Решение № 5282 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2010 г.

Решение № 5282 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Калин Филипов" ЕООД, гр. София, срещу решение № 8 от 05.02.2010 г. по адм. дело № 5996/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2МС-01-1/11.05.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - изпълнителният директор на ИАНМСП моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като закупуването и внедряването на посочения в проектното предложение на дружеството специализиран софтуер не е задължително условие за въвеждането на системата за управление на качеството. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът счете същата за неоснователна по същество. За да отхвърли жалбата срещу обжалвания индивидуален административен акт, с който изпълнителният директор на ИАНМСП е отхвърлил проектното предложение на "Калин Филипов" ЕООД по открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване: BG 161PO003-2.1.03 "Покриване на международно признати стандарти" административният съд е приел, че жалбоподателят е удовлетворил критериите за оценка на първата фаза на класирането - административно съответствие, както и на втората фаза - допустимост на предложението. Счел е, че като критерий за оценка на допустимостта на предложението са разходи за сертифициране и консултации по въвеждане на система за управление на качеството (СУК), които не надвишават 50 000 лева. Прието е, че обосноваността на разходите за дълготрайни нематериални активи не е критерий за оценка на допустимостта на проекта, а тяхната оценка се извършва на следващия етап на оценяване - техническа и финансова оценка на предложението, която е и оценката по същество на същото. Прието е, че административният орган е уведомил жалбоподателя, че след извършена техническа и финансова оценка проектното предложение не е одобрено за финансиране, тъй като предвидените разходи за дълготрайни нематериални активи - софтуерни лицензи, инсталация и внедряване, не са обосновани и задължително необходими за въвеждане и сертификация на стандарта ISO 9001:2000 и същите са редуцирани, в следствие на което допустимият бюджет попада под минималния праг, указан в насоките за кандидатстване по проекта. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, назначена по делото, съдът е приел, че международният стандарт ISO 9001:2008 (заменил стандарта ISO 9001:2000) изисква разработване и внедряване на ефективна СУК в организации, независимо от техния предмет на дейност, като в обхвата на СУК бъдат включени всички дейности, които гарантират съществуването на организацията и удовлетворяването на нейните клиенти. Счетено е, че информационните технологии могат да улеснят обработката на необходимата информация в аспекта качество, но внедряването им не е задължително и необходимо условие, а такова е документирането на информацията на хартиен носител. Същото е прието и за стандарта ISO 9001:2000, а именно, че за въвеждането и сертифицирането му не е задължително необходимо наличието на софтуер, софтуерни лицензи и инсталация. Прието е, че оценката на проектното предложение на жалбоподателя е извършено поетапно в съответствие с процедурата по чл. 24 от Постановление № 121 на Министерския съвет от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, и по програма ФАР на Европейския съюз (ПМС № 121/2007 г.). Счетено е, че след проверката на допустимостта на проекта се извършва финансова и техническа оценка, като се преценява допустимостта на разходите, като съгласно т. 2.6.1. от Насоките за кандидатстване първото задължително условие за допустимост е разходите да бъдат необходими за изпълнение на проекта и тъй като за изработване на правилата за управление не е задължително необходим софтуерен лиценз, внедряване и инсталация, законосъобразно тези разходи са редуцирани от бюджета на проекта, поради което жалбата е отхвърлена. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно, макар и не по всички изложени съображения. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице. Установените с експертизата факти са в съответствие с писмените доказателства по делото, които първоинстанционният съд правилно е преценил поотделно и в съвкупност и е достигнал до извода, че същите безпротиворечиво сочат на липса на нарушение на процедурата по оценяване на кандидата "Калин Филипов" ЕООД, касатор в настоящото производство. Установено е по делото, че с обжалвания административен акт изпълнителният директор на ИАНМСП е одобрил доклада на оценителната комисия от провеждане на оценката на подадените проектни предложения по Открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване BG161РО003-2.1.03 "Покриване на международно признати стандарти", в това число е утвърдил списъкът на проектните предложения, одобрени за финансиране, и списъкът на отхвърлените проектни предложения съгласно Приложение № 2А, Приложение № 2Б и Приложение № 2В към административния акт. Касаторът попада в Приложение № 2В - "Проектни предложения, които не покриват критериите за техническа и финансова оценка". Безспорно е, че касаторът "Калин Филипов" ЕООД е преминал етапите на оценка за административно съответствие и допустимост, след което на третия етап от оценяването по същество - техническа и финансова оценка, е установено от оценителите, че бюджетът подлежи на редукция с недопустимите разходи в предложения от кандидата бюджет, при което препоръчаната безвъзмездна финансова помощ възлиза на 6 344 лв. и при 50 % финансиране попада под минималния праг от 10 000 лв. съгласно утвърдените насоки за кандидатстване по процедурата. При така установените безспорни обстоятелства, оплакванията в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Касаторът неоснователно твърди, че тъй като процедурата е такава на конкурентен подбор, и неговото предложение в последната фаза на техническа и финансова оценка е оценено със 73 точки, съгласно чл. 12, ал. 5 ПМС № 121/2007 г. (редакция, ДВ, бр. 16 от 27.02.2007 г.) е следвало проектните предложения да се оценяват и класират в низходящ ред съобразно получената оценка, като за финансиране се одобряват всички или част от проектите по реда на класирането до покриване на общия размер на предварително определените и обявените финансови средства по съответната процедура, в това число и подаденото от касатора проектно предложение, а не последното да бъде отхвърлено. Горният довод е неоснователен, тъй като съгласно раздел 1.3.3. от Насоките за кандидатстване относно общия бюджет на процедурата при липса на достатъчно кандидати, които да отговарят на критериите за допустимост или да покриват критериите за избор на проекти, Договарящият орган си запазва правото да не предоставя всички налични средства по процедурата. Следователно, класирането на кандидатите и предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в конкретния случай е предпоставено от удовлетворяването на критериите за административно съответствие, допустимост и зависи от техническата и финансовата оценка на проекта, като при липса на достатъчно проекти, които удовлетворяват изискванията на процедурата, не се предоставят всички налични средства по процедурата, т. е. изискването на чл. 12, ал. 5 ПМС № 121/2007 г. за класиране на проекти до покриване на общия размер на предварително определените и обявени финансови средства не е приложимо към предложението на касатора. Същото изискване не въвежда задължение за предоставяне на всички налични средства по определена процедура, а задава параметрите на финансиране и начина на класиране на кандидатите. Условие на процедурата съгласно раздел 1.3.3. от Насоките за кандидатстване е общият размер на безвъзмездната финансова помощ по всеки проект да е: минимален размер 10 000 (десет хиляди) лв. и максимален размер 100 000 (сто хиляди) лв., като размерът на безвъзмездната финансова помощ по всеки проект не трябва да надвишава 50 % от общите допустими разходи по проекта. В случая, оценителната комисия е установила недопустими разходи по бюджета на проекта, като констатацията на оценителите, че използването на софтуер и инсталации не е задължително за внедряване и прилагане на международния стандарт ISO 9001:2008, съответно международен стандарт ISO 9001:2000, е потвърдено от заключението на вещото лице. Редуцирането на допустимите разходи по бюджета на проекта на касатора "Калин Филипов" ЕООД е в правомощията на оценителната комисия на етапа на техническа и финансова оценка съгласно раздел 4.1.3. от Насоките за кандидатстване, в който раздел е предвидено, че извън проверката за техническа и финансова оценка съобразно утвърдените критерии на този етап на оценяване е възможно да бъдат открити други обстоятелства, които да налагат промяна на бюджета, които могат да наложат нуждата от допълнителни разяснения и информация от страна на оценителната комисия, както и до намаляване на бюджета. Именно във фазата на техническата и финансовата оценка, след като бюджетът е оценен положително от гледна точка на критериите за допустимост, е установено, че вследствие редуцирането на бюджета по проекта с недопустимите разходи за дълготрайни нематериални активи - софтуер и инсталация, допустимите разходи са под минималния праг за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което проектът на касатора "Калин Филипов" ЕООД е отхвърлен от административния орган. Основните съображения, по които във фазата на техническа и финансова оценка предложението на касатора е отхвърлено, са че, първо, предвидените в бюджета разходи на кандидата са необосновани, и на второ място, разходите за софтуер, лицензи и инсталация не са задължително необходими за въвеждането на международен стандарт ISO 9001:2008. Съдът намира, като прецени данните от представения по делото бюджет на предложението на касатора и мотивите на оценителите, отразени в оценителните таблици за техническа и финансова оценка, че е законосъобразно становището на административния орган, че не е ясно каква точно система за управление на бизнеса се има предвид, тъй като разходите за закупуване на дълготрайни нематериални активи, изцяло под формата на специализиран софтуер, не са описани по вид и бюджетни пера. Видно от приложение Б - "Бюджет на проекта" към проектното предложение като разходи за специализиран софтуер са посочени софтуерни лицензи, инсталация и внедряване - 13 броя, с единична цена 8 000 лева на обща сума 104 000 лева. При така неясно разчетения бюджет оценителите са приели в цитираната по-горе таблица, че посоченият софтуер не е индивидуализиран и предвиденият за него бюджет не е обоснован от гледна точка вида на системата за управление, поради което и в протокола за техническа и финансова оценка на оценителната комисия е прието, че разходите за софтуерни лицензи, инсталации и внедряване на стойност 104 000 лева, не са обосновани и задължително необходими за въвеждане и сертификация на стандарта ISO 9001:2000. Предвид липсата на каквато и да е конкретизация относно планирания за закупуване софтуер с оглед нуждите на цитирания стандарт, съдът намира за законосъобразен изводът на оценителната комисия за необоснованост на разходите. Същевременно изводът относно незадължителност за използването на софтуер за въвеждането и сертификацията на международния стандарт ISO 9001:2000, поради което разходите за въвеждането на софтуер представляват недопустими разходи по смисъла на насоките за кандидатстване, е незаконосъобразен и не съответства на целите на Регламент № 1083/2006 на съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент № 1260/1999. По-конкретно този извод противоречи на целта "сближаване", по която от Европейския фонд за регионално развитие в съответствие с Решение на Комисията от 4 август 2006 г. за изготвяне на списък с регионите, за които се допуска финансиране от структурните фондове по линия на цел "сближаване" за периода 2007/2013 г., шест региона от България са включени в приетия с цитираното решение списък и е отпуснато финансирането по разглежданата оперативна програма. Съгласно чл. 3, § 2, буква "а" от Регламент № 1083/2006 г. цел "сближаване" е насочена към ускоряване сближаването на най-слабо развитите държави-членки и региони, като се подобрят условията за растеж и заетост чрез увеличаване и подобряване качеството на инвестициите във физическия и човешки капитал, развитието на иновациите и на обществото на знанието, адаптиране към икономическите и социални промени, опазване и подобряване на околната среда и административната ефективност, която цел представлява приоритетът на фондовете, от които се извършва финансирането. При така определените насоки на целта "сближаване" становището на съда по същество, че цитираният международен стандарт при настоящото ниво на развитие на технологиите и обслужването чрез повсеместно въвеждане на електронни програми като алтернатива на традиционното документално обслужване на хартиен носител не изисква използването на софтуер, е незаконосъобразно и не съответства на целта на цитирания регламент и на целите на оперативната програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г., в изпълнение на която е проведена конкретната открита процедура за подбор на проекти, в която е участвал касаторът. Съгласно насоките за кандидатстване на оперативната програма разглежданата процедура за подбор на проекти се изпълнява в рамките на Приоритетна ос 2, чиято основна цел е повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятната бизнес среда, в това число специфична цел на приоритета наред с останалите е модернизацията на технологиите и управлението в предприятията. В контекста на всички цитирани цели и заложената основна насока за постигане на цел "сближаване" - развитие на иновациите и на обществото на знанието следва да се приеме, че използването на компютърни програми за обслужване и внедряване на система за управление на качеството съгласно международните стандарти е неотменна част от съвременното развитие на бизнеса и повишаване качеството на инвестициите и обслужването. При съвременното ниво на бизнес услугите въвеждането на международни стандарти не само би било улеснено, но и задължително налага използването на компютърни технологии за развитие на иновациите и постигате стандартите на обществото на знанието, които са сред достиженията на Европейския съюз и характерен белег на съвременното общество. Доводът в касационната жалба за неприложимост на чл. 24, ал. 2, т. 2 ПМС № 121/2007 г. в действащата му редакция е неоснователен, тъй като същата норма е съществувала към датата на подаване на проектното предложение и е формулирана в чл. 20, ал. 2, т. 2 ПМС № 121/2007 г. (редакция, обн., ДВ, бр. 45 от 2007 г.). Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от ИАНМСП за присъждане на направените разноски по делото, на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът "Калин Филипов" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ИАНМСП разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,