Решение № 6580 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16442/2009 г.

Решение № 6580 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16442/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 325/12.05.2009 г. и от "Дръстърлес" ЕООД, гр. Силистра, срещу решение № 496/14.07.2009 г., и двете постановени по адм. дело № 330/2007 г. на Варненски окръжен съд /ВОС/. Касаторът - директор на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, обжалва решение № 325/12.05.2009 г, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 1900520/29.11.2006 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Силистра, потвърден с решение № 1089/26.01.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с който на "Дръстърлес" ЕАД, гр. Силистра, е е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са му определени допълнителни задължения по ЗДДС (отм.) в общ размер на 10 232,49 лв. и лихви за забава в общ размер на 6 829,73 лв. за данъчни периоди м. 04.2001 г., м. 06.2001 г., м. 08.2001 г., м. 11.2001 г. и м. 02.2002 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното от него решение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА. Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище по касационната жалба на другата страна. Касаторът - "Дръстърлес" ЕООД, гр. Силистра, правоприемник на "Дръстърлес" ЕАД, гр. Силистра, обжалва решение № 496/14.07.2009 г. в частта, с която е отхвърлена молбата му за допълване на първото решение по отношение на отказано право на приспадане на данъчен кредит до общ размер на 10 670, 76 лв. и лихви за забава в общ размер на 7 088,24 лв. Касаторът поддържа чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна, иска отмяната и и допълване на първоначалното решение с отмяна и на останалата обжалвана от дружеството по съдебен ред част от РА. Дружеството взима становище за неоснователност на касационната жалба на другата страна и иска присъждане на разноските за производството пред ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" и неоснователност на касационната жалба на "Дръстърлес" ЕООД, гр. Силистра. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че не са налице посочените в РА правни основания за отказ на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури на "Булмекс" ЕООД за доставка на технологична дървесина - а именно чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.) - в спорните периоди за 2001 г. и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) - за м. 02.2002 г. ВОС е изложил мотиви, че не са налице условията за премахване на данъчно предимство по реда на чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.) поради ненамиране на прекия доставчик на адреса, тъй като данъчните органи не са доказали в какво се изразява данъчното предимство, какъв е размерът му и дали не е премахнато. С оглед изложеното съдът е преминал към изследване на предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, като единствената спорна предпоставка е тази по чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) - отразяването на данъка като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика като елемент от сложния фактически състав по начисляване на данъка. От приложения по делото ДРА № 94/15.03.2002 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Силистра, с който са определени задължения по ЗДДС (отм.) на прекия доставчик "Булмекс" ЕООД за ревизираните данъчни периоди през 2001 г., няма корекции по доставките му като изпълнител и от това следва, че ДДС е надлежно отразен в счетоводството му. По отношение на данъчния период м. 02.2002 г. не е налице основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 и 5 ЗДДС (отм.), тъй като непредставените от прекия доставчик и жалбоподателя доказателства не са във връзка със спорната доставка, а жалбоподателят е представил всички необходими доказателства за реалността на доставката и начисляването на данък от доставчика, като за спорното отразяване на данъка като задължение в счетоводството е представен издадения на "Булмекс" ЕООД РА № 1900364/18.10.2006 г. без корекции на доставките му като изпълнител. Решението е правилно в частта за отмяната на РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за изброените данъчни периоди за 2001 г. - м. 04,06,08,11. 2001 г. в размер на 5870,76 лв. По отношение но разпоредбата на чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.) ВОС се е съобразил изцяло с ТР № 5/2004 г. на ОС на ВАС, което е задължително за съдилищата. Правилна е преценката, коя от предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) е спорна и доказателствената стойност на ДРА, издаден след проверка в счетоводството на ревизирания субект, който е включил спорните доставки към ответника по касационна жалба в дневниците за продажба и справките - декларации . При ревизирането на тези известни на органите на приходната администрация негови доставки не е доначислен ДДС, от което следва че същият е отразен надлежно в счетоводството му като задължение към бюджета. Решението е неправилно по отношение на отменената част от РА за отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 02.2002 г. Налице са предпоставките по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) - прекият доставчик не е представил поисканите му доказателства за предходни доставки, от значение за данъчното облагане. Данни за такива не се съдържат и в горецитирания РА, а доколкото същия е по реда на чл. 122 ДОПК и липсва част от текста на РА на втора страница, не става ясно дали е проверено и счетоводството на ревизираното дружество - тоест няма доказателство за надлежно отразяване на данъка като задължение към бюджета в счетоводството. В тази част решението е неправилно, следва да бъде отменено и да се отхвърли жалбата срещу спорния размер непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 02.2002 г. Решението следва да бъде отменено частично и по отношение на присъдените разноски на дружество предвид наличието на отхвърлена част от жалбата срещу РА - а именно за размера над 1000 лева до присъдения размер от 1800 лева. Разгледана по същество, касационната жалба на "Дръстърлес" ЕООД, гр. Силистра, е частично основателна. Съдът е приел, че не са налице условия за допълване на решението с разликата в размера спорното право на приспадане на данъчен кредит от 10 232,49 лв. до 10 670, 76 лв. и и лихви за забава в общ размер на 6 829,73 лв. до 7 088,24 лв., тъй като с решението си директорът на дирекция "ОУИ" се е произнесъл само до по-малкия размер. Решението е неправилно. Обхвата на съдебния контрол на РА се определя от параметрите на жалбата до съда, а допустимата и част - от обжалваната пред директора на дирекция и неотменена от него част от РА . Тоест в случай, че дружеството не е обжалвало част от РА по административен ред, а я е обжалва само по съдебен ред, първоинстанционният съд пак дължи произнасяне с диспозитив в недопустимата част, макар и за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. В конкретния случай дружеството е обжалвало по административен ред за сумата 10 670, 76 лв. непризнато право на приспадане на данъчен кредит и 7 088,24 лв. лихва . Директорът на дирекция "ОУИ" се е произнесъл по целия така заявен размер оспорено право на приспадане на данъчен кредит и е потвърдил РА, но определената от него сума ДДС за внасяне е по -малка /10 232,49 лв./ от общия размер отказано право на приспадане на данъчен кредит, тъй като за м. 02.2002 г. дружеството е било в процедура по приспадане на декларирания за предходен месец ДДС за възстановяване и целият деклариран за този месец размер ДДС за внасяне е бил приспаднат от ДДС за възстановяване за предходния месец. Това е довело до определяне на главница за довнасяне от 4361,73 лева за месеца, независимо, че общия размер на спорното право на приспадане на данъчен кредит е 4800 лева. По отношение различния размер на лихвата върху определения ДДС за довнасяне - в РА лихвата е 7088,24 лв., видно от таблицата на стр. 11. Такъв размер е обжалвал жалбоподателят както пред директора на дирекция "ОУИ", така и пред съда. Директорът на дирекция "ОУИ" обаче се е произнесъл по по-малкия размер - 6 829, 73 ст., като е потвърдил РА в тази му част, а липсва произнасяне по останалата обжалвана част от лихвата. Тоест искането за допълване на решението и в тази му част е основателно и жалбата пред съда относно целия размер лихва е допустим, тъй като за разликата от 6 829, 73 ст. до 7 088,24 лв. е налице мълчаливо потвърждаване от директора на дирекция "ОУИ" - тоест тя също е неотменена част от РА по смисъла на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Предвид изложеното по-горе относно спорната фактура на доставчика за м. 02.2002 г. следва да се отмени решението в тази му част и вместо това да се отхвърли жалбата за останалия размер спорно право на приспадане на данъчен кредит от 4361,73 лева /представляващи част от диспозитива по първоначалното решение/ до 4800 лева за м. 02.2002 г. По отношение спора за лихвата решението, с което е отказано допълване, също е неправилно и следва да се отмени. Доколкото обаче част от РА се отменя като краен резултат, а срещу част от него жалбата се отхвърля, съответната лихва следва да се съотнесе към всяка от двете части от главницата. На дружеството следва да се присъдят част от разноските за производството пред ВАС пропорционално на интереса по решената в негова полза част от делото, а именно - 440 лева, от общо направените разноски от 970 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение