Решение № 15608 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3885/2010 г.

Решение № 15608 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3885/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Държавно горско стопанство гр. Смолян, против решение № 7/12.02.2010 г., постановено по адм. д. № 224/2009 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е посочено, че решението е недопустимо, но доводи в тази насока не се излагат. Ответникът - Мехмед Салих Бачоч, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 4/12.08.2009 г. на директора на Държавно горско стопанство гр. Смолян, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № 888/29.07.2009 г. Отказът е постановен на основание чл. 28, ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по жалба от лице с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Ето защо сочената от касатора недопустимост на решението не е налице. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че административният орган се е произнесъл по реда на ЗДОИ, без да е искан достъп до обществена информация. Със заявлението по същество е поискано да бъдат предоставени заверени преписи от досието на имот с кадастрален № 715.51, находящ се в землището на гр. Смолян, собственост на наследниците на Емин Салихов Имамов, попадащ в горски фонд, в землището на Държавно горско стопанство Смолян. От събраните по делото доказателства е установено, че съпругата на Бачоч е наследник на описания имот и е упълномощила същия да подаде заявлението. Установено е, че имотът е вписан в регистъра на недържавните гори. По делото е приложено и предходно заявление с искане да се направи справка за гореописания имот относно маркираното, добитото и транспортираното количество дървесина от същия. В заявлението изрично е посочено, че справката е искана от заявителя в качеството му на съсобственик на имота. По това заявление директорът на Държавно горско стопанство гр. Смолян е издал исканата справка на 26.06.2009 г. По арг. на чл. 97, ал. 7 вр. ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за горите за всяко сечище се води досие по години, като нормата на чл. 97, ал. 7 от правилника регламентира, документите които се прилагат към досиетата за сечища в горите - собственост на физически лица и на юридически лица. От изложеното следва, че заявителят е искал препис от документите, съдържащи се в досието на собствения на съпругата му горски имот. Посочените документи по никакъв начин не могат да се отнесат към легалното определение за обществена информация, дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като досието не съдържа информация, свързана с обществения живот в Република България. Напротив досието за имота съдържа изчерпателно изброените в Правилника за прилагане на Закона за горите документи, установяващи маркираната дървесина със скица на извозните пътища, позволително за сеч и извоз, констативен протокол за освидетелстване на сечището и останалите документи, описани в чл. 86, ал. 9 от Правилника за прилагане на Закона за горите. Следователно съдържащата се в досиетата информация се отнася до действията по маркиране, изсичане и извозване на дървесината и осъществявания по този повод контрол от компетентните органи. Същите съдържат информация за извършваните от собствениците, респективно от техните пълномощници действия в имотите по години. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че в случая жалбоподателят не е искал достъп до обществена информация е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите на касатора, че след като в досието се съдържат документи, установяващи вече извършена и приключила дейност по ползване, то с тях единствено се съставя мнение дали горското стопанство е действало законосъобразно, предвид ползването на имота. Както бе посочено по-горе документите в досието не са свързани с обществения живот в страната, а съдържат информация за конкретни действия, реализирани в конкретен имот и са от значение единствено и само за собствениците на този имот. Позоваването в касационната жалба на Закона за защита на личните данни и дадената в него легална дефиниция на понятието лични данни е неотносимо към настоящия правен спор. След като по несъмнен начин по делото е установено, че заявителят не е искал достъп до обществена информация, а административният орган неправилно е квалифицирал искането като такова по ЗДОИ и се е произнесъл на това основание, то изводът на Административен съд гр. Смолян за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречието с материалноправните норми на ЗДОИ е законосъобразен. Неоснователни са доводите на касатора, че оспореният отказ не засягал законни права и интереси на жалбоподателя. В случая Бачоч е искал извършване на административна услуга, а именно да получи заверени преписи от документите, находящи се в досието на имота на съпругата му, от чието име и за чиято сметка същият е осъществявал действия, а с оспореното решение това е отказано. Фактът, че административният орган е квалифицирал искането като такова по ЗДОИ и е отказал да предостави исканите преписи, не обуславя липсата на правен интерес от обжалването. Направеното с касационната жалба възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди по-нисък размер от заплатеното възнаграждение, но това става само по искане на насрещната страна. Приключването на устните състезания е крайният момент, до който може да се направи възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат. Пропускането на срока погасява правото на страната да прави за първи път възражение за прекомерност в касационното производство. Ето защо направеното за първи искане с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК след постановяване на първоинстанционното решение, с което са присъдени разноските е неоснователно. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото касаторът следва да се осъди да заплати на ответника сумата 430 лв., представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е че уговореното адвокатско възнаграждение за осъществяване на защита в касационното производство е в размер на 430 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено изцяло. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,