Решение № 8620 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4715/2017 г.

Решение № 8620 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4715/2017 г., VI о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - П., срещу Решение № 408 от 16.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1867/2016 г. на Административен съд - П., с което е отменено Решение № 2153-15-168/01.07.2016 г. на ръководителя на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него Разпореждане № 5104304468/№ 43 протокол NO1054/9.02.2016 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване при РУ "СО" гр. П.. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с установеното от административния орган за същността на дивидентите, получавани от чл. - кооператорите и липсата на основание за включването им в брутното трудово възнаграждение, от което се формира осигурителният доход на лицата, са неправилни. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - В. Р. М., чрез процесуалния представител адв. Кисьова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за първата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е отменил административния акт, като е приел, че са налице допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, а освен това в нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 171 от АПК не е указал доказателствената тежест в процеса. Предлага отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на същия съд, на основание чл. 222, ал. 2 от АПК. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - П. е отменено Решение № 2153-15-168/1.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-155 от 3.06.2016 г. на В. Р. М. срещу Разпореждане № 5104304468/№ 43 по Протокол № NO1054 от 9.02.2016 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П., с което му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че административният орган не е изяснил обстоятелствата от значение за спорния въпрос - дали изплатените на жалбоподателя суми от Кооперация за производство и услуги "Феникс", гр. С., посочени в обр. УП-15 № 5506-15-368#1 от 19.08.2015 г., като "трудов дивидент", "дялов дивидент", "дивидент върху трудово участие", "35 % върху дялов капитал и дивидент", "дивидент 42 %", представляват осигурителен доход, от който се определя размера на пенсията за ОСВ, за периода от 1.01.1994 г. до 31.12.1996 г. по смисъла на чл. 70, ал. 1 - 6 от КСО. Административният съд е констатирал липсата на проверка на отразените в цитираното по-горе УП-15 данни, в т. ч. изплащателни ведомости на кооперацията за спорния период относно осчетоводяването във връзка с извършените плащания на член-кооператорите, начислените и внесени осигурителни вноски върху изплатените суми под формата на дивиденти, както и проверка на протоколите на Общото събрание на чл. - кооператорите в Кооперация за производство и услуги "Феникс", гр. С., с оглед изплащането на дивиденти и разпределението на печалбата между тях, съобразно дяловото им участие. С процесуалното си бездействие, административният орган, който служебно следва да извърши дължимата проверка на фактите и обстоятелствата от значение за случая, е достигнал до неправилни и необосновани изводи, че липсва основание за включване на получените през периода 1994 - 1996 г. дивиденти в осигурителния доход на заявителя, въз основа на който се преценява размера на пенсията. Изведен е крайният правен извод за незаконосъобразност на административните актове, поради което съдът ги е отменил и е върнал преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при РУСО - П., за ново произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. М., като при новото произнасяне административният орган следва да извърши проверка на счетоводните документи, в т. ч. и на изплащателните ведомости на Кооперация за производство и услуги "Феникс", гр. С. за спорния период 1.01.1994 г. - 31.12.1996 г. относно осчетоводяванията във връзка с плащания в полза на член-кооператорите, да извърши проверка относно начисляване и внасяне на осигурителни вноски върху въпросните изплатени суми на жалбоподателя, както и проверка на протоколите от общото събрание на член-кооператорите в Кооперация за производство и услуги "Феникс", гр. С.. Административен съд - П. е дал и указание при новото произнасяне да се извърши и проверка в Регистъра на осигурените лица относно твърденията на М. за дублиране на суми, неправилно отразени дни без осигурителни вноски, неправилно определени месечни възнаграждения, за периода от 1.01.1997 г. - 31.12.1999 г., с оглед установените грешки в електронния регистър. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно като краен резултат по следните съображения: От фактическа страна безспорно е установено, че В. Р. М. е подал заявление вх. № МП-3146/14.01.2015 г. до директора на ТП на НОИ - П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил Военно-отчетна книжка сер. К № 011642 от 29.03.1976 г., УП-3 № КК-08Ч32/24.01.2000 г., трудова книжка № 25/20.04.1977 г., трудова книжка № 25/2.02.1998 г., УП-2№ 24/13.05.2010 г., издадено от КПУ "Феникс", 2 бр. осигурителни книжки и заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 2/17.03.2014 г. Въз основа на така подадените документи, с Разпореждане № 5104304468/11.05.2015 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - П. е отпуснал заявената пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, считано от 30.12.2014 г. при навършена възраст от 63 г. и 08 м. и осигурителен стаж - 39 г. 11 м. 08 дни от III категория труд, която да се изплаща в размер на 780.79 лв. В посоченото разпореждане е отразено, че за периода 1.01.1994 г. - 31.12.1996 г. общото брутно трудово възнаграждение (осигурителния доход) на лицето е 692 996.00 лева, поради което В. М. го е оспорил пред директора на ТП на НОИ - П. с аргумент, че в УП-15 с изх. № 5506-15-368#1 от 19.08.2015 г., издадено от ТП на НОИ - П. е посочен осигурителен доход - 863 216, 72 лв., както и че за периода от 1997 г. - 1999 г. са допуснати дублиране в сумите в Регистър на осигурените лица, вписани са и дни без осигуряване и грешка в осигурителния доход. Въз основа на така подадената жалба, директорът на ТП на НОИ - П. е издал решение № 2153-15-68/18.09.2015 г., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отменил разпореждане № 5104304468/11-05.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П. и е върнал пенсионното досие на Минчев на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне, с мотив, че новото доказателство, представено в срока за обжалване - УП-15 № 5506-15-368#1/19.08.2015 г., издадено от специалист при ТП на НОИ - П. и потвърдено от началник-сектор "ИДОСД" при ТП на НОИ - П., удостоверяващ осигурителен доход за периода 1.01.1994 г. - 31.12.1997 г. следва да бъде взето предвид с оглед определяне размера на пенсията. С Разпореждане № 5104304468 от 9.02.2016 г., ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - П. е изменил личната пенсия на В. М., но само поради необходимостта от осъвременяването й. В разпореждането е посочено, че в УП-15 № 5506-15-368#1/19.08.2015 г., издадено от началник-сектор "ИДОСД" при ТП на НОИ - П. са отразени суми за получени дивиденти, под различна форма, получавани от жалбоподателя в качеството му на чл. - кооператор в КПУ "Феникс" за периода 1.01.1994 г. до 31.12.1997 г., но тези суми не се включват в осигурителния доход, тъй като не са свързани с полагането на труд. Същите не са елемент на осигурителния доход, върху който се начисляват вноски за ДОО. В. М. е подал отново жалба срещу новото разпореждане до директора на ТП на НОИ - П., с аргумент, че противоречи на чл. 6, ал. 2 от КСО, както и поради това, че сумите са вписани в графа "брутно трудово възнаграждение или доход за определяне размера на пенсията". Възразил е, че част от вписаните дивиденти са били отбелязани като "трудов дивидент" или "дивидент върху трудово участие", поради което е свързано с трудовото му правоотношение. С новата жалба М. отново е възразил срещу допуснатите грешки и несъответствия в Регистъра за осигурените лица. С решение № 2153-15-168/1.07.2016 г. директорът на ТП на НОИ - П. е оставил жалбата без уважение, по съображения, че отразените в УП-15 № 5506-15-368#1/19.08.2015 г. суми, фигуриращи в изплащателната ведомост като "трудов дивидент" - 15 406.00 лв. и "дялов дивидент" - 8 040.00 лв. за 1994 г., "дивидент върху трудово участие" - 25 636.00 лева и "35 % върху дялов капитал и дивидент" - 8 828.00 лв. за 1995 лв. и "дивидент 42 %" - 142 397.00 лв. за 1996 г., невключени в УП-2№ 24/13.05.2010 г., не представляват част от брутното трудово възнаграждение, тъй като не са свързани с полагането на труд, поради което върху тях не се изчисляват и внасят осигурителни вноски, съгласно чл. 1 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение, върху които се правят вноски за ДОО (отм. 1.01.2000 г.). Поради това по-горестоящият административен орган е приел, че изплатените дивиденти не представляват осигурителен доход и правилно не са включени при определяне на осигурителния доход, от който е изчислен размерът на пенсията по оспореното разпореждане. По отношение на зачетения доход за времето от 1.01.1997 г. до 31.12.1999 г. претенциите на М. в жалбата също са приети за неоснователни, поради това, че доходът за този период е зачетен по обр. УП-2 № 47 от 17.08.2010 г., издаден от КПУ "Феникс", гр. С., и осигурителят е потвърдил данните по цитирания образец с потвърдително удостоверение № 50/18.08.2010 г., като зачетеният доход за периода 1.01.1997 г. - 30.06.1999 г. е 11 718 534 лв. (неденоминирани) и от 1.07.1999 г. до 31.12.1999 г. - 3 444.41 лв. (деноминирани). По делото е безспорно установено, че М. е лице, което има право на пенсия, поради достигане на необходимата възраст и стаж, като пенсионният орган му е отпуснал такава в размер на 780.79 лв. Спорът по делото пред първоинстанционният съд е бил представляват ли описаните в УП-15 № 5506-15-368#1/19.08.2015 г., издадено от специалист в ТП на НОИ - П., данни за получавани от лицето дивиденти под различни форми осигурителен доход. Посоченото УП-15 е ползвано от Минчев пред директора на ТП на НОИ - П. в срока за обжалване на разпореждане № 5104304468 от 11.05.2015 г., с което е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 780.79 лв., за да се цени от пенсионния орган при определяне на размера на пенсията му, т. е. целта на пенсионера е била, чрез отразените в удостоверението, издадено от ТП на НОИ - П., данни за изплатени дивиденти, административният орган да формира по-висок осигурителен доход за времето от 1.01.1994 г. до 31.12.1997 г. Според чл. 70, ал. 1, изр. 1 от КСО, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. В чл. 70а, ал. 1 от КСО е регламентирано, че средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 10, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Чл. 6, ал. 2 от КСО пък посочва, че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. От посочените по-горе разпоредби, регламентиращи размера на пенсията, съответно осигурителния доход, необходим за изчисляването й, се установява, че за настоящия казус е релевантен въпросът, дали получените от Минчев дивиденти, посочени в УП-15, издадено от ТП на НОИ - П., са част от брутното трудово възнаграждение или доход за определяне размера на пенсията. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Ал. 3 на чл. 40 регламентира, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. В настоящия случай осигурителят е заличен търговец от 14.01.2015 г. и няма правоприемник. Съгласно чл. 40, ал. 8 от НПОС, след предварително разрешение от териториалните поделения на НОИ документи за осигурителен стаж и доход издават ведомствата, предприятията и организациите, които съхраняват изплащателните ведомости или други финансово-счетоводни документи в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник, а в чл. 10, ал. 5 от КСО е посочено, че при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване или заличаването подлежи на вписване в търговския регистър, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението, съответно за вписването в търговския регистър, освен в случаите на служебно заличаване по реда на чл. 17а, ал. 6 от Търговския закон. Видно от горните разпоредби, в случая Кооперация за производство и услуги "Феникс" е заличена от търговския регистър, поради което в изпълнение на закона следва ТП на НОИ - П. да е издал удостоверение за предаване на ведомостите. По делото няма данни, а и твърдения такова удостоверение да е издавано, но от конклудентните действия на специалиста от ТП на НОИ - П., издал УП-15 № 5506-15-368#1/19.08.2015 г. може да се направи извод, че разплащателните ведомости и другите документи изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от КСО, се съхраняват в ТП на НОИ - П.. Съгласно чл. 40, ал. 9 от НПОС, до създаването на информационната система по чл. 5, ал. 12 от КСО, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях разплащателни ведомости и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се прилага ал. 6. Националният осигурителен институт издава удостоверения за направени осигурителни вноски и зачетен осигурителен стаж на членовете на трудово-производителните кооперации, които са се осигурявали по отменения Указ № 265 за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации от 1953 г. (ДВ, бр. 110 от 1999 г.). Настоящият състав намира, че именно в изпълнение на посочената разпоредба е издадено УП-15 № 5506-15-368#1/19.08.2015 г. от специалист от ТП на НОИ - П., което е релевантно за издаване на процесните административни актове, с които не се признава осигурителният доход, отразен в него под формата на дивиденти. В чл. 5, ал. 13 от КСО е предвидено, че Управителят на Националния осигурителен институт издава инструкция за условията и реда за приемане и съхраняване на документите по ал. 10. Това е Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник. Според чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. документите, приети за съхранение в ТП на НОИ и в архивохранилищата, се използват за издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Утвърденият образец за осигурителен доход, издаван от ТП на НОИ е обр. УП-15, на който в случая се е позовал и ответникът по касация, за увеличаване на размера на пенсията му, като се вземат предвид изплатените му дивиденти и който по същността си представлява признаване на отразените в него данни за осигурителен доход. Издадените документи за осигурителен стаж и доход се завеждат чрез деловодна регистрационна система на НОИ. Документите по чл. 30 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. (Инструкцията) се издават след подаване на заявление от лицето или негови наследници или по искане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, като в искането се посочват всички данни по чл. 32, ал. 1 и 2 от Инструкцията. По настоящото дело не са представени данни по чия инициатива е издадено УП-15 № № 5506-15-368#1/19.08.2015 г. от ТП на НОИ, но е безспорно, че съдържанието му е изготвено въз основа на намиращите се в ТП на НОИ - изплащателни ведомости. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че административният орган е издал процесното по делото разпореждане и решението, с което е потвърдено, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, относно проверка на документите, които се съхраняват в ТП на НОИ - П. след заличаване на Кооперация за производство и услуги "Феникс", въпреки че, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 от АПК да укаже доказателствената тежест в съдебния процес. Т. обстоятелство, обаче, не се отразява върху крайния извод на Административен съд - П., тъй като в случая, от данните по делото, не може да се установи, по каква причина ТП на НОИ - П. е издал удостоверение за осигурителен доход на лицето, което се ползва за определяне размера на пенсията, като в графа "Брутно трудово възнаграждение или доход за определяне размера на пенсията", а впоследствие отразените суми, получени под формата на дивиденти, не се отразяват върху размера на осигурителния доход. Освен изложеното, следва да се сподели изразеното от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че административният орган не е извършил дължимата проверка на първичните счетоводни документи (които се съхраняват в ТП на НОИ-П.), в т. ч изплащателните ведомости, в които е отразено начина на изплащане на трудовото възнаграждение на Минчев и изплащаните дивиденти, осчетоводяванията на посочените плащания и дали са начислявани и внасяни осигурителни вноски върху тези суми. Правилни са изводите на съда и по отношение на обстоятелството, че административният орган е следвало да провери и протоколите от общото събрание на Кооперация за производство и услуги "Феникс", за да се изясни същественият по делото въпрос по какъв начин и по какви критерии са разпределяни дивидентите на чл. - кооператорите за периода 1.01.1994 г. 31.12.1996 г. В настоящия случай разпореждането, с което по същество не е изменена пенсията за осигурителен стаж и възраст, поради непризнаване на данните в УП-15 № 5506-15-368#1/19.08.2015 г., издадено от ТП на НОИ - П. за осигурителен доход, е издадено при неизяснена фактическа обстановка, въпреки че счетоводната документация, трудовоправните документи и др. документация, необходима за изясняване на дохода на лицето, се намира в ТП на НОИ - П., което се установява от законова регламентация посочена по-горе за съхраняване на документите при заличен осигурител. Тези изводи не се опровергават и от доказателствата по делото, предвид издаването на УП-15 от ТП на НОИ - П., с което реално служителят в ТП на НОИ - П. е признал дивидентите за осигурителен доход. В решението на директора на ТП на НОИ-П. също не са взети предвид възраженията на жалбоподателя и не е извършена дължимата от административния орган проверка по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, като липсват и мотиви относно възражението за зачетения доход от 1.01.1997 г. до 31.12.1999 г., досежно установените несъответствия в Регистъра за осигурените лица, а от изложените такива не може да се извърши проверка, зачетени ли са дните, отразени без осигурителни вноски, при положение, че трудовото правоотношение не е прекъсвано, както и дали правилно е изчислен осигурителният доход за този период, при условие, че в електронната система за юни 1999 г. за 22 отработени дни е посочено трудово възнаграждение 0.34 лв. Въз основа на всичко изложено, настоящият състав намира, че административните актове, оспорени пред първоинстанционния съд правилно са били отменени като незаконосъобразни на основание чл. 146, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По отношение на искането на ответника за присъждане на разноските, направени пред първата инстанция, следва да се отбележи, че то е неоснователно. П. А. съд - П. е представен договор за правна защита и съдействие, но до последното по делото заседание, с което се преклудира правото да се поискат разноски, те не са претендирани. Разноски за производството пред настоящата инстанция не са поискани, а от данните по делото е видно, че не са и направени.