Решение № 8585 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2010 г.

Решение № 8585 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Динко Митев Колев от гр. Търговище против решение № 65 от 29.06.2010 г., постановено по адм. д. № 80/2010 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 83 от 7.03.2007 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДП - Търговище за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата - изземване на свидетелството му за управление на МПС. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответникът началник сектор "Пътна полиция" при ОДП - Търговище не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна по същество. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че на Динко Колев са издадени шест броя наказателни постановления за периода от 31.05.2004 г. до 9.02.2007 г., посочени в приложената справка и едно - прието по делото, но непосочено в справката на административния орган, с които са му наложени административни наказания и отнети общо 44 контролни точки. Прието е, че същите са надлежно връчени на адресата по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Въз основа на така установените обстоятелства е заключил, че отнемането на контролни точки настъпва по силата на чл. 157 от ЗДвП и наказателното постановление в частта, в която е посочен отнетият брой точки има характер на констативен административен акт. Според съда в производството по обжалване на принудителната административна мярка не могат да се излагат доводи за ненадлежно връчване на наказателните постановления, а в тежест на жалбоподателя е да установи, че постановленията са били обжалвани и отменени. Така мотивиран е приел правния извод, че основанията за изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство са налице, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и оспорваната заповед е законосъобразна. Този извод е неправилен. Видно от оспорения административен акт, в него не са посочени конкретните наказателни постановления, с които на касатора са отнети всички контролни точки. От приложените доказателства по административната преписка се установява, че са съобразени представените и посочени в справката наказателни постановления с № 1267/2004 г., с което са отнети 7 контролни точки; № 451/2004 г., с което са отнети 6 контролни точки; № 1190/2005 г., с което са отнети 12 контролни точки; № 2255/2005 г., с което са отнети 6 контролни точки; № 2416/2005 г., с което са отнети 6 контролни точки; № 5599/2006 г., с което са отнети 4 контролни точки; № 153306/2006 г., с което са отнети 3 контролни точки. Представено е и наказателно постановление № 4396, което е издадено на 23.09.2009 г. и е получено лично от Колев. Същото обаче не следва да бъде обсъждано, тъй като е извън релевантния за оспорената заповед период. По пет от цитираните НП е отбелязано връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за две от тях няма никакво отбелязване за връчване на адресата. Органът твърди, че постановленията са влезли в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимата Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм) е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно чл. 4 от Наредбата контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 3 от Наредбата нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. Наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след осъществяването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред, на нарушителя следва да се отнемат съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 58, ал. 1от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел за доказано твърдението на административния орган, че съобразените наказателни постановления са влезли в сила, без да обсъди възраженията на жалбоподателя, че същите не са надлежно връчени. В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът е връчен при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т. е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Само тогава, когато тези законови изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от АПК. Още повече, че за две от приложените наказателни постановления няма никакво отбелязване за връчване. За нито едно от тях няма представени доказателства, установяващи, че лицето е търсено и не е намерено на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Липсата на доказателства за изпълнение на изискванията на закона правят факта на връчване на наказателните постановления недоказан, поради което изводът на съда, че те са влезли в сила и следователно породили правни последици е неправилен. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чийто правопораждащ факт не е надлежно доказан. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане. Воден от горното, Върховният административен съд