Решение № 5925 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10848/2012 г.

Решение № 5925 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10848/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Търново при ЦУ на НАП, против решение № 417/19.07.2012 г. по адм. д. № 248/12 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен РА № 071102353/08.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 53/30.01.2012 г. на ДД "ОУИ" - В. Търново за определено задължение за ДДС в размер на 6534,20 лв. за данъчни периоди м. 03 и м. 04.2009 г. от непризнати ВОД и начислени лихви - 1768,82 лв. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно, иска се отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в оспорената част и да се присъди в полза на Д "ОУИ" - В. Търново юрисконсултско възнаграждението в размер на 1164,24 лв. за две съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - "Тонус" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, в представена писмена защита желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество, съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА в частта за доначислен ДДС в размер на 6534,20 лв. и лихви - 1768,82 лв. за данъчни периоди м. 03 и м. 04.2009 г. от непризнати ВОД. За да отмени РА първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи са се позовали на констатации от проверка на превозвача "Майк" ЕООД, съобразно които той не предоставя документи относно извършен транспорт, тъй като ЗДДС не поставя доказване на ВОД в зависимост от съществуването на такива документи при превозвача. Позовал се е на решение на СЕС по делото Teleos. Решението е постановено при неправилен анализ на установените по делото факти и неправилно приложение на материалния закон. При извършена ревизия на "Тонус" ООД органът по приходите е установил липса на документи за доказване реалността на вътреобщностни доставки, отразени в регистрите за данъчни периоди м. 03 и 04.2009 г. по фактури, издадени на "Planeta Food V. O. F.", Холандия с отразен идентификационен номер по ДДС NL818661021В01. Оспорването на ВОД е мотивирано, от една страна с констатация за невалиден идентификационен номер по ДДС на получателя, и от друга - с оспорване на представените CMR като несъдържащи № и дата, и непълни данни за получателя и разминавания в адреса на получателя. Отказът е и поради липса на доказателства за транспортни разходи, въз основа на констатация от извършена насрещна проверка на посочения за превозвач - "Майк" ЕООД, гр. Севлиево. Последният не е открит на данъчния адрес, от информационния архив на ТД на НАП по данъчното му досие е установено, че е служебно дерегистриран по ДДС, считано от 14.12.2009 г., че няма издадени фактури за за извършени транспортни услуги за периода м. 03 и м. 04.2009 г. както за "Тонус" ООД, така и за "Planeta Food V. O. F.", Холандия. По изискана информация от "Гранична полиция" не се установяват преминавания на границата за процесния период на МПС № СА 3760 КК, а за превозно средство ВТ 7874 ЕВ по данни от МВР - Велико Търново е установено, че представлява полуремарке, тип каросерия - бордови, от което е изведен извод, че не представлява годно транспортно средство за осъществяване на транспорт до Холандия на стоки от вида на фактурираните, които са малотрайни хранителни продукти и напитки, изискващи специализиран превоз. Тези фактически констатации на ревизията не са опровергани в хода на оспорване на РА, както в административната, така и в съдебната фаза. При така установените факти, неправилни са изводите на съда, че ЗДДС не поставя изискване за доказване на ВОД със сочените доказателства, които в хода на ревизията е установено, че липсват. Неправилно е позоваването на решение на СЕС по дело С-409/04 Teleos, което касае различна фактическа обстановка от тази по настоящото дело. Оспорени са в хода на ревизията представените CMR и същите като частни свидетелстващи документи е следвало да се обсъдят от съда в съвкупност със събрания по делото доказателствен материал. Неправилни са изводите на съда, че липсата на № и дата върху товарителниците не опровергават доказателствената им сила, след като не са оспорени подписите върху CMR. Оспорването е налице, поради което и при липсата на други доказателства, свързани с осъществения транспорт от България до Холандия, неправилно съдът се е позовал единствено на представените CMR за доказване реално осъществени ВОД до Холандия. Изслушаната по делото ССЕ е установила само частично разплащането между дружеството и чуждестранния му партньор, което е констатация и на ревизиращия орган, но тези частични плащания остават единственото и изолирано доказателство, което самo по себе си не е в състояние да обоснове извод за реално осъществена ВОД. Експертизата не е извършила проверка при превозвача, за който в хода на ревизията е установено, че не може да бъде открит на данъчния адрес и е служебно дерегистриран по ДДС считано от 14.12.2009 г. Въпроси към експертизата във връзка с транспортните документи не е поставян, поради което ССЕ не съдържа и отговори за осчетоводяването на транспортните документи, както при превозвача, така и при ревизираното дружество. Липсват каквито и да е писмени доказателства при превозвача да е имало назначени шофьори за спорния период, като неправилно съдът е събирал свидетелски показания за установяване на тези факти. Неустановено е съставени ли са пътни листове за транспорта и изобщо с какви документи е станало отчитането на курсовете от България до Холандия, има ли закупено и осчетоводено гориво, има ли издадени командировъчни заповеди и изплатени ли са командировъчни пари на шофьорите. Не е дадено и заключение за редовността на счетоводството на превозвача. ССЕ е допусната по искане на жалбоподателя и в негов интерес е било да формулира задачите към нея, за да докаже фактите, на които се позовава. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, т. е. наличието на вътреобщностна доставка е обусловено от доказване с безспорни за това доказателства транспортирането на стоките от територията на Република България до територията на друга държава - членка, която в случая е Холандия. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, вътреобщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени в чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция. По делото е спорно обстоятелството от кого е извършен транспорта, тъй като посочения за превозвач не е открит на данъчния адрес, дерегистриран е по ДДС, липсват издадени фактури за транспортни услуги, както за изпращача - българското дружество, така и за получателя - холандското дружество. По данни от "Гранична полиция", не е установено преминаване на границите на Р България от посоченото транспортно средство. По данни на МВР - Велико Търново превозното средство е полуремарке, което не отговаря на изискванията за специализиран транспорт за превоз на храни и напитки. Транспортирането и фактическото преминаване на стоките от територията на страната до територията на другата държава-членка на ЕС - Холандия, не е доказано. Оспорването на CMR от страна на административния орган е осъществено още в хода на ревизията и във връзка с това са изискани документи за транспорта и са извършени насрещни проверки на превозвача "Майк" ЕООД, както са изискани и данни от съответните служби по граничен и транспортен контрол. Пренебрегвайки тези констатации в РА, решаващият съд напълно формално е цитирал разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и чл. 4 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози, без да анализира текста и да съпостави предпоставките за приложимост, съобразно всички събрани по делото доказателства и установени с тях данни. При оспорени CMR и липсата на каквито и да е други доказателства, установяващи транспортирането на стоките чрез преминаването им пред границата на Р България, при липса на изискуемите по чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС доказателства за установяване на ВОД, липсва основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС за облагане с нулева ставка. При тези данни, правилни са изводите на органа по приходите, че със стоките са осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС, за които следва да се начисли данък със ставка от 20 %. Оспореният пред първоинстанционния съд РА е законосъобразен и като го е отменил съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което Върховният административен съд следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на "Тонус" ООД срещу оспорения РА, при изложените в настоящото решение мотиви. При този изход на спора на административния орган - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК в размер на 582 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп., ДВ, бр. 2/2009 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,