Решение № 11985 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6121/2021 г.

ВАСПетчленен състав24.11.2021 г.

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение 7912 от 12.12.2019 г. по адм. д. 6296/2019 г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение 11211/24.08.2020г., постановено по адм. д. 2136/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение.ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД 600 (шестстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение.Решението не подлежи на обжалване. Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на решение 7912 от 12.12.2019 г. по адм. д. 6296/2019 г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение 11211/24.08.2020г., постановено по адм. д. 2136/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение.В молбата се сочи наличието на основанието за отмяна по чл. 239, т.1 от АПК. Молителят изтъква като ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т.1 от АПК решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на ЕС, според което (т. 53 и т. 54 от мотивите), електроразпределителното дружество е имало възможност да осъществи защитата си по административно дело 6296/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Молителят счита, че по този начин дружеството е поставено в по-благоприятно положение от държавния орган (молител в настоящото производство), чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. В тази връзка се позовава на т. 56 от мотивите на цитираното решение, както и на аналогичните съображения, изложени в т.37 и 38 от мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP, според които националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Поради това молителят претендира на основание чл. 239, т. 1 АПК отмяна на решение 7912 от 12.12.2019 г. по адм. д. 6296/2019 г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение 11211/24.08.2020г., постановено по адм. д. 2136/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение.Ответникът "Електроразпределение Север" АД, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за допустимо, но неоснователно.С описаното решение на Административен съд- София-град, оставено в сила от Върховния административен съд, Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение-Север 2712 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наказателно постановление НП-260 от 06.02.2015г., издадено от председателя на КЕВР, което е отменено като незаконосъобразно. Сочената сума представлява направени от Електроразпределение-Север съдебни разноски по обжалването на посоченото наказателно постановление.Посоченото решение на СЕС е постановено по преюдициално запитване относно обстоятелството дали принципът на ефективност изисква предоставянето на правна помощ на юридическите лица, а определението по дело F-55/08 DEP касае определянето на размера на съдебните разноски, подлежащи на възстановяване на Европейската инвестиционна банка по посоченото дело.Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно т. 1 на нормата, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Двата съдебни акта, на които се позовава КЕВР, не установяват нови обстоятелства, нито представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Представените от КЕВР решение и определение не са нови по смисъла на цитираната норма, доколкото вече са съществували към момента на завеждане на иска (07.06.2019г.) и КЕВР би могла да се позове на тях в развилия се съдебен процес. Освен това с решението на СЕС по дело С-279/09 и определение на Съда на Публичната служба, не се установяват факти, относими към правния спор, по който е постановено решението на АССГ, чиято отмяна се претендира. Даденото от СЕС тълкуване на общностни норми касае възможността на юридически лица да се позоват на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл.47 от ХОПЕС във връзка с предоставянето на правна помощ (освобождаване от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат). Ето защо посочените решение и определение нямат никакво отношение към правилността на постановените от националните съдилища решения, предмет на настоящото отменителното производство.Отделно от това следва да се изтъкне и обстоятелството, че несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд - решение 4583 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 12425/2020 г., 5-членен с-в; решение 4416 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 1855/2021 г., 5-членен с-в; решение 4102 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 12986/2020 г., 5-членен с-в и др.По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли. На ответника "Електроразпределение Север" АД следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството съгласно представения списък и доказателства за извършването им. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегияРЕШИ:ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение 7912 от 12.12.2019 г. по адм. д. 6296/2019 г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение 11211/24.08.2020г., постановено по адм. д. 2136/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение.ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД 600 (шестстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение.Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на решение 7912 от 12.12.2019 г. по адм. д. 6296/2019 г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение 11211/24.08.2020г., постановено по адм. д. 2136/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение. В молбата се сочи наличието на основанието за отмяна по чл. 239, т.1 от АПК. Молителят изтъква като ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т.1 от АПК решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на ЕС, според което (т. 53 и т. 54 от мотивите), електроразпределителното дружество е имало възможност да осъществи защитата си по административно дело 6296/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Молителят счита, че по този начин дружеството е поставено в по-благоприятно положение от държавния орган (молител в настоящото производство), чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. В тази връзка се позовава на т. 56 от мотивите на цитираното решение, както и на аналогичните съображения, изложени в т.37 и 38 от мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP, според които националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Поради това молителят претендира на основание чл. 239, т. 1 АПК отмяна на решение 7912 от 12.12.2019 г. по адм. д. 6296/2019 г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение 11211/24.08.2020г., постановено по адм. д. 2136/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение. Ответникът "Електроразпределение Север" АД, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за допустимо, но неоснователно. С описаното решение на Административен съд- София-град, оставено в сила от Върховния административен съд, Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение-Север 2712 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наказателно постановление НП-260 от 06.02.2015г., издадено от председателя на КЕВР, което е отменено като незаконосъобразно. Сочената сума представлява направени от Електроразпределение-Север съдебни разноски по обжалването на посоченото наказателно постановление. Посоченото решение на СЕС е постановено по преюдициално запитване относно обстоятелството дали принципът на ефективност изисква предоставянето на правна помощ на юридическите лица, а определението по дело F-55/08 DEP касае определянето на размера на съдебните разноски, подлежащи на възстановяване на Европейската инвестиционна банка по посоченото дело. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно т. 1 на нормата, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Двата съдебни акта, на които се позовава КЕВР, не установяват нови обстоятелства, нито представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Представените от КЕВР решение и определение не са нови по смисъла на цитираната норма, доколкото вече са съществували към момента на завеждане на иска (07.06.2019г.) и КЕВР би могла да се позове на тях в развилия се съдебен процес. Освен това с решението на СЕС по дело С-279/09 и определение на Съда на Публичната служба, не се установяват факти, относими към правния спор, по който е постановено решението на АССГ, чиято отмяна се претендира. Даденото от СЕС тълкуване на общностни норми касае възможността на юридически лица да се позоват на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл.47 от ХОПЕС във връзка с предоставянето на правна помощ (освобождаване от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат). Ето защо посочените решение и определение нямат никакво отношение към правилността на постановените от националните съдилища решения, предмет на настоящото отменителното производство. Отделно от това следва да се изтъкне и обстоятелството, че несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд - решение 4583 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 12425/2020 г., 5-членен с-в; решение 4416 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 1855/2021 г., 5-членен с-в; решение 4102 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 12986/2020 г., 5-членен с-в и др. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли. На ответника "Електроразпределение Север" АД следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството съгласно представения списък и доказателства за извършването им. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на решение 7912 от 12.12.2019 г. по адм. д. 6296/2019 г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение 11211/24.08.2020г., постановено по адм. д. 2136/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение. В молбата се сочи наличието на основанието за отмяна по чл. 239, т.1 от АПК. Молителят изтъква като ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т.1 от АПК решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на ЕС, според което (т. 53 и т. 54 от мотивите), електроразпределителното дружество е имало възможност да осъществи защитата си по административно дело 6296/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Молителят счита, че по този начин дружеството е поставено в по-благоприятно положение от държавния орган (молител в настоящото производство), чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. В тази връзка се позовава на т. 56 от мотивите на цитираното решение, както и на аналогичните съображения, изложени в т.37 и 38 от мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP, според които националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Поради това молителят претендира на основание чл. 239, т. 1 АПК отмяна на решение 7912 от 12.12.2019 г. по адм. д. 6296/2019 г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение 11211/24.08.2020г., постановено по адм. д. 2136/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение. Ответникът "Електроразпределение Север" АД, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за допустимо, но неоснователно. С описаното решение на Административен съд- София-град, оставено в сила от Върховния административен съд, Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение-Север 2712 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наказателно постановление НП-260 от 06.02.2015г., издадено от председателя на КЕВР, което е отменено като незаконосъобразно. Сочената сума представлява направени от Електроразпределение-Север съдебни разноски по обжалването на посоченото наказателно постановление. Посоченото решение на СЕС е постановено по преюдициално запитване относно обстоятелството дали принципът на ефективност изисква предоставянето на правна помощ на юридическите лица, а определението по дело F-55/08 DEP касае определянето на размера на съдебните разноски, подлежащи на възстановяване на Европейската инвестиционна банка по посоченото дело. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно т. 1 на нормата, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Двата съдебни акта, на които се позовава КЕВР, не установяват нови обстоятелства, нито представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Представените от КЕВР решение и определение не са нови по смисъла на цитираната норма, доколкото вече са съществували към момента на завеждане на иска (07.06.2019г.) и КЕВР би могла да се позове на тях в развилия се съдебен процес. Освен това с решението на СЕС по дело С-279/09 и определение на Съда на Публичната служба, не се установяват факти, относими към правния спор, по който е постановено решението на АССГ, чиято отмяна се претендира. Даденото от СЕС тълкуване на общностни норми касае възможността на юридически лица да се позоват на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл.47 от ХОПЕС във връзка с предоставянето на правна помощ (освобождаване от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат). Ето защо посочените решение и определение нямат никакво отношение към правилността на постановените от националните съдилища решения, предмет на настоящото отменителното производство. Отделно от това следва да се изтъкне и обстоятелството, че несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд - решение 4583 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 12425/2020 г., 5-членен с-в; решение 4416 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 1855/2021 г., 5-членен с-в; решение 4102 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 12986/2020 г., 5-членен с-в и др. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли. На ответника "Електроразпределение Север" АД следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството съгласно представения списък и доказателства за извършването им. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия