Решение № 2621 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3300/2015 г.

Решение № 2621 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3300/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 3940 от 13.06.2014 г., постановено по адм. д. № 9151 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2011 г., 35 състав, с което по жалба на "Ю Ес Ю Енерджи" ООД е отменена Заповед № 01-РД/3678 от 9.12.2010 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ и административната преписка е върната на административния орган за произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Предявена е и частна жалба от "Ю Ес Ю Енерджи" ООД, чрез адв. Огнян Лазаров, срещу Определение № 776 от 13.02.2015 г., постановено по адм. д. № 9151 по описа на АССГ за 2011 г., с което е допълнено постановеното по делото Решение № 3940 от 13.06.2014 г., като ДФЗ е осъден да заплати на частния жалбоподател разноски в общ размер на 500,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът е приел, че спорната заповед не съдържа изрично посочване на правната норма, въз основа на която административният орган е формирал волеизявлението си да откаже изцяло финансиране на заявлението за подпомагане на жалбоподателя. Поддържа становище, че от установените в производството по издаване на заповедта факти и обстоятелства се налага извод, че са налице изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, с цел получаване на предимство в противоречие с целта на мярката и наличие на умишлена координация между няколко физически лица в противоречие с изискванията на мярката, с оглед заобикаляне на разпоредбите, които регламентират максималните размери на финансовата помощ. Според касационния жалбоподател налице е субективният елемент от фактическия състав по чл. 5, § 3 от Регламент № 1975/2006 (отм.), респективно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 29 от 11.08.2008 г., Наредба/та), а обективното противоречие с целите на мярката се извежда от заобикалянето на условията за допустимост по чл. 2 от нея. Въз основа на изложеното в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу спорната заповед. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Представя писмено становище по съществото на спора и списък на разноските, които претендира. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Ю Ес Ю Енерджи" ООД я оспорва в представен по делото подробно аргументиран писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен адвокат. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Претендира сторените в касационното производство разноски. Представя писмени бележки. В частната жалба на "Ю Ес Ю Енерджи" ООД се твърди, че Определение № 776 от 13.02.2015 г., постановено по адм. д. № 9151 по описа на АССГ за 2011 г. е неправилно и се иска неговата отмяна, като на частния жалбоподател бъдат присъдени търсените разноски в пълния размер от 1250,00 лв. Първоинстанционният съд неправилно е намалил размера на присъдените разноски като не е съобразил предмета на спора, обема на осъществената защита, както и това, че с оглед правилното решаване на делото е поискано отправянето на преюдициално запитване. Частната жалба се поддържа в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат и в представени по делото писмени бележки. Ответникът по частната жалба - изпълнителният директор на ДФЗ я оспорва в представен по делото писмен отговор. Поддържа становище, че делото не обективира материален интерес, не се отличава с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на настоящия частен жалбоподател е взел участие само в две от проведените съдебни заседания, а преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) е отправено по друго дело, а не по искане на частния жалбоподател. Предвид изложеното се иска оставяне в сила на обжалваното определение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебните актове са неблагоприятни и в срок. По касационната жалба: Разгледана по същество тази жалба е неоснователна. Въз основа на приетите по делото доказателства, които се съдържат в административната преписка по издаването на оспорената заповед, първоинстанционният съд е направил извод, че тя е издадена от компетентен орган, в предписаната писмена форма и в съответствие с административнопроизводствените правила до издаването й, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че спорната заповед не съдържа мотиви за причините, поради които е отказано подпомагане по подаденото заявление, а излагането в табличен вид на фактите, посочени по-горе, представлява излагане само на фактически обстоятелства. В заповедта не се съдържат мотиви относно това дали и защо административният орган намира, че изброените в табличен вид факти съответстват и покриват фактическия състав на някоя от хипотезите по посочените в нея разпоредби. Наред с това, предвид посочените правни норми, вкл. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., не става ясно на кое от основанията почива издаденият отказ: на "изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта", на "функционална несамостоятелност", или и на двете. Според съда е недопустимо мотивите на акта да се създават от него, а липсата им препятства контрола за законосъобразност и е самостоятелно основание за отмяната му. В допълнение на така приетото, съдът е съобразил чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и е направил извод, че фактическият състав, който следва да е изпълнен по отношение на даден проект, за да е налице основание да не бъде предоставена финансова помощ по него, изисква кумулативно наличието на три условия: 1. Наличие на "функционална несамостоятелност" и/или "изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта"; 2. Това да е с цел осъществяване на предимство; 3. Това да е в противоречие с целите на мярката. Като се е позовал на § 1, т. 30 от Допълнителната разпоредба (ДР) от Наредбата (в относимата редакция) и чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (Регламент (ЕО) № 1975/2006, отм.), съставът на АССГ е приел, че няма легална дефиниция на понятието "изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта", то е бланкетно и следва да се тълкува за всеки отделен случай. Посоченото според съда, изисква подробното мотивиране на заповедта в насока в какво се състои изкуственото създаване на предпоставки, съответно на функционална несамостоятелност и защо се приема, че те са в противоречие с целите на мярката, а липсата на мотиви в този смисъл препятства извършването на проверка относно законосъобразността й. Предвид това съдът е отчел, че в спорната заповед не е направено разграничение на кое от двете основания ("изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта" или "функционална несамостоятелност") или и на двете, почива отказът за подпомагане. Наред с това, заповедта съдържа само изброяване на факти, които са навели на съмнение за създаване на изкуствени условия, но в нея не са посочени конкретни мотиви и основания защо административния орган приема наличието на изкуствено създадени условия или функционална несамостоятелност, както и не е посочено кое обстоятелство кой критерии за отказ обосновава. Според съда, създаването на три отделни фотоволтаични системи в съседни имоти от дружества, които имат някаква връзка, само по себе си не означава задължително, че има "изкуствено създаване на условия" по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 (отм.). Съмнението следва да бъде доказано и обосновано от административния орган с оглед издаване на мотивиран отказ. Съдът изрично се е позовал и на Решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12, постановено по повод отправено преюдициално запитване във връзка с тълкуването на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Приел е, че спорната заповед е издадена в нарушение на даденото в него тълкуване - не са взети предвид обективните елементи по конкретния случай, като не са изследвани обективния и субективния елемент. По отношение на субективния елемент следвало да се докаже тайно съглашение и координация между инвеститори, въз основа на което да е безспорно, че обективните обстоятелства във връзка със създаване на изкуствени условия за подпомагане са създадени единствено с цел да се получи облага в противоречие с целите на подпомагането, а по отношение на обективния елемент - че целта, преследвана в схемата, не може и няма да може да бъде постигната, като целта следва да е единствено получаване на облага в противоречие с целите на програмата. Наред с това, следвало да бъде доказано, че стремежът за заобикаляне на ограниченията води и до невъзможност за постигане на посочените цели. В заключение съдът е посочил, че в случая, макар да личи връзка между дружествата по повод подготовката им за кандидатстване по мярката, не може да се заключи, че това е било само с цел получаване на облага по мярката, както и че целите на същата няма да бъдат постигнати. Отчел е и установения по делото факт, че административният орган е допуснал подпомагане и е сключил договор с едно от тези дружества - Договор № 28/312/00520 от 23.04.2012 г. По тези съображения е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Решението е правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на съдържанието на оспорената заповед и събраните по делото писмени доказателства. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била Заповед № 01-РД/3678 от 9.12.2010 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане по мярка 312 на "Ю Ес Ю Енерджи" ЕООД, с ИД № 28/312/00553 по проект "Зелена енергия", при стойност на проекта 561426,00 лв. Отказът е издаден на основание чл. 31, ал. 1 и във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и във вр. с чл. 5, ал. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 (отм.). От фактическа страна отказът е мотивиран в табличен вид така: В ДФЗ са подадени три заявления за подпомагане с място на извършване на инвестицията - съседни един с друг имоти в землището на с. Маленово, общ. Стралджа от "Ви Трейдинг 2009" ЕООД, "Ен Ви Ти Технолоджи" ЕООД и "Ю Ес Ю Енерджи" ЕООД. Въз основа на извършените контролни проверки е установено, че упълномощено лице от страна на първото и третото дружество, като купувачи, е едно и също лице - Георги Димитров Димитров; нотариалните актове на трите дружества са от една и съща дата - 6.02.2009 г., като продавачи са едни и същи лица - собственици на "Еко сън Пауър", кандидат по мярка 312 и още едно лице; в трите заявления за подпомагане е приложено едно и също становище от РИОСВ от 30.12.2008 г., което се отнася за изброени в заповедта УПИ; седалището и адресът на управление на тримата кандидати е един и същ; адресът на кореспонденция на двама от кандидатите е един и същи, а на третия съвпада с адреса на адвоката, извършил действията по вписване на дружествата в Търговския регистър към Агенция по вписванията; трите дружества са регистрирани в Търговския регистър към Агенция по вписванията на една и съща дата - 21.09.2009 г. от едно и също упълномощено лице; към заявленията на трите дружества са приложени оферти от едни и същи оференти за доставка и изграждане на фотоволтаични съоръжения. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в нея е налице само изброяване на фактите, които могат да наведат на съмнение за наличието на създаване на изкуствени условия, но в нея не са посочени конкретни мотиви и основания защо административният орган приема наличието на изкуствено създадени условия или функционална несамостоятелност, в какво се състоят те и защо е приел, че те са в противоречие с целите на мярката, както и не е посочено кое обстоятелство кой критерий за отказ обосновава. Такива мотиви не се съдържат и в приложената в административната преписка Докладна записка от 9.12.2010 г., с която заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е предложил на изпълнителния директор на ДФЗ издаването на спорната заповед за отказ за финансиране на заявлението за подпомагане на "Ю Ес Ю Енерджи" ЕООД. Именно нейното съдържание е възпроизведено в мотивите на спорната заповед. При съобразяване съдържанието на Заповед № 01-РД/3678 от 9.12.2010 г. и приетото от първоинстанционния съд, оплакванията на касатора са неоснователни. От строго формална страна, в заповедта предмет на проверка са посочени правни и фактически основания за издаването й. При тяхната съпоставка и съвкупен анализ обаче, не може да се установи причината за отказаното финансиране на проекта, предвид което следва да се приеме, че заповедта не е мотивирана съобразно изискванията на закона. Направените от състава на АССГ изводи в тази насока са обосновани. Съдът е съобразил изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и правилно е приел, че административният орган не е разграничил и обосновал на кое от двете (или и на двете) основания е основал отказа да бъде финансирано заявеното подпомагане от ответника по касация. Административният орган е следвало да мотивира заповедта в тази насока като изложи конкретни съображения по този въпрос още при издаването й. В този смисъл недопустимо е те впоследствие да бъдат посочвани от процесуалния му представител в хода на съдебното производство. Изводът за немотивираност на акта не се променя и от обстоятелството, че в заповедта е налице позоваване на разпоредбата на чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. (отм.), тъй като не са изложени мотиви в какво конкретно се изразяват "изкуствено създадените" от заявителя условия, както и дали това е в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Пропускът за излагане на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместен от съображенията, изложени едва на този етап от съдебната фаза от процесуалния представител на административния орган, в това число и в касационната жалба, нито е допустимо съдът да го замества като дописва мотивите на органа. Без излагане на конкретните фактически основания, обосновали постановяването на процесния отказ за финансиране, е невъзможна проверката от съда за неговата законосъобразност. Неоправдани са и твърденията, релевирани в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон. За да обоснове това, касационният жалбоподател излага подробни съображения като се домогва да замести липсващите мотиви на заповедта. Подробните му разяснения относно това какви изводи може да се изведат от конкретно посочените в заповедта факти обаче не следва да бъдат обсъждани, защото касационната жалба не може да бъде разглеждана като част от обжалваната заповед и да я мотивира. Наред с това, с Разпореждане от 28.11.2011 г. първоинстанционният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание, конституирал е страните и им е дал указания с оглед разпределението на доказателствената тежест. Указал е изрично на ответника, че следва да установи фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, като е дал на страните възможност в определен срок да направят доказателствените си искания. Въпреки така дадените указания по делото не са представени от ответника преписките по подадените заявления за подпомагане от "Ви Трейдинг 2009" ЕООД и "Ен Ви Ти Технолоджи" ЕООД, упоменати в спорната заповед, с място на извършване на инвестицията - съседни имоти в землището на с. Маленово, общ. Стралджа. Изключение прави приобщеният по делото по искане на "Ю Ес Ю Енерджи" ООД договор, сключен между ДФЗ и "Ви трейдинг 2009" ЕООД. С писмено направено изявление в представеното по делото становище от 21.11.2013 г. пред АССГ процесуалният представител на ответника в първоинстанционното производство е заявил, че няма искания за събиране на нови доказателства и нови доказателствени искания. В този смисъл не е възможно посочените в заповедта и твърдени от касатора факти да бъдат проверени, което не е по вина на съда. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да прецени, че решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. То е съобразено с материалния закон и е обосновано, поради което не страда от изтъкнатите в касационната жалба пороци. По частната жалба: В хода на произнасяне по частната жалба, настоящият състав констатира, че в обжалваното определение е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка от постановилия го състав по реда на чл. 175 АПК. Видно е от мотивите на Определение № 776 от 13.02.2015 г., постановено по адм. д. № 9151 по описа за 2011 г., че предвид направеното от ответника и уважено от състава на АССГ възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е намалил неговия размер до 450,00 лв. Тоест, съдът е намерил искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за частично основателно и го е уважил до размера на 450,00 лв. Установява се от диспозитива на посоченото определение, че Решение № 3940 от 13.06.2014 г. е допълнено, като ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя сума в общ размер на 500,00 лв. (държавна такса в размер на 50,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв.). Въпреки формираната практически воля на съда в мотивите му за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата от 450,00 лв., тази воля не е намерила израз в диспозитива на съдебния акт. Тоест, налице е несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива на определението, което сочи, че е налице очевидна фактическа грешка. Такава грешка представлява пропускът да се отрази в диспозитива на акта становището на съда, личащо от мотивите. Ето защо, настоящият състав не следва да се произнася по частната жалба. Следва да се отмени определението, с което е даден ход на делото по същество по частната жалба, да се прекрати производството по нея и делото да се върне на същия състав на АССГ, който в производство по чл. 175 АПК да отстрани така допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението. След произнасяне по реда на чл. 175 АПК, делото следва отново да се изпрати на ВАС за произнасяне по частната жалба. Предвид изхода на спора по настоящото дело, на ответника по касационната жалба се следва присъждането на претендираните разноски в касационното производство, които съобразно списъка за разноските и представените доказателства за реалното изплащане на адвокатското възнаграждение са в размер на 1200,00 лв. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и обема на осъществената защита. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,