Решение № 516 от 21.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2011 г.

Решение № 516 от 21.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от А. Г. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 1-9 от 8.02.2011 г. по гр. д. № 1149/10 г. на Окръжен съд [населено място]. Това решение молителката счита за неправилно и моли за отмяната му поради открити нови писмени доказателства. Ответникът по молбата А. М. М. оспорва изложеното в нея и моли да се остави без уважение. Върховният касационен съд, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. С решението чиято отмяна се иска въззивният съд е оставил в сила решение № 71 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 484/09 г. на Районен съд [населено място], с което предявения от молителката срещу А. М. установителен иск за собственост на недвижим имот, както и иска по чл. 537, ал. 2 ГПК, са отхвърлени. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С молбата за отмяна е представен нотариален акт № 190 от 30.10.1995 г., с който С. П. е признат за собственик на основание влязло в сила решение на ОСЗ за собственик на имот № 16236 по план за земеразделяне. Представеното доказателство не е ново и не установява нови обстоятелства които да не са били известни на съда. Актът е бил представен от пълномощника на молителя адвокат С. с молба от 13.10.2010 г., приет е като доказателство от съда с определение в съдебно заседание проведено на същата дата и се намира на лист 29 от въззивното дело. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответникът по молбата претендира за разноски. Тъй като не представя доказателства за платени такива, разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС,