Решение № 11580 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3360/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. М. И., [населено място], общ. Брезник, обл. Перник, чрез процесуален представител, против Решение 309/21.02.2025 г., постановено по адм. дело 573/2024 г. на Административен съд Кюстендил в частта, в която с решението е отхвърлен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., причинени от незаконно задържане от служителите на Областна дирекция (ОД) на МВР-Кюстендил, както и в частта, с която е върната исковата молба относно предявения иск за имуществени вреди в размер на 800лв. Срещу тази част на решението е подадена и частна жалба с доводи, че претендираната сума представлява адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по обжалване на заповед за задържане 348-зз-86/11.04.2023 г. , които са реално сторени и не са присъдени от районния съд. Претендират се разноски по представен списък. В жалбите са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Областна дирекция на МВР - Кюстендил, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение, Административен съд Кюстендил е отхвърлил иска на И. М. И. срещу ОД на МВР-Кюстендил за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в задържане за период до 24 часа в РУ на МВР - Дупница на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, ведно със законната лихва за забава от 03.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, и е върнал исковата молба в частта относно иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 03.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: По отношение на ищеца И. И. е била издадена задържане на лице с рег. 348-зз-86/11.04.2023 г. на мл. разузнавач при група ПИмП, сектор Криминална полиция при РУ - Дупница, с която заповед е разпоредено задържането му за срок до 24 часа. По делото е установено, че въз основа на така издадена заповед И. е бил задържан на 11.04.2023 г. в 17.30 часа. Ищецът е обжалвал заповедта за задържане пред Районен съд Дупница и с решение 153 от 03.05.2023 г. по анд 454/2023 г. , заповедта за задържане на лице е отменена. Решението е влязло в сила на 19.07.2023 г. Съдът е оставил без уважение искането на И. М. И. за присъждане на разноски в размер на 810 лв. От правна страна, първоинстанционният съд е счел, че в случая не са налице кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДО, а именно не са налице реално настъпила вреда за ищеца и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината, поради което е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Относно иска за обезщетение за имуществени вреди, представляващи възнаграждение за адвокат, в размер на 800 лв., Адм. съд Кюстендил е приел, че същият е недопустим поради това, че претенцията за присъждане сторени разноски по обжалване на заповед за задържане е предмет на друго производство, а също и не подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Решението е частично неправилно. По делото не е спорно, че И. е бил задържан и отведен в сградата на РУ на МВР Дупница от служителите на ОД на МВР - Кюстендил, където е престоял за период от около 21 часа считано от 17:30 ч. на 11.04.2023 г. до 14:15 ч. на 12.04.2023 г. Няма спор и че тези действия са предприети от служителите на ОД МВР - Кюстендил незаконосъобразно в изпълнение на отменена с решение 153 от 03.05.2023 г. по анд 454/2023 г. на Районен съд Дупница заповед за арест. Спорът се състои в това, претърпял ли е ищецът неимуществени вреди, причинени от незаконното задържане, дължи ли му се обезщетение за това и в какъв размер, както и подлежат ли на възстановяване в настоящото производство имуществените вреди, понесени от касатора във връзка с обжалване на заповед за задържане на лице с рег. 348-зз-86/11.04.2023 г. Настоящият състав обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд, че не са осъществени всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и затова в тази част решението следва да бъде отменено. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. В тази връзка, съдът правилно е установил, че действията на служители на ответника по отвеждането и задържането на ищеца в сградата на РУ на МВР Дупница са предприети незаконосъобразно в изпълнение на отменена с решение на Районен съд Дупница заповед за арест. Необосновани и неправилни са обаче изводите на първоинстанционния съд, че от факта на незаконното задържане не са породени неимуществени вреди на ищеца. Самият факт на незаконно задържане поражда неимуществени вреди, защото нарушава основното право на свобода и защото може разумно да се приеме, че всяко лице би изживяло стрес и уплаха при незаконосъобразно задържане. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на незаконосъобразното изпълнението на принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане. В този смисъл е налице основание за уважаване на иска. Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. В понятието неимуществени вреди" се включват претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време. Както се посочи вече, самото фактическо задържане и ограничаване на основни права на ищеца, предпоставят основателността на претенцията за обезщетение. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, за да се намери паричният еквивалент на необходимото и дължимо обезщетение. Настоящата инстанция, като съобрази константната съдебна практика по подобни дела и размера на присъжданите по тях обезщетения, намира, че присъденото обезщетение следва да се определи в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда. От друга страна, размерът на обезщетението обаче не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, поради което исковата претенция над сумата от 2 000 лева до пълния претендиран размер от 5 000 /пет хиляди/ лева следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, като вместо него бъде постановено друго, с което ОД на МВР - Кюстендил бъде осъдена да заплати на И. М. И. сумата 2 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 03.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на съда, че искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лв., представляващи разноски за обжалване на заповед за задържане на лице с рег. 348-зз-86/11.04.2023 г., е недопустим поради това, че претенцията за присъждане сторени разноски по обжалване на заповед за задържане е предмет на друго производство, въпросът е решен с влязъл в сила съдебен акт и не подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е процесуално недопустима. Неправилно е прието, че обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за имуществени вреди има характер на определение. Съдът не се е произнесъл по разноските в рамките на настоящото производство, а по обективно предявен иск, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени разноски в друго производство. Този извод е обективиран в диспозитивната част на съдебния акт с отделен диспозитив и касае допустимостта на така предявения иск, няма характер на определение и не подлежи на обжалване с частна жалба. По изложени по горе съображения, касаещи същите оплаквания на касатора, развити в касационната жалба, касационната инстанция, споделя извода за недопустимост на исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди , заявени по този начин в рамките на производството по чл.1 от ЗОДОВ. С оглед изхода на спора и направено от касатора искане за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, следва ответникът да бъде осъден да му заплати разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева съразмерно уважената част от иска. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение,