Решение № 1006 от 29.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници, представен от юрисконсулт Шулева, против решение 933/30.06.2023 г., постановено по адм. д. 2209/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение с рег. 32-294056/01.09.2022 г. към MRN 22BG002002068019R4 от 09.03.2022 г. на директора на ТД Митница Варна към Агенция Митници". Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва доказателственото значение на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза и основаните на него изводи на съда за законосъобразността на разпоредената с акта на митническия орган промяна на декларирания код по Комбинираната номенклатура на внесените стоки. Доводите му са за неустановеност в хода на съдебното дирене на факти различни от тези в констатациите на отменения административен акт. При тези установявания възниквало основателно съмнение у митническия орган относно декларираната от титуляря на режима митническа стойност и основание за прилагането на резервния метод по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс на съюза чрез съпоставка с митническата стойност на стоките по две други митнически декларации, представени в хода на съдебното дирене. Изразява убеждение, че този подход на администрацията е съобразен с практиката на Съда по дело С-599/20. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Ей Ди Логистик Бългапия ООД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора от ВП е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Адм. съд Варна решение митническият орган е отказал да приеме тарифното класиране и митническата стойност на стоки 43 и 46 по митническа декларация с MRN 22BG002002068019R4 от 09.03.2022 г.; определил е нов код по ТАРИК за стока 43 6004100091 и за стока 46 5407840000, както и митнически стойности 11 211.96 лева за стока 43, съпоставена с МС по МД с MRN 21BG002007001930R6/29.12.2021 г. и 13 656.06 лева за стока 46, съпоставена с МС по МД с MRN 21BG002005066459R9/27.09.2021 г. Установени са допълнителни задължения за ДДС при внос в размер 3 468.49 лева с дата на възникване 09.03.2022 г. и за лихви за забава. Разпоредено е усвояване на внесен на 09.03.2022 г. депозит в размер 2 441.43 лева. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. С обжалваното решение е отменен акта на митническия орган. Според първостепенния съд администрацията не е мотивирала класирането на внесените стоки в тарифен код различен от декларирания. Съдът е ценил заключението на СТЕ за установяванията си за опущения при вземане на пробите от стоките, изследвани с митническите лабораторни експертизи /МЛЕ/ в извънсъдебната фаза на производството, чийто заключения са в основата на констатациите в утежняващия административен акт за обективните им характеристики. Приел е, че МЛЕ се основават на методи на изследване извън предвидените в Регламент (ЕС) 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа и не могат да служат за целите на правилното тарифно класиране. Търсил е ефект от неправилното определяна с митническия акт на конкретния тарифен код върху съществуването на установените с акта публични задължения. Отнесъл е към процесуалните тежести на ответника установяването на основанията за извършване на промяна в кода. Заключил е, че липсата на мотиви за извършената промяна в тарифното класиране препятства проверката за съответствие на индивидуалния административен акт с материалния закон. Инстанцията по същество е отрекла възприетите от администрацията факти да представляват основание да се отхвърли декларираната договорна стойност съставянето на договора с продавача на български език и плащането на фактурата по банков път. Позовал се е на заключението на ССЕ за установяването си за съответствие между фактурираните и декларираните вид и количество на стоките и за извършено плащане на пълната цена и при съответствие на декларираната и платената цена. По решаващите изводи на съда не е установено сходство със съпоставените стоки по МД с приета митническа стойност и при съпоставката не е съобразено правилото на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Решение е правилно, като касационният съдебен състав не споделя част от решаващите изводи на първостепенния съд. Липсва възприетия от решаващия съд порок на формата на индивидуалния административен акт, проявен в отсъствие на мотиви за промяна на тарифното класиране на стоки 43 и 46 по МД с MRN 22BG002002068019R4 от 09.03.2022 г. Съдът е смесил посочването в акта на фактическите основания за издаването му, като задължителен реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК с тежестта за доказването на тези основания, която в хипотезата на утежняващ административен акт е за издателя му /вж. чл. 170, ал. 1 АПК/, макар именно към митническия орган да е адресирал очакването за установяване на фактическите основания. Визираното в първоинстанционното решение посочване какво представлява мострата /основано на МЛЕ/ е това описание на обективните характеристики и качества на стоките, определени в текста на позициите от КН и на забележките към раздела или главата, което според първото от общите правила за тълкуване на КН по Регламент (ЕС) 1006/2011 на Комисията и в съответствие с т. 28 от решението на Съда по дело С-725/21 е решаващо за тарифното класиране на стоките. Обратно на убеждението на административния съд, Регламент (ЕС) 1006/2011 на Комисията не съдържа правна уредба на методи за лабораторен анализ /вж. забележките към гл. 54 и към гл. 60/. А и такъв да е предвиден, той не следва да се счита за единствен приложим /така т. 53 от решение на Съда по дело С-292/22/. Затова и прилагането от ЦМЛ на различен лабораторен метод не е основание за дисквалифициране на МЛА като информационен източник. Ниското убеждаващо въздействие на МЛА следва от използването като обект на изследване на вещи, за които не е сигурно да са тъждествени с предоставените мостри от внесените стоки. Основателно съдът се е доверил на заключението на СТЕ, според което при вземането на пробите не е осигурена проследимост при опаковането и етикетирането и не са идентифицирани точно и еднозначно взетите проби от стоките и не ставало ясно за коя стока е конкретното изпитване. Правилата на доказателствената тежест задължават съда да приеме за ненастъпили правните последици на недоказаните факти. В случая без да са съществуват характеристиките на стоките, които са основание за промяна на декларираното от титуляря на режима тарифно класиране, разпоредената с решението на митническия орган правна промяна е неправомерна. По спора за корекция на декларираната МС и за съществуването на установените с административния акт допълнителни публични задължения основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена със средностатистическата. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки без да е оспорил автентичността на представените от вносителя документи. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. В съответствие с процесуалния закон /чл. 202 ГПК/ съдът е формирал фактически извод за достоверност на декларираната митническа стойност на стоките. Предвид горното не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за необосноват отказ на администрацията да се търсят идентични или сходни стоки за използване на методите по чл. 74, § 2, б. а до г МКС. В същото време са припознати като сходни стоките по съпоставените МД, декларираната стойност по които е приета и то след като е манифестирано намерения за определяна на МС по резервния метод на чл. 74, § 3 МКС. Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава., то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. е и ж от Регламента за изпълнение, тъй като са използвани минимални митнически стойности и те са произволно определени. Неясно е как е концентриран изборът на администрацията до конкретната стойност в решението му с позоваване на други МД с различна декларирана МС. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените. Не е проява на разумна гъвкавост простото отнасяне към конкретните стоки на МС по други декларации, която е приета. Неправилното определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, § 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение. Неотносимо е позоваването от касатора на решението на Съда по дело С-599/20. Според т. 2 от диспозитива му Член 31, параграф 1 от Регламент 2913/92, изменен с Регламент 82/97, трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този регламент, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност единствено на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламент 2454/93, изменен с Регламент 46/1999, спадат към същия код по ТАРИК.. Не са доказани основанията за отхвърляне на декларираната договорна стойност. Не е ползвана информация от национална база данни, а такава от други МД. Не е установено внесените стоки да спадат към същия код по ТАРИК като съпоставените. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 768 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,