Решение № 12863 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2015 г.

Решение № 12863 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Диана Борисова Филипова против решение № 7 от 17.02.2015 г., постановено по адм. д. № 137/2014 г. от Видинския административен съд, в частта, в която частично е отхвърлена претенцията й за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията й за обезщетяване на вредите, изразяващи се в пропуснати ползи от експлоатирането на търговския обект. Наведени са всичките касационни основания, посочени в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковите претенции. Ответникът в касационното производство - Община Белоградчик оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок. По основателността й приема следното: Пред административния съд са предявени три обективно съединени иска срещу Община Белоградчик с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както следва - иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за строителство на търговски обект, разходи за демонтажа му и разходи за адвокатски хонорар; иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се реализират приходи от експлоатацията на търговския обект; иск за заплащане на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания във връзка с разрушаването на обекта. Твърденията са, че вредите са резултат от обявеното за нищожно разрешение за строеж № 15 от 30.07.2010 г. на главния архитект на Община Белоградчик. Административният съд е приел за установено, че със заповед № 111 от 20.02.2006 г. на кмета на Община Белоградчик, на ищцата е отстъпено право на строеж върху имот частна общинска собственост, находящ се на неасфалтираната част на изхода на пещера Магура, за изграждане на търговски павилион със застроена площ от 70 кв. м. Въз основа на заповедта е сключен договор на 22.02.2006 г. за учредяване право на строеж, което да се упражни за срок от 5 години. С разрешение за строеж № 15/30.07.2010 г. на гл. архитект на община Белоградчик е разрешено на ищцата извършването на строителство - павилион - питейно заведение - строеж пета категория. Съдът е посочил като безспорно обстоятелството, че строителството на обекта е започнало в началото на м. септември 2010 г., като е обосновал извода си и с представените по делото строителни книжа - заповедна книга, виза, протокол за откриване на строителна площадка и др. Съдът е установил, че със заповед № ДК-10-СЗР-37/11.11.2010 г. на началника на Северозападен район Враца издаденото разрешение за строеж е обявено за нищожно и заповедта е влязла в сила след съдебното й обжалване. Последвала е заповед № ДК-09-Вд-3 от 6.12.2010 г. на началника на сектор Видин - РДНСК Северозападен район за спиране на строежа и забрана достъпа до него, за която съдът е посочил, че в нея е отбелязано, че строежът е завършен в груб вид и че на място не се изпълняват строителни работи. Съдът е обсъдил и наличието на влязла в сила заповед № ДК-02-СЗР-56 от 11.05.2012 г. на началника на Северозападен район Враца за премахване на незаконния строеж. Съдът е формирал извод, че е налице прогласен за нищожен административен акт - разрешението за строеж, във връзка с който ищцата е вложила средства за изграждането на обекта до ниво груб строеж, след което е направила разходи и за премахването му. Съдът е приел, че всички строителни дейности са били извършени след влизане в сила на разрешението за строеж и всички последващи необходими процедури и книжа във връзка с извършването му. Прието е от съда, че с издаването на заповедта за спиране на строежа, строителните дейности са били преустановени. Съдът е преценил като ирелевантни констатациите през м. ноември на служителите на РДНСК, тъй като прогласената нищожност на разрешението за строеж е станало в по-късен момент. Съдът е преценил като недоказано твърдението, че ищцата е знаела за нищожността на разрешението за строеж и за незаконността на изградения строеж. Съдът е приел, че има пряка причинно-следствена връзка между прогласения за нищожен административен акт и равностойността на вложените от ищцата парични средства за изграждането и премахването на строежа. Въз основа на приетото по делото заключение по експертизата, изготвена от лицензиран оценител, съдът е приел, че пазарната стойност на процесния обект до изградената фаза е в размер на 27 510 лева, която сума и преценил като стойността на вложените парични средства за изграждането на обекта. Въз основа на заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че равностойността на вложените парични средства за разрушаването на обекта е 8000 лева. Съдът е определил като пряка вредоносна последица от нищожния акт и разноските в размер на 400 лева, направени от ищцата в съдебното производство във връзка с оспорването на заповедта, с която разрешението за строеж е обявено за нищожно. Въз основа на така формираните изводи, съдът е осъдил община Белоградчик да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 27420 лева. В тази част решението на административния съд не е обжалвано от община Белоградчик. Съдът е преценил като недоказан и неоснователен иска за обезщетяване на пропуснати ползи за периода от 2010 г. до 2020 г. предявен за сумата от 105 784,80 лева. Приел е, че тези вреди не са установени по безспорен начин и предявената стойност е предполагаема и прогнозна такава, а самото инвестиционно намерение не е достатъчно да се приеме, че тези вреди са доказани. Съдът е приел, че в резултат на обявеното за нищожно разрешение за строеж и последващото премахване на изградения обект са довели ищцата до негативни изживявания и стрес. Съдът е допуснал вероятността вследствие на това, ищцата да е получила хипертонична болест на сърцето и съмнения за диабет. Направил е извода, че е налице причинно-следствена връзка, като е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 лева, а за разликата до 3000 лева, искът е отхвърлен. В частта, в която искът е уважен община Белоградчик не е обжалвала решението. Предмет на настоящата касационна проверка е решението в частта, в която изцяло е отхвърлен иска за претърпени вреди от пропуснати ползи и частично е отхвърлен иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд в обжалваната му част като правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените от административния съд. Не може да се сподели изводът на административния съд за добросъвестност на ищцата. Видно от заповедта, с която разрешението за строеж е обявено за нищожно, а и от съдебното решение, постановено във връзка с обжалваното на тази заповед е, че едно от посочените фактически основания за нищожността на разрешението за строеж е липсата на действащ ПУП, предвиждащ застрояването. Подробните устройствени планове са публични, поради което предвижданията им могат и трябва да бъдат узнати и съобразени от лицата, които са решили да предприемат строителство. Видно от разрешението за строеж № 15/30.07.2010 г. на главния архитект на Община Белоградчик (което е прогласено за нищожно) е, че то е издадено за павилион-питейно заведение, който строеж е квалифициран като пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" на ЗУТ. Изброените строежи в тази точка са - жилищни и смесени сгради, с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места за посетители. Предвид изброяването в посочената разпоредба, павилионът - питейно заведение може да се определи като сграда за обществено обслужване. Съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ - строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Въпросният строеж не е измежду изброените в чл. 147, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, поради което за него се е изисквало изработването, съгласуването и одобряването на инвестиционен проект. По аргумент от чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ при изработването на инвестиционните проекти се държи сметка за предвижданията на ПУП, а от своя страна, съобразно чл. 148, ал. 4 ЗУТ одобреният инвестиционен проект е предпоставка за издаването на разрешението за строеж. Видно от съдържанието на разрешението за строеж е, че в конкретния случай инвестиционен проект е одобрен на 25.06.2010 г. Въз основа на установеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че ищцата в качеството й на възложител на строежа и възложител на изработването на инвестиционния проект за него, на най-ранен етап от процедурата е знаела, че исканото от нея застрояване не е предвидено с влязъл в сила ПУП. Налице са и косвени доказателства за липсата на добросъвестност в ищцата. По делото са налице доказателства, че решението на Общинския съвет - Белоградчик № 354/29.11.2001 г. за провеждане на търг за отстъпване право на строеж за търговски обект на паркинга на изхода на пещера лМагураы в с. Рабиша е отменено с влязло в сила на 28.11.2003 г. решение на Видинския окръжен съд. От заповедта за откриване на търга за отстъпеното право на строеж е видно, че в нея като основание се сочи тази отменена заповед. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - Актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените актове на общинския съвет се разгласява по същия ред. Актовете на общинския съвет се обнародват в "Държавен вестник", когато това е предвидено със закон. Съобразно посочената норма, следва обоснованият извод, че към датата, на която ищцата е сключила договора за отстъпено право на строеж с община Балчик, тя е знаела или най-малкото е било възможно да знае, че решението, с което е прието провеждането на този търг е отменено. Следователно, не може да се приеме, че ищцата е действала добросъвестно и към момента на сключване на договора за отстъпено право на строеж. Във връзка с гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че ищцата с поведението си е допринесла за увреждането, т.е. налице е хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, поради което съдът правилно не е уважил напълно иска й за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди. По същите съображения настоящата инстанция приема, че основателно е отхвърлен напълно и иска за обезщетяване на претендираните от нея пропуснати ползи. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК