Решение № 14571 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2012 г.

Решение № 14571 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пазарджик, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Величка Атанасова Кадийска, срещу решение № 326 от 28.06.2012 г. по адм. дело № 304/2012 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Пазарджик е отменил решение № 8 от 04.04.2012 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане № 6609043562 ПР-96 от 26.01.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. За да постанови този резултат съдът е приел, че длъжностното лице е нарушило материалния закон - § 10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн., ДВ, бр. 68 от 2006 г. - като е отказало да признае за стаж по чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителния стаж на Георги Димитров Манчоров от с. Попинци, положен на длъжността "подземен минен спасител" за времето от 27.01.1997 г. до 02.06.1999 г. Решението е правилно - законосъобразно, обосновано и напълно съобразено с трайно установената съдебна практика. Още с решение № 8516 от 19.09.2007 г. по адм. дело № 3965/2007 г. Върховният административен съд обърна внимание на пенсионните органи, че "следва да имат предвид и новата разпоредба на § 10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 68 от 2006 г., попр., бр. 76 от 2006 г.), с която законодателят разпореди осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба (пункт) включително до влизането в сила на този закон, да се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО." След това с решение № 12787 от 15.12.2007 г. по адм. д. № 7525/2007 г. Върховният административен съд изрази следното становище: "Тази разпоредба има тълкувателен характер и важи за минало време относно неразрешените спорове до нейното създаване. Тя е създадена специално да отстрани всяко друго тълкуване кой осигурителен стаж следва да се категоризира по чл. 104, ал. 3 КСО. На основание същата разпоредба осигурителният стаж на минните спасители до 19.09.2006 г., назначени на подземна работа се счита за стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО и същите могат да ползват правата по този текст на КСО. След като осигурителният стаж на тези лица се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, то повече от очевидно е, че е налице осигурителен стаж по смисъла на същия текст на КСО. При отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 3 КСО, осигурителният стаж, положен на длъжност "подземен минен спасител", може да ползва правата по чл. 103, ал. 4 ПЗР на КСО." Същото становище е застъпено и във всички последващи решения по въпроса как следва да бъде тълкуван и прилаган посочения по-горе § 10 (виж напр. реш. № 7941 от 16.06.2009 г. по адм. д. № 2073 от 2009 г., реш. № 8560 от 26.06.2009 г. по адм. д. № 2536 от 2009 г., както и по-новото по време реш. № 3605 от 14.03.2011 г. по адм. д. № 9452 от 2010 г., всичките на ВАС - VI отд.). То е основано на генералната идея, че "след като правилото повелява, че осигурителният стаж се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, законодателят е приел, че той е осигурителен стаж по смисъла на същия текст, а щом осигурителният стаж на минните спасители до 19.09.2006 г. се признава за осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО, следва да се приеме, че техният труд е признат за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО; иначе законодателят щеше да разпореди осигурителният стаж на минните спасители да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 КСО" (реш. № 15625 от 17.12.2009 г. по адм. д. № 6605 от 2009 г. на ВАС - VI отд.). С отмененото от Пазарджишкия административен съд решение № 8 от 04.04.2012 г. директорът на РУСО - Пазарджик очевидно е спазил указанията, дадени от Националния осигурителен институт на неговите териториални поделения още с писмо № 94А-1762-1 от 28.08.2008 г. "Относно категоризиране труда на минните спасители". Въпросът, защо Националният осигурителен институт, респ. неговите териториални поделения, отказват да се съобразят с трайно установената съдебна практика, е интересен, но в сега обсъжданата касационна жалба липсват доводи (аргументи) в негова подкрепа, които да бъдат анализирани в тези мотиви. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е и искането да бъде намален размерът на присъденото от Административен съд - гр. Пазарджик адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя. Това искане е мотивирано така: "Моля да бъде съобразено, че ответникът е държавен орган и разноските за адвокатско възнаграждение да се присъдят в минималните размери за воденето на този вид дела." Очевиден е дискриминационният характер на довода, че "ответникът е държавен орган и (поради това) разноските за адвокатско възнаграждение (следва) да се присъдят в минималните размери." Отговорността за разноски е санкция за неоснователно причинен съдебен спор и едновременно с това има обезщетителен характер за страната, която е била принудена да води съдебно дело в защита на неоснователно нарушено нейно право или законен интерес. За тази отговорност е без значение дали страната, неоснователно причинила един съдебен спор, е държавен орган или физическо лице. От значение са фактическата и правна сложност на конкретното дело, но в случая такъв довод не е инвокиран. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,