Решение № 4419 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7717/2024 г.

Касационна производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от директора на Териториално поделение на НОИ гр. Добрич против решение 1194 от 12.06.2024 г. на административен съд Добрич, постановено по адм. дело 576/2023 г., с което е отменено Решение 49/15.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/27.03.2023 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Добрич, с което е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО и преписката изпратена на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив за издаване на акт, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, за отпускане на пенсия при условията на чл.69б, ал. 2 от КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът П. С. П. чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в производството и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. С. П. от гр.Добрич срещу Решение 49/15.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/27.03.2023 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Добрич, с което е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата и я приел за основателна. Спорни по делото са били периодите от 1995г. до 1999г., когато П. е работил като оператор заваръчна машина TBS в цех 2 Монтажен в Старт АД София през периода от 01.10.1995 г. до 01.01.1999 г. , който административният орган зачел като такъв от втора категория, вместо от първа според лицето. Видно от данните по делото този стаж е зачетен от втора категория труд в съответствие с тогава действалата т.36 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) Спорен по делото е бил и периодът от 2008 до 2011г, когато лицето работело в цех Блоково формиране , където работел на длъжността ръководител на участък формиране и заряд . За първия период пенсионният орган зачел стажа му на длъжността оператор заваръчна машина TBS цех като такъв от втора категория вместо претендираната първа категория, а през периода от 01.12.2008 г. до 01.06.2011 г. като такъв от трета категория вместо претендираната втора категория. В хода на производството по делото, съдът събрал множество доказателства, изслушал свидетелски показания, приел съдебно техническа и икономическа експертизи по делото и достигнал до извод, че положеният от П. П. труд и при втория спорен период следва да бъде зачетен като такъв от втора категория. Правния си извод, съдът обосновал с приложението на чл.2 ал.7 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, според която от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно - технически специалисти и ръководни служители до ръководител на смяна включително, заети в цехове, участъци и отделения за преработка на олово за акумулатори и оловни батерии, както и на разпоредбата на чл.9 ал.15 от Инструкция 13/31.10.2000 г. за прилагането на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, съгласно която от втора категория е трудът, положен на длъжности, обхванати с чл.2 т.7 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране - работещите в цехове, звена, участъци и отделения, в които се осъществяват различните видове дейности по преработката на олово, свързани с производството на оловни акумулаторни батерии. В мотивите на съдебното решение е прието, че работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до началник на цех включително в цеховете за леене на олово са обхванати с чл.1 т.7 и чл.2 т.4 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране се включват и работещите до ръководител на смяна при събиране, товарене, превозване, разтоварване и сортиране на оловните отпадъци за производство на акумулатори , когато тази дейност се осъществява от обособено звено (цех, участък) и фигурират в списъчния му състав, но не се обхващат работниците от предприятия и фирми за ремонт на акумулатори и зареждане на акумулатори. Съдът приел за неоснователна тезата на административния орган, че фирмата СТАРТ АД София с производствена база и предишно седалище в гр.Добрич се занимава с ремонт или зареждане, а не с цялостно производство на акумулатори. Съдът е обосновал правния си извод на приетата по делото длъжностна характеристика на работника, както и на представената от дружеството осигурител карта за идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасността и здравето на работещите, според която трудовата дейност се осъществявала в среда с механични опасности, шум, наличието на оловен прах; борави се със суровини и материали като акумулаторна сярна киселина, вода, пастирани положителни и отрицателни акумулаторни плочи; съществува рисков фактор за химични агенти във въздуха на работната среда въздействието на оловни аерозоли, използва се специално защитно облекло и лични предпазни средства полумаски, ръкавици и престилка, периодично се изследва нивото на олово в кръвта, предоставят се контролирано редуциращи хранителни добавки за намаляване на нивото на олово в кръвта. Събраните доказателства се подкрепили и от приетите гласни такива и от изслушаната съдебно счетоводна експертиза установяваща, че за периода от 01.12.2008 г. до 01.06.2011 г. работодателят е заплащал осигурителни вноски за жалбоподателя като за втора категория труд, поради което съдът обосновал правен извод за положен от П. труд от втора категория като зает в участък за преработка на олово за акумулатори и оловни батерии и в съответствие с чл.2 ал.7 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. По отношение на първия спорен период от 1995г. до 1999г., съдът приел за неоснователна претенцията за положен труд от първа категория. Мотивите на съда са базирани на приета по делото съдебно техническа експертиза, която установила, че условията на труд и вредностите в цех Монтажен през този период са били с по-малка степен на вредност и тежест в сравнение с тези в основното производство, както и изпълняваната от лицето дейност на длъжността оператор заваръчни машини TBS за периода 1995 г. 1999 г. не е със същата вредност и тежест на труда като изброените в списъка на професиите в цех Оловен по т.4а) буква в) от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Според съда признаването на труда положен от П. за периода от 01.12.2008 г. до 01.06.2011 г. от втора категория, увеличавал общият му стаж от първа и втора категория на 17 години 4 месеца и 13 дни и му давал право за придобиването на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б) ал.2 от Кодекса за социално осигуряване. Решението е правилно и законосъобразно постановено. Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото и е изградил изводите си на основа събраните доказателства. Правилен е изводът на съда, че за ответника по касация са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като лицето има навършени [възраст] и осигурителен стаж от втора категория труд 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Спорният осигурителен стаж положен от П. период от 1995г. до 1999г., законосъобразно не е приет от съда за положен труд от първа категория, т.к. изпълняваната от лицето дейност на длъжността оператор заваръчни машини TBS за периода 1995 г. 1999 г. не е с вредност и тежест на труда като изброените в списъка на професиите в цех Оловен по т.4а) буква в) от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Съгласно изискването на чл. 2, т. 7 от НКТП лицата следва да са непосредствено заети в описаните дейности, което в настоящия случай е налице и се установява от свидетелските показания, че П. е бил непосредствено зает с дейност описана в текста. Именно поради този факт и осигурителят е направил предложение трудът да се категоризира като втора категория като, както беше казано по-горе тези записвания не са опровергани по предвидения в закона ред. Действително административният орган не е задължен да се съобрази с направеното предложение за категоризиране на труда от осигурителите, тъй като преценката за това е предоставена в правомощията на съответните длъжностни лица в ТП на НОИ. Същите следва да извършат задължително проверка дали заявеният стаж е действителен, като и да съберат доказателства относно полагането на труда, характерът на работата, спецификата и особените условия на полагане на труда и след това да преценят дали направеното предложение от осигурителя относно категоризирането на труда е съответно на приложимите нормативни актове. Респективно ако сметнат, че направеното предложение не е отговаря на нормативната уредба да изложат съответните мотиви. В настоящият случай такава задълбочена проверка не е извършена. Органът се е задоволил единствено да поиска от лицето да представи доказателства длъжностна характеристика, трудов договор, допълнително споразумение като една част от тях са представени. Не са събрани доказателства относно разликата в категоризирането на труда посочен в описа на осигурителния стаж на лицето. С оглед на гореизложеното настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният съд, че за процесните периоди лицето е полагало труд при условията на чл. 2, т.7 от НКТП и същият следва да се зачете от втора категория. При това положение лицето отговаря на изискваният на чл. 69б, ал. 2 от КСО и органът следва да му отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има навършени [възраст], 15 години осигурителен стаж от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Съгласно чл. 69б, ал. 2 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете възниква при навършена възраст от 58 години и 08 месеца и придобит осигурителен стаж от втора категория най-малко 15 години. Възрастта като основание за придобиване на правото в случая е налична, установено е и съществуването на минимално изискуемия осигурителен стаж от 15 години. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Обжалваното решение е постановено при задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни норми и при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за предмета на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил изцяло законосъобразността на актовете на пенсионните органи съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка от чл. 168, ал. 1 от АПК и по критериите в чл. 146 от АПК. На база на вярно установените факти, първоинстанционният съд е извел обосновани изводи за административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до противоречието му с материалноправните разпоредби. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение споделя изцяло мотивите на административния съд в обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 660 лева. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице надлежно искане от страна на касатора адвокатското възнаграждение да бъде присъден в по-нисък размер на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което разноските следва да се понесат както са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение