Решение № 5727 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13053/2013 г.

Решение № 5727 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13053/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез юрисконсулт Татяна Николова против решение № 4154 от 21.06.2013 г. по адм. дело № 4034/2013 г. на административен съд София - град в частта му, в която е отменено уведомително писмо изх. № 02-010-2600/653 от 1.03.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за удържането на сумата 6355,62 лева. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна, чрез процесуален представител адв. Табутова в представено писмено становище счита жалбата за неоснователна. Моли решението на АССГ да бъде оставено в сила като правилно и законсъобразно. Претендира разноски за производството. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "Люба и дъщери " ЕООД против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-010-2600/653 от 1.03.2013 г. на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие". Възраженията са свързани с липсата на мотиви към акта, поради което за страната не е ясно конкретното основание за удържаната сума. Отделно от това се сочи, че процесното писмо е издадено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. От приложената в цялост административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е кандидатствал за субсидиране по СЕПП, плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/, схеми за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството (НДЖ3), агроекологични плащания и плащания по Натура 2000, и плащания свързани с Директива 2000/60/ЕК/Н2000/ - кампания 2012 г. . С уведомително писмо с изх. № 02-010-2600/653 от 1.03.2013 е оторизирана субсидия в размер на 22 058 лева по схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството (НДЖ3). В таблица 1 по схемата за НДЖ3 с дата 17.10.20112 г. е записана като искана и оторизирана сумата в размер на 16140 лв. По същата схема с дата 1.02.2013 г. е искана и оторизирана сумата от 5918 лв. При извършените плащания- видно от таблица 2 по отношение на оторизираната сума по схемата за НДЖ3 с дата 17.10.20112 г. е отразено, че сумата не е изплатена изцяло, а в размер от 9748,38 лева, тъй като е удържана сумата от 6355.62 лева. Като причина е отразено, че удържаната сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Във връзка с конкретния спор, административният орган е приложил още уведомително писмо изх. № 02-010-2600/11913 от 30.06.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. Последното е връчено на жалбоподателя на 10.07.2012 г. и не са налице доказателства за неговото обжалване. В раздела за наложените санкции в това уведомително писмо е посочено, че сумата от 6355,62 лева лева ще бъде прихваната в съответствие с чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия. При тези данни по делото съдът е приел, че административният акт не съдържа мотиви в оспорената част, тъй като не е конкретизирано в резултат на кое от изброените основания, се извършва удържането и въз основа на какъв предходен акт, който да е влязъл в сила. На следващо място с оглед процесуална икономия е разгледал спора и по същество, като е анализирал разпоредбата на чл. 65, § 4 от Регламент № 1122/2009 г. за прихващане и на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия. Счел е, че следва да се приложи институтът на прихващането, уреден в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД и е изследвал предвидените в него предпоставки. При това е съобразил, че наложената на земеделския производител санкция за бъдещ период за кампанията през 2011 г. не е влязла в сила, поради което не е ликвидна и изискуема. Това е дало основание на съда да счете, че липсват и материалноправните предпоставки за издаване на оспорената част на акта, водещи до нейната незаконосъобразност и да го отмени. Така постановеното решение е неправилно. Неправилни са изводите на съда за допуснато нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за удържане на сумата. В пояснението към Таблица № 2, като част от административния акт е посочено на първо място, че тя отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми. Мотивите са възприети от жалбоподателя, което се установява по категоричен начин от съдържанието на жалбата му, иницирала първоинстанционното производство. В нея се оспорва наложената санкция за бъдещ период за предходната 2011 г. Яснотата за жалбоподателя се установява и от уведомително писмо изх. № 02-010-2600/11913 от 30.06.2012, лично връчено на 17.07.2012 г. на жалбоподателя, в което освен отказаната субсидия за кампания 2011 г., ясно е посочено, че сумата от 6355.62 лева ще бъде прихваната от бъдещи плащания на земеделския стопанин, в съответствие с чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия. Анализът на всички тези доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност сочи, че липсата на конкретизация на основанието за удържане на сумата, не е застрашило и осуетило правото на земеделския производител на защита. Поради това дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е от съществен характер, налагащ отмяна на административния акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК. На следващо място, съдът неправилно е приложил за конкретния случай нормата на чл. 103 от ЗЗД, която касае договорни взаимоотношения. Удържането на суми при прилагане на мерките за подпомагане, е предмет на регламентация в Регламент № 1122/2009 г. и Регламент № 885/2006 г. Съобразно разпоредбата на чл. 65, § 4 от Регламент № 1122/2009 г., в случай, когато разликите между броя декларирани животни и определените животни в съответствие с чл. 63, § 3 от същия, произтичат от умишлено извършени нередности, помощта, на която земеделският производител би имал право съгласно чл. 63, § 3, бива отказана съгласно въпросната схема или схеми за помощ за животни от рода на едрия рогат добитък за въпросния премиен период. Ако процентът, определен в съответствие с § 3 от чл. 63, е по-голям от 50 %, земеделският производител освен това се изключва от получаване на помощ до сума, отговаряща на разликата между броя на декларираните животни и броя на определените животни в съответствие с чл. 63, § 3, а съответната сума се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. В случая оторизираната сума за подпомагане за кампанията през 2011 г. и наложената санкция за бъдещ период не е оспорена от жалбоподателя и прихващането е следвало да се извърши в момента на изплащане на субсидията за кампания 2012 г., тъй като в противен случай, то реално няма как да бъде извършено. Неоснователно е позоваването от съда на реда, предвиден в чл. 162 и следващите от ДОПК. Той би се задействал само при недължимо платени и надплатени суми, както и при неправомерно получени и неправомерно усвоени средства по европейски програми. Именно, за да не се стига до там, Европейската комисия е уредила приоритетно начин на възстановяване чрез прихващане с бъдещи плащания, които предстои да бъдат извършени от разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Като не е съобразил тези обстоятелства, административният съд неправилно е отменил административния акт. Решението противоречи на материалния закон, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени, а подадената жалба, като неоснователна, подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на делото, на касатора се дължат разноски за производството, но доколкото в касационната жалба и в производството подобна претенция не е направена, не сладва да бъдат присъждани такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение