Решение № 1031 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2014 г.

Решение № 1031 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Паркландс 66" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Никова срещу решение № 210 от 12.02.2014 г. по адм. дело № 384/2013 г. на Административен съд Благоевград. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като иска отмяната му и да се върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или да се произнесе по съществото на спора. По-конкретно твърди, че процесният имот се намира извън строителните граници на гр. Банско, следователно попада извън териториалния обхват на заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и ТБО е недължима в случая. Наред с това оспорва като неправилна приетата по делото СТЕ, като заявява, че недопускането по делото на тройна експертиза представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е ограничил възможността да се съберат доказателства. Касационният жалбоподател оспорва реалността на предоставените услуги, като твърди, че представените актове за извършена работа и изготвената експертиза не доказват реално предоставяне на трите услуги по отношение на процесния имот. Претендират се разноски по делото.

Ответникът - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Банско, в представена по делото писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски съгласно приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000005 от 15.01.2013 г., издаден от мл. юрисконсулт в отдел "Приходи" при община Банско, в частта му с която по отношение на дружеството е установено задължение за ТБО за 2009 и 2010 г., потвърден с Решение № 33-02-457 от 5.04.2013 г. на началника на отдел "МДТ" към община Банско. Установеният размер за ТБО за имота е както следва: 682.02 лв. за 2009 г., (от които такса сметосъбиране - 306.91 лв.; такса депо - 102.30 лв. и такса чистота - 272.81 лв.) и лихва върху тях; и ТБО в размер на 639.21 лв. за 2010 г., (от които такса сметосъбиране - 0.00 лв.; такса депо - 0.00 лв.; такса чистота - 409.21 лв. и за кофа 1 бр. - 230.00 лв.) и лихва върху тях. Таксата е определена въз основа на отчетната стойност на имота (102 302.49 лв.). Касационният жалбоподател е обжалвал по административен ред Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000005 от 15.01.2013 г., като с Решение № 33-02-457 от 05.04.2013 г. на началника на отдел "МДТ" към община Банско същият изцяло е потвърден.

С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на "Паркландс 66" ЕООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000005 от 15.01.2013 г., издаден от мл. юрисконсулт в отдел "Приходи" при община Банско, в частта му с която по отношение на дружеството е установено задължение за ТБО за 2009 и 2010 г. общо в размер на 1321.23 лв. главница и лихвата към, потвърден с Решение № 33-02-457 от 5.04.2013 г. на началника на отдел "МДТ" към община Банско. За да постанови този правен резултат, Административен съд Благоевград е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Решаващият състав е приел също така, че процесният недвижим имот попада в районите, посочени в заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, следователно и по отношение на същия имот се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът е изложил съображения, че от приетите по делото доказателства се потвърждава заключението, че и трите услуги са били реално предоставяни от общината. Мотивиран по този начин, съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения АУЗД.

1. Решението е правилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Паркландс 66" ЕООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000005 от 15.01.2013 г., потвърден с Решение № 33-02-457 от 5.04.2013 г. на началника на отдел "МДТ" към община Банско, за дължимата такса битови отпадъци за услугата "обезвреждане в депо" за 2009 г. Безспорно е, че дружеството-касационен жалбоподател е задължено лице за календарните 2009 и 2010 г. за имот, представляващ апартамент, деклариран като жилищен, находящ се според доказателствата в м. "Страгите", землище на гр. Банско, извън строителните граници на населеното място гр. Банско. По делото (л. 304) е представена заповед № 120 от 17.08.2009 г. на директор на РИОСВ-Благоевград, с която считано от датата на издаване на същата се разпорежда да бъде преустановена експлоатацията на депото на Община Банско. Считано от 15.07.2009 община Банско ползва депо на община Разлог (заповед № 09-177 от 15.07.2009 г. на кмета на община Банско - стр. 307). Поради това са обосновани изводите на съда за наличието на депо. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо и/или поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, освен ако е налице хипотеза на чл. 71 от ЗМДТ. В случая съществува депо, таксата се събира, защото липсва основание по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ за освобождаване от такса за тази услуга.

По изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания за отмяна на решение № 210 от 12.02.2014 г. по адм. дело № 384/2013 г. на Административен съд - Благоевград, в тази му част. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

2.Решението е неправилно в останалата му отхвърлителна част.

Касационният жалбоподател "Паркландс 66" ЕООД на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ е задължено лице за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, като собственик на имот, находящ се в гр. Банско. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места, но изрично в чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, включително честотата на сметоизвозването трябва да бъдат определени със заповед на кмета на общината. Следователно, дължимостта на посочените такси произтича от местоположението на имота и такси се дължат, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район, посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имотът. Административен съд Благоевград е приел, че за 2009 г. са предоставяни услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а за 2010 г. е предоставяна услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за такса за ползване на съд - на 1 бр. кофа. Прието е, че тези услуги са организирани за територията на целия град Банско, включително в м. "Страгите", землище на гр. Банско, тъй като имотът бил застроен. Тези изводи не съответстват на доказателствата по делото. В заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Банско са определени граници на райони на територията на община Банско, които са включени в системата на организирано поддържане на чистота, събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци за календарните 2009 г. и 2010 г. Местността "Страгите" е посочена като район, в който се предоставят услугите. Но договорът между общината и "БКО" ООД от 1.12.2004 г., както и този между общината и дружество по ЗЗД "Грийн Партнърс-БКС" от 18.05.2010 г. е за сметосъбиране, сметоизвозване, метене и миене на улици, тротоари, площади и др. обществени обекти, почистване на вади, шахти и водоскоци, както и зимно поддържане на уличната мрежа само на НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА в община Банско. Имотът на жалбоподателя е извън населено място.

Като доказателства за реално предоставени услуги по делото са приложени месечни протоколи и актове за извършена работа на територията на гр. Банско за 2009 г. и 2010 г. Поискани са по реда на чл. 192 от ГПК, но не са представени маршрутни графици, по които е изпълняван договорът. Следователно не са налице доказателства за организация за предоставяне на сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистота на територии за обществено ползване в местността "Страгите" като посочен в заповедите на кмета район за предоставяне на посочените услуги, нито има доказателства за реално предоставяни услуги в тази местност, където е процесният имот.

Таксата за поддържане на чистота не се дължи само поради принадлежността на имота към определена община, тъй като същата не е данък. Както вече беше посочено, таксата се дължи, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район, посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имотът. Нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за дължимост на такса за ползване на депо и поддържане на чистота на територията за обществено ползване, дори когато имотът попада извън райони, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци не означава, че ТБО за посочени две услуги се събират поради принадлежност на имота към общината.

Предвид изложеното, за 2009 г. "Паркландс 66" ЕООД дължи такса битови отпадъци за поддържане на депо в размер по 102.30 лв., ведно със законните лихви. Поради това в тази част касационната жалба е неоснователна. За 2009 г. не е дължима ТБО за услугата сметосъбиране в размер на 306.91 лв. и такса поддържане на чистота в размер на 272.81 лв., ведно с лихвите, а за 2010 г. не се дължи такса поддържане на чистота в размер на 409.21 лева, ведно с лихвите, както и за предоставяне на съд - 1 бр. кофа в размер на 230.00 лв. В тази част решението следва да бъде отменено, като по същество бъде отменен частично и Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000005 от 15.01.2013 г., потвърден с Решение № 33-02-457 от 5.04.2013 г. на началника на отдел "МДТ" към община Банско.

Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски съответно на уважената част от жалба с материален интерес 1218.93 лева от целия материален интерес в размер на 1321.23 лв. За двете инстанции са направени общо разноски в размер на 580 лева, от които 100 лева пред ВАС и 480 лева пред първоинстанционния съд (за адвокатско възнаграждение и такова за вещо лице).

Община Банско дължи на жалбоподателя разноски съответно на уважената част от жалбата или в размер на535.09 лева. Ответната страна също претендира разноски по делото, които за двете инстанции са общо в размер на 1020 лева, от които 660 лв. пред първоинстанционния съд (депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение) и 360 лв. пред ВАС. Неуважената част от жалбата на "Паркландс 66" ЕООД е за сумата 102.30 лева, представляваща дължима ТБО за поддържане на депо за 2009 г. Съответно на отхвърлената част на жалбата, община Банско има право на разноски в размер на 78.98 лв. за двете съдебни инстанции общо. Тъй като първоинстанционният съд е присъдил в полза на общината разноски от 660 лева, решението на съда над размера от 78.98 лв. следва да бъде отменено.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,