Решение № 3962 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2018 г.

Решение № 3962 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Запрянов, с адрес в [населено място], срещу решение № 132/5.07.2018 г. по адм. дело № 108/2018 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Административен съд - Хасково в качеството на администратор на лични данни, за предоставяне на неправомерен достъп и разпространение на лични данни в обявление в ДВ в бр. 59/2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита, чрез процесуален представител наличие на всички основания по чл. 209 АПК, като излага конкретни оплаквания единствено за неправилност - материалноправна незоконосъобразност, иска отмяната му, уважаване на първоинстанционната му жалба и присъждане на всички разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Административен съд - Хасково, иска в писмена защита, оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: След откритото съдебно заседание на 7.03.2019 г., в което е даден ход по същество на делото, а именно на 15.03.2019 г. е постъпила молба от касатора, с която се прави отвод на докладчика А. Димитрова, заради съдържанието на постановените съдебни решения по адм. дела № 9812/2018 и адм. дело № 9920/2018 на ВАС, пето отделение. Настоящият съдебен състав намира, че формираното правно становище от съдебния състав с участието на съдията - докладчик в съдебно решение по друго дело, по което Запрянов е обжалвал действия на друг администратор на лични данни, не е между основанията за отвод по чл. 22 ГПК вр. чл. 144 АПК. Неоснователни са и твърденията за липса на безпристрастност, още повече, че съдия Димитрова е докладчик и по дело, решено в полза на Запрянов - 5943/2017 г. на ВАС, пето отделение, и цитирано от самия него в касационната му жалба, поради което искането за отвод следва да се остави без уважение. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че Запрянов не е подавал жалба пред КЗЛД, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД. Делото е било образувано пред компетентния съд, но поради отвод на всички съдии, е било изпратено от ВАС на АС - Ямбол за разглеждане. По делото е установено, че в обявление в Държавен вестник бр. 59/2017 г. по чл. 188, вр. чл. 181, ал. 1 и 2 АПК е посочено, че е образувано административно дело № 662/2017 г. на Административен съд - Хасково срещу част от Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград по оспорване на П. Запрянов от [населено място]. Съдът е изложил доводи, че администраторът на лични данни - АС - Хасково е обработил личните данни - три имена и местоживеене в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД, в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД - за изпълнение на задължението му по чл. 181 АПК за публикуване на съобщение за оспорването на подзаконов нормативен акт в Държавен вестник. Решението е правилно. АС - Хасково в качеството на администратор на лични данни е обработил личните данни на Запрянов на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 (отм. 2019) ЗЗЛД, действала към момента на обработването - обработването е необходимо за нормативно установено задължение на администратора на лични данни - а именно задължението на АС да съобщи оспорването от Запрянов на подзаконов нормативен акт по реда на чл. 188 АПК вр. чл. 181, ал. 1 АПК в Държавен вестник. Въпреки, че в чл. 181, ал. 1 АПК е посочено само, че е задължително съобщаването в Държавен вестник на оспорения акт или негова част и номера на делото, без да се споменават данни на оспорващия, публикуването на трите имена на оспорващия (без други данни, които да дават възможност за пълната му индивидуализация - ЕГН или пълен адрес) е необходимо, за да се индивидуализира оспорването и да се даде възможност на лицата по чл. 182, ал. 2 и ал. 3 АПК да подадат молби за встъпване като страни по делото. Това е така, защото тези лица могат да издирят делото, по което желаят да участват по два начина - по номера на делото или по трите имена на оспорващия, предвид водените в съда азбучници. Ответникът по касация не е нарушил чл. 64 ЗСВ и Наредба № 4/16.03.2017 г., както твърди касаторът. В цитираните от него разпоредби е уредено публикуването на съдебните актове ( решения и определения в Интернет) и същите нямат отношение към законовото задължение по чл. 181 АПК за публикуване на обявление за оспорване на подзаконов норматив акт в Държавен вестник. Особеностите на именната конфигурация на Запрянов и липсата на друго такова лице със същите именни данни в Национална база данни "Население" не сочат на допуснато нарушение от страна на администратора на лични данни, който ги е обработил в съответствие с целите по чл. 2, ал. 2 (отм. 2019) ЗЗЛД и законосъобразен като краен резултат е изводът на АС, че правата на физическото лице Запрянов не са нарушени при обработването на личните му данни от АС - Хасково. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,