Решение № 42 от 30.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2953/2011 г.

Решение № 42 от 30.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2953/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С протоколно определение от 30.06.11 г., постановено от РС-Лом по Н. О. Х. Д. 290/11 г., е одобрено споразумение, съгласно което М. Г. Р. е осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. А вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК и за такова по чл. 343, ал. 1, б. А вр. чл. 342, ал. 1 НК и са му наложени наказания лишаване от свобода респективно от шест и три месеца, при постановено общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. В законния шестмесечен срок от влизане в сила на цитираното определение /02.11.11 г./ е постъпило искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство с позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - поради неналагане на задължителното за определяне наказание лишаване от правоуправление на МПС по силата на чл. 343г НК. Моли се след възобновяване на делото, определението, с което е одобрено постигнатото между прокуратурата и подсъдимия споразумение, да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Постъпило е становище от осъдения, съгласно което се възразява на искането на Главния прокурор, тъй като процедурата по споразумение сама по себе си предвижда налагане на по-леко наказание. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането за възобновяване. Осъденият, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен защитник, който да защитава интересите му в открито съдебно заседание пред ВКС. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид отправеното искане и изтъкнатите в него доводи, както и писменото становище от страна на осъдения срещу него, като съобрази мнението на прокурора от съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство, депозирано от Главния прокурор, е състоятелно. Осъждането, дори и по силата на постигнато между осъдения и защитника му и представител на съответната компетентна прокуратура споразумение, следва да отговаря на всички правила за законосъобразно осъждане на едно лице. В конкретния случай съдът е бил задължен да лиши осъдения от право на управление на МПС по чл. 343г НК. Още повече, че съгласно приложеното на стр. 66 от ДП удостоверение, същият е правоспособен водач и има свидетелство за управление на МПС № [ЕИК] от 29.05.08 г. на ОД на МВР-Видин. Като не е определено посоченото наказание, е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като разпоредбата на чл. 343г НК се прилага задължително. От друга страна, като не е коригирал постигнатото между страните споразумение в третираната насока, която би могла да бъде определяща и за неговото съществуване, първостепенният съд сам е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. ВКС не е в състояние сам да поправи допуснатите нарушения, тъй като става дума за утежняване положението на осъденото лице. Водим от изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение