Решение № 863 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10558/2018 г.

Решение № 863 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10558/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Бургас, чрез юрк. М. Ламбов, против решение № 1210/20.06.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 3372/2017 г., с което е отменено решение № 32-307946 от 03.11.2017 г. на началника на Митница Бургас, с което за стоки по митническа декларация /МД/ № 15 ВG001007 Н003906 2/20151007 са определени допълнителни задължения, представляващи окончателно антидъмпингово мито /А30 в размер на 108 398. 45 лева /сто и осем хиляди триста деветдесет и осем лева и четиридесет и пет ст. / лева и ДДС /В00 в размер на 21 679. 69 лева /двадесет и една хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и девет ст. / лева. Касационните доводи са за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неоснователно е приел, за недоказан китайският произход на стоките. Счита, че в хода на разследването, осъществено от служителите на европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/, е установено, че стоките са с китайски произход и по този начин са били декларирани при въвеждането им от Китайска народна република в Тайван и след претоварване на други контейнери – операция, която не може да промени техния произход, тъй като не е налице никаква обработка и/или преработка, са били изведени за Европейския съюз. Твърди, че съгласно чл. 179 ГПК докладът на ОЛАФ представлява официален свидетелстващ документ и има материална доказателствена сила за извършените с него констатации. Посочва, че декларатор по процесната митническа декларация е "Оникс Импекс" ЕООД, което носи отговорност за автентичността на данните в нея. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът – "Оникс Импекс" ЕООД, представлявано от управителя Н. Колев, чрез процесуалния си представител адв. Велинов, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид установените по делото факти и доводите на страните, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспореното решение № 32-307946 от 03.11.2017 г., на основание чл. 201, § 1, б. а) от Регламент (ЕИО) 2813/92/отм. от 01.06.2015 г. / и чл. 77, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Света за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предвид обстоятелството, че стоките "скрепителни елементи от стомана" с код по ТАРИК 73181499 98 и 73181290 99, пристигнали в Република България с контейнери MSKU5650750 и №MRKU8728254 имат китайски произход, началникът на митница Бургас е определил на жалбоподателя окончателно антидъмпингово мито /А30 в размер на 108 398. 45 лева и ДДС /В00 в размер на 21 679. 69 лева. За да отмени решението на началника на митница Бургас, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че основният спор по делото се свежда до това, дали по отношение на стоките, декларирани с митническа декларация /МД/ № 15 ВG001007 Н003906 2/20151007, за поставяне под митнически режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" следва да бъдат определени допълнителни публични държавни вземания, в това число окончателно антидъмпингово мито. Съдът е анализирал европейските нормативни актове, уреждащи общата защита и конкретно мерките, които могат да бъдат предприети срещу дъмпингов внос на стоки от трети държави на митническата територия на Европейския съюз /ЕС/, както и правният характер на доклада на ОЛАФ. Съдът е посочил, че в писмо от 14.05.2018 г. на ОЛАФ до Агенция "Митници" изрично се сочи, че "ОЛАФ не разполага с никакви доказателства, указващи, че българското дружество "Оникс импекс" ЕООД пряко или косвено участва в горепосочените операции в Тайван. Този факт не освобождава българското дружество от задължението за плащане на антидъмпингови мита. Отговорност на вносителя в Европейския съюз е да установи и декларира непреференциалния произход на внесените стоки, за да могат те да подлежат на мерките на ЕС, приложими за такъв произход". В писмото се сочи още, че "по отношение на преференциалния произход не се изисква сертификат за произход за пускането в свободно обращение на стоките в ЕС, подлежащи на антидъмпингови мита...., поради което заявителят не може да има основателни очаквания, базирани на факта, че разполага със сертификати за произход, издаден от тайванските власти". Според съда по делото не е представено извлечение със сертификати за произход, свързани с операции по претоварване на скрепителни елементи от Китайската Народна Република, декларирани с неистински тайвански произход в ЕС, цитирано в доклада на ОЛАФ, от което да е видно, че сертификати/СО/ №FA15 АС00016 и №FA15 АС00017 от 26.08.2015 г., издадени от Taiwan Province Industrial Association, Тайван, са сред тези, с които е деклариран неистински тайвански произход на стоките. Съдът се е позовал на сертификатите, в които изрично се сочи, че удостоверяват тайванския произход на стоките описани в тях и че сертификатът е невалиден, ако по него има извършени поправки, каквото в случая не е установено. Изложени са мотиви, че тези сертификати не са оспорени по надлежен ред, поради което имат доказателствената сила на официални документи, удостоверяващи авторството и съдържанието им и следователно имат обвързваща съда материална доказателствена сила за установените с тях факти, а именно, че стоките от процесния внос имат тайвански произход. Според съда, за да може докладът също да се ползва с материална доказателствена сила, той следва да съдържа констатации за извършени нарушения по отношение на конкретно внесената от "Оникс импекс" ЕООД стока, а не примерни. Като е преценил, че такива конкретни констатации докладът не съдържа, съдът е приел, че не може да се направи връзка между стоките по процесния внос и изводите на ОЛАФ. Крайният извод на съда е, че не се установява, както китайския произход на стоките, предмет на процесния внос, така и че точно стоките, въведени на територията на РБ, изобщо са били предмет на проверка по време на мисията на ОЛАФ в Тайван. По тези съображения, съдът е приел, че решението е издадено в нарушение на материалния закони и неговата цел и следва да се отмени. Постановеното решение е неправилно. Правните изводи на съда са необосновани. Пред настоящата инстанция не се оспорва официалният характер на доклада на OLAF и приложения като неразделна част към него анекс 7. 2. Докладът, с оглед нормата на чл. 179 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съставлява официален свидетелстващ документ, тъй като е издаден от длъжностно лице на Европейската служба за борба с измамите по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно разследванията, провеждани от OLAF е предвидено, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки. В този смисъл, на констатациите в доклада на OLAF не може да се противопостави сертификата за произход, като документ с материална доказателствена сила, поради това, че е бил обект на разследването на OLAF, в рамките на което е установено, че стоките не са произведени от износителя, който не разполага с производствени ресурси за този вид стока, и не са с декларирания произход от Тайван. Не могат да бъдат споделени изводите на съда, че не е установен китайският произход на процесните стоки, както и че стоките, въведени на територията на Република България, не са идентични със стоките, предмет на проверка на мисията на ОЛАФ в Тайван. В хода на проведеното от ОЛАФ разследване е установено, че процесните скрепителни елементи са претоварени през Тайван, но са с произход Китай, като разследващите органи са установили механизмите по вноса и износа на стоките. Необосновано съдът е приел, че съдържащите се в доклада констатации са опровергани. Напротив, при съпоставка на данните от тайванската митница и фактурите, представени при вноса в България е налице съответствие. Всички позиции съвпадат, както по отношение на вид скрепителни елементи, така и по количество. Съдът не е посочил изрично констатирани от него конкретни несъответствия, а само декларативно сочи, че има такива. От доказателствата по делото е видно описанието на стоката по позиции, което обосновава извод за идентичност на пратката китайски скрепителни елементи изнесени от Тайван на 13.08.2015 г. с внесената в България стока на 7.10.2015 г. В този смисъл е и извършената съпоставка между данните от вноса в България и тези на тайванската митница на базата на номера на контейнера, който е уникален и не може да се променя. Предвид изложеното, мотивите на оспореното решение на началника на Митница Бургас и тези, залегнали в доклада на OLAF не са оборени от оспорващия, в чиято тежест е да докаже твърдения положителен факт, че процесната стока е с декларирания от него произход. След като дружеството при вноса на стоките е декларирало, че те са с произход Тайван, негова е доказателствената тежест да установи това обстоятелство с необходимите писмени документи, които да не се компрометират с официалните такива. В тази връзка следва да се съобрази и решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/2015 г., постановено във връзка с преюдициално запитване по сходен казус. В т. 37 от цитираното решение, СЕС е посочил, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна /в този смисъл и решение от 17 юли 1997 г., C-97/95, т. 55—57 /. В решенията е прието, че решаващо е обстоятелството на проведено международно разследване, в резултат на което по изготвен финален доклад на OLAF e установено, че стоката е с произход НР Китай и само е претоварена в третата държава, а след като преференциалният произход на стоката от третата държава не се установява, а се потвърждава нейният произход от НР Китай, е дължимо начисляването на антидъмпинговото и конвенционално мито. С оглед на горното, решаващият правен извод на административният съд, че не е безспорно установен произхода на процесната стока от НР Китай се явява необоснован и противоречащ на изяснената по делото фактическа обстановка. Налице е съвпадение на показателите, визирани в анекс 7. 2 досежно № на контейнера, получателя, държавата, в която е осъществен вноса и износителя. Следователно процесното решение на началника на Митница Бургас се явява законосъобразно, като постановено при съответствие на фактическите установявания с тези за прилагане на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 924/12 на Съвета от 4.10.2012 г. за изменение на Регламент /ЕО/ № 91/2009 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход НР Китай и дължимостта на антидъмпинговото мито. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него по реда на чл. 222, ал. 1 АПК –постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на "Оникс Импекс" ЕООД срещу решение № 32-307946 от 3.11.2017 г. на началника на Митница Бургас. Съгласно чл. 220 ЗМ оспорването на решенията на митическите органи е по реда на АПК. Поради това разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размера предвиден по Закона за правната помощ. При този изход на спора и предвид осъществената защита от юрисконсулт в касационното производство, на касатора следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение