Решение № 3662 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 43/2016 г.

Решение № 3662 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 43/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Ж. К. от гр. К. срещу решение № 118 от 29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 133/2015 г. от Административен съд К. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт, включително и в частта за разноските, и решаване на спора по същество, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението. Ответникът - Директорът на Агенция "Митници" - С. не взема становище по жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на К. К. срещу решение № Р-157/32-67519 от 17.04.2015 г. на директора на Агенция "Митници", в което е материализиран отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление рег. № ЗДОИ/9 от 5.07.2013 г. и е осъдил жалбоподателя да заплати по сметка на административния орган деловодни разноски в размер на 321.20 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, пътни и дневни разходи. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че пред Агенция "Митници" е депозирано заявление за достъп до обществена информация, с искане в копие на хартиен носител да бъде предоставена такава по въпроса: "Реализирана ли е имуществената отговорност по реда на чл. 102 от ЗДСл спрямо К. Б. К. на практика, като се посочат съответните административни актове, с които това е сторено.". Тъй като информацията засяга трето лице, в изпълнение на законово регламентираните си задължения и след указания по приложението на материалния закон, дадени от съда, административният орган е поискал съгласието му, но г-н К. не го е дал, след което е постановен оспорвания отказ. Анализирайки безспорно установените факти, доказателствата по делото и възраженията на страните съдът е стигнал до извода, че оспорвания административен акт е законосъобразен на посочените в чл. 146 АПК основания - издаден е от компетентен административен орган, в кръга на законоустановените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Безспорно директорът на Агенция "Митници" е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. За безспорно също е прието, че търсената информация е "обществена" по смисъла на чл. 2, ал. 1 вр. чл. 11 от същия закон, от вида "служебна информация", засягаща дейността на задължения субект по реализиране на имуществената отговорност на К. К. в качеството му на началник на М. К. във връзка с констатирано неправомерно ползване на служебни автомобили, в резултат на което са разходвани парични средства, представляващи щета за бюджета на митницата. В изпълнение на задълженията си по чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ административният орган е поискал съгласието на третото лице, на което е изпратено съобщение по реда на чл. 61 АПК. Засегнатата страна е дала изрично несъгласие с писмо рег. № 32-70373 от 22.04.2015 г., което е послужило като основание за отказ да бъде предоставена заявената информация по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, тъй като не е налице надделяващ обществен интерес като основание за преодоляване на липсващото съгласие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Неоснователно е възражението на касатора за нарушение по смисъла на чл. 31, ал. 4 ЗДОИ. В случая административният орган е изпратил писмени съобщения до третото лице, чиито интереси са засегнати от заявеното искане, а именно: писма с рег. № 3253944/26.03.2015 г.; № 3262142/8.04.2015 г. и № 32-62194/8.04.2015 г., които са получени и приети на 9.04.2015 г. В указания в закона срок отговор не е получен. Затова административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, като е приел, че не е дадено изрично съгласие от третото лице да се предостави исканата информация. В същност на запитването г-н К. е отговорил със становище от 20.04.2015 г., което е заведено в деловодната система на Агенция "Митници" на 22.04.2015 г. При преценката си за законосъобразност на постановения отказ съдът е обсъдил всички относими доказателства, вкл. и депозирания на 22.04.2015 г. отказ да се даде съгласие от третото лице, съобразно правомощието си по чл. 171, ал. 1 АПК - доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, представляващи част от административната преписка, имат доказателствена сила и пред съда. Те могат да бъдат оспорени по общия ред на ГПК най-късно в първото по делото заседание за присъствалите на него страни и в следващото - за неприсъствалите, което в случая не е направено. При правилен и точен анализ на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ съдилищата приемат, че липсата на съгласие на третото лице не е абсолютно и достатъчно основание за отказ на органа да предостави информация, както поради разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от същия закон, която предвижда, че в такъв случай задълженият субект следва да предостави информацията в обем и по начин, който да не разкрива сведения, които се отнасят до третото лице, а също и поради обстоятелството, че във всички случаи следва да се прецени наличието на надделяващ обществен интерес. В разглежданата хипотеза, както правилно е приел решаващият съд, не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Сигналът за корупция и злоупотреба с власт е бил предмет на проверка от съответните прокуратури и е отречен с влезли в сила прокурорски актове - постановления за отказ да се образува досъдебно производство срещу К. К. С § 1, т. 5 от ДР на ЗОДОИ е въведена оборима презумпция, според която до доказване на противното обществени интерес от разкриването е налице, когато обществената информация: а/ дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б/ улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения; в/ гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3; г/ разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; д/ опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; е/ е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. И тези предпоставки не са налице, тъй като дали е реализирана имуществената отговорност спрямо началника на М. К. по своята същност е въпрос, свързан с имуществената отговорност на държавен служител. Съгласно чл. 102 от ЗДСл тази отговорност се реализира по общия исков ред, в предвидените по закон преклузивни срокове, а не чрез административни актове. Информацията за заведените дела по този ред пред съда е общодостъпна. От друга, тази информация няма отношение към прозрачността и отчетността на задължения субект, а цели задоволяване на личен интерес на лицето, подало сигнал за корупция и злоупотреба с власт, поради което отказът да бъде предоставена правилно е приет от съда за законосъобразен. При така изложените мотиви обжалваното решение, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение