Решение № 13780 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1301/2020 г.

Решение № 13780 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1301/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева В срока за произнасяне е постъпила писмена молба от "Якобс Дау Егбертс БГ" ЕООД чрез управителя му – И. Чакъров и от "Якобс Дау Егбертс ОПС БГ" ЕООД чрез управителя му – И. Иванов, с която се отказват от подадено от тях искане пред Комисия за защита на конкуренцията за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 35, ал. 1 ЗЗК от страна на "Балкам груп" ООД. Искат обезсилване на решение № 170 от 7.02.2019 г. на Комисия за защита на конкуренцията (без т. 1), както и на решение № 1383 от 14.11.2019 г. по адм. дело № 406/2019 г. на административен съд – София област. Молят да се прекрати касационното производство.

Насрещната страна, също касационен жалбоподател – "Балкам груп" ЕООД изразява чрез адвокатите Н. Лазаров и А. Мамасян писмено становище за уважаване на искането.

Касационният жалбоподател – Комисия за защита на конкуренцията в определения й срок, не взема отношение по молбата.

Съдът намира искането за подадено от надлежна страна в задължителната по закон писмена форма и за процесуално допустимо, а разгледано по същество – за основателно.

1. Видно от данните по делото, производството пред Комисия за защита на конкуренцията е по реда на чл. 94, ал. 1, пр. 2 ЗЗК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК. Образувано е по искане, предявено от "Якобс Дау Егбертс БГ" ЕООД и от "Якобс Дау Егбертс ОПС БГ" ЕООД за установяване на извършени нарушения по чл. 35, ал. 1 ЗЗК от "Балкам груп" ООД и от "Агро фуудс България" ЕООД при производството и разпространението на кафе "Brazil Selection Gold" вакуум, мляно, 200 грама. Твърдяли са, че то имитира предлаганото от тях кафе "Nova Brasilia" също вакуум, мляно, 200 грама.

1. По искането е образувана преписка № КЗК-821/2018 г. Извършено е съответното проучване и е постановено решение № 170 от 7.02.2019 г. С т. 1 от него е установено извършено нарушение от "Агро фуудс България" ЕООД на забраната по чл. 35, ал. 1 ЗЗК и му е наложена имуществена санкция.

С т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от решението е установено извършено от "Балкам груп" ООД нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК и му е наложена имуществена санкция в размер на 2574060 лева; постановено е прекратяване на нарушението; постановено е и незабавното му изпълнение и е възложено заплащането на направените разноски от насрещните страни.

1. Решение № 170 от 7.02.2019 г. на КЗК в частите му по т. 2, 3, 4 и 5 е обжалвано от "Балкам груп" ЕООД пред Административен съд – София област. По жалбата е образувано адм. дело № 406/2019 г. Спорът за законосъобразност на акта на комисията е разгледан по същество с решение № 1383 от 14.11.2019 г. С него съдът е отменил решение № 170 от 7.02.2019 г. на КЗК в частта му, в която на "Балкам груп" ООД за извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК е наложена имуществена санкция за размера на санкцията над 3 % възлизащи на 1287030 лева до пълния размер от 2577060 лева, съставляващи 6 % от нетните приходи от продажби за 2017 г. В останалата част е отхвърлил жалбата, като неоснователна.

1. Против първоинстанционното решение са подадени две касационни и една частна жалба. Първата касационна жалба е подадена от "Балкам груп" ООД чрез адвокат Н. Лазаров в отхвърлената част на жалбата срещу решение № 170 от 7.02.2019 г. по преписка №КЗК/821/2018 г. на Комисия за защита на конкуренцията, включваща и частта, в която е определена, макар и при намаление имуществена санкция в размер на 1287030 лева.

Втората касационна жалба е подадена от Комисия за защита на конкуренцията чрез юрисконсулт М. Кантарев и е насочена срещу частта от решението, в която е отменен актът на КЗК за наложена имуществена санкция в размер на 2574060 лева, като тя е намалена на 1287030 лева.

Третата касационна жалба е подадена от "Якобс Дау Егбертс БГ" ЕООД и "Якобс Дау Егбертс Опс БГ" ЕООД чрез адвокатите П. Петров и С. Събева и е с характер на частна жалба, тъй като е насочена срещу онази част от първоинстанционното решение, в която съдът се е разпоредил с веществените доказателства, намиращи се в Папка № 4 - шест броя кафе "Brazil Selection Gold". В тази част решението има характер на определение.

По касационните и частната жалби е образувано адм. дело № 1301/2020 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Делото е разгледано в съдебно заседание на 28.09.2020 г., проведени са съдебните прения и е обявено за решаване. В настоящия момент делото се намира в срока за произнасяне от страна на касационния съд.

Така систематизираните факти по делото, указват наличието на невлязъл в сила индивидуален административен акт в частите му по т. 2, 3, 4 и 5, касаещи установено нарушение, наложена имуществена санкция; постановено прекратяване на нарушението; постановено незабавно изпълнение и възложено заплащането на направените разноски от насрещните страни. Това дава основание на съда да прецени искането, предявено от "Якобс Дау Егбертс БГ" ЕООД чрез управителя му – И. Чакъров и от "Якобс Дау Егбертс ОПС БГ" ЕООД за отказ от подаденото от тях искане пред КЗК за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 35, ал. 1 ЗЗК от страна на "Балкам груп" за основателно и подлежащо на уважаване.

Основният въпрос, който се поставя в настоящото производство, е относно правната възможност на един правен субект в съдебното производство, в частност в касационното такова, да се откаже от искане, направено пред административен орган и положило началото на административно производство, приключило с постановяване на съответния индивидуален административен акт. При решаването му, съдът взе предвид основанието за образуване на производството пред КЗК. Доколкото се касае за производство по реда на чл. 94 и следващите от ЗЗК за установяване на нарушение и налагане на санкции по Глава седма, регулираща различните състави на нелоялна конкуренция, законът предвижда две правни основания за образуване на производството. Първото е по решение на КЗК – хипотеза, уредена в чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК. В този случай комисията образува производството служебно и върху неговия ход, в това число и приключването му, страните не могат да оказват влияние. Възникналото на това основание административно правоотношение не допуска прекратяването му на основание чл. 98, ал. 1, т. 4, предложение второ ЗЗК, тъй като няма искане на конкурент и съответно потенциална възможност за оттеглянето му. Второто правно основание за провеждане на производство по реда на Глава дванадесета от закона е това по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК – по искане на лице, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон. По начина, по който законът го определя – това е правният субект, който търси административна защита за нарушени или застрашени права. Двете правни основания не е задължително да са в условията на алтернативност. Пример за образуване на преписка, както служебно от страна на комисията, така и по искане, предявено от конкурент, е преписка № КЗК-628/715/2016 г. Постановеният по нея акт е потвърден с решение № 15820 от 20.1.2019 г. по адм. дело № 1488/2018 г. на ВАС, четвърто отделение.

На правото на икономическия оператор да потърси защита от компетентния административен орган, кореспондира и изрично уредената му в чл. 98, ал. 1, т. 4, предложение последно правна възможност да оттегли искането си – в този случай КЗК е задължена да прекрати преписката. Това правило, уредено в ЗЗК, като специален закон, повтаря общото правило на чл. 56, ал. 1 АПК. То задължава административния орган да прекрати производството по искане на страната, по чиято инициатива е започнало, освен ако в закон не е предвидено друго. Както е посочил петчленен състав на Върховния административен съд в решение № 7260 от 2.06.2010 г. по адм. дело № 13271/2009 г., тълкуването на нормите за прекратяване на производството, поради оттегляне на предявеното искане пред комисията, налага извод за правното значение, което законът придава на оттеглянето, като десезиране на органа, съответно лишаването му от компетентността да се произнесе по искането. Заложеното в посочената хипотеза диспозитивно начало не може да бъде ограничено до рамките на административното производство и да бъде отказано провеждането му до окончателното приключване на производствата по съдебните оспорвания по съображения, че Административнопроцесуалният кодекс не съдържа изрична уредба.

Така извършеното тълкуване на закона от петчленния състав логически се затвърждава от правната възможност, изрично уредена в чл. 156, ал. 1 АПК, административният орган да оттегли във всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и заинтересовани страни издадения индивидуален административен акт, оспорен пред съд. След като административният орган може да оттегли издаден вече административен акт, не би следвало да се отрече правото на инициатора на административното производство да оттегли искането, което е поставило началото му, в съдебната фаза под претекста на преклузията. Правната възможност за такова оттегляне на искането пред административния орган е призната и в други актове от съдебната практика на различни отделения на ВАС: определение № 1348 от 26.01.2012 г по адм. дело № 26/2012 г. на трето отделение; определение № 17515 от 20.12.2013 г. по адм. дело № 15624/2013 г. на шесто отделение; решение № 10872 от 19.10.2015 г. по адм. дело № 8287/2015 г. на трето отделение, определение № 7286 от 17.06.2008 г. по адм. дело № 3584/2008 г. на петчленен състав. В АПК изрично са уредени възможностите за оттегляне/отказ от искане в административното производство – чл. 56, ал. 1; от оспорване в първоинстанционното производство – чл. 155, ал. 1; от касационното оспорване – чл. 214, ал. 1 АПК. Действително не е регламентирано изрично правото на оттегляне на искането до административния орган, след постановяване на индивидуалния административен акт. Тези случаи са решавани чрез предвидения в чл. 144 АПК способ на субсидиарното прилагане на чл. 233 ГПК. В тази правна норма е закрепено правото на ищеца (правния субект, търсещ защита чрез използване на нормативно регламентираните държавни механизми) да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото.

За по-голяма яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че цитираната от заявителя на настоящото искане практика на ВАС, четвърто отделение касае производства по реда на ЗОП, при които КЗК действа, като правораздавателна инстанция, прилагайки субсидиарно правилата на АПК за неуредените в специалния закон въпроси. Ето защо тя е неприложима за административните производства, приключващи с издаване на индивидуални административни актове, каквито са тези по ЗЗК.

Изложените съображения дават основание на съда да не приеме застъпената противоположна теза в определение от 8.02.2018 г. по адм. дело № 11441/2017 г. на петчленен състав на Първа колегия на ВАС. В него съдът приема, че оттегляне или отказ от сезиращо искане може да бъде направено от засегнато лице най-късно до приключване на административното производство с индивидуален административен акт. Дори и издаденият административен акт да се разглежда, като нов юридически факт, (както го разглежда съдебният състав), след като актът може да се оттегли от издателя му, то и инициаторът на административното производство може да предизвика неговата отмяна чрез отказа си от искането, послужило, като единствено правно основание за издаването му. Още повече, че подобно оттегляне не лишава КЗК от правната възможност да образува и проведе до край ново производство за същото нарушение, но вече при използване на служебното начало, регламентирано в чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК.

Отказът от първоначалното искане има за правна последица отпадане с обратна сила на правното основание, въз основа на което се е развило цялото административно правоотношение и води до отмяната на завършващия го административен акт, доколкото в разпоредбата на чл. 172 АПК, законодателят не използва термина "обезсилване", за разлика от чл. 221, ал. 3 АПК досежно съдебните решения. Предвид факта, че отказът от първоначалното искане касае само едната от двете ответни в производството пред комисията страни, а именно – "Балкам груп" ООД, то отмяната на решение № 170 касае само неговите т. 2, 3, 4 и 5, без да засяга т. 1, в която е установено нарушение на забраната по чл. 35, ал. 1 ЗЗК от страна на "Агро фуудс България" ЕООД.

На свой ред отмяната на административния акт лишава от предмет, годен да бъде подложен на съдебен контрол решението на административния съд, което към настоящия момент е станало процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Обезсилването на решението води, както до липсата на предмет, така и до отпадане на правния интерес от неговото касационно обжалване, поради което производството по делото подлежи на прекратяване.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение