Решение № 13310 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2009 г.

Решение № 13310 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Иванка Иванова Велкова, от гр. София, е подала искане за отмяна на влязло в сила определение № 3225/11.03.2009 г., постановено по адм. д. № 8596/2008 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила определение от 21.05.2008 г. по адм. д. № 148/2008 г. на Административен съд - София област за прекратяване на производството по делото. В искането за отмяна с изрично посочено правно основание по чл. 239, т. 1 от АПК се поддържа, че описаният съдебен акт противоречи на закона и се иска да бъде отменен като неправилен. Ответниците - кметът на община Костинброд и Любомир Иванов Станков, не ангажират становища по искането. Ответниците Николай Стефанов Бараков и Емилия Иванова Стамболийска оспорват искането. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното: С определение № 3225/11.03.2009 г., постановено по адм. д. № 8596/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение, е оставено в сила определение от 21.05.2008 г. по адм. д. № 148/2008 г. на Административен съд - София област, с което е приета за процесуално недопустима поради липса на правен интерес жалбата на Иванка Иванова Велкова срещу издадено на основание § 16, ал. 1, изр. 1-во от ПР на ЗУТ от кмета на Община Костинброд удостоверение за търпимост № АБ-У-1865/5.12.2006 г. Мотивите на съдилищата да откажат да удовлетворят искането на жалбоподателката за произнасяне по същество на правния спор за законосъобразността на цитирания административен акт (Арг.: чл. 21, ал. 3 от АПК) са свързани с обстоятелството, че Велкова се легитимира като собственик на съседен имот, не е собственик на сградата, за която е издаден документът и не е заявител в административното производство. Съгласно поддържаните в настоящото производство доводи и твърдения, отмяната се иска на основание допуснати закононарушения при изграждане на сградата, предмет на оспореното удостоверение за търпимост. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1-ва от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Следователно новите обстоятелства, визирани в чл. 239, т. 1-ва от АПК представляват юридически или доказателствени факти, относими към спорното право, които са съществували, но не са били включени във фактическия материал при решаване на делото поради това, че не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. По хипотеза те са извънпроцесуални и са относими към спорното право, в случая правото на отмяна на обжалваното първоинстанционно определение. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Именно по тази причина като основания за отмяната могат да служат новооткрити или новосъздадени доказателства само относно обстоятелства (правно или доказателствено значими), съществували към момента, в който са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, т. е. - към момента на приключване на устните състезания. В контекста на нормативните изисквания, формулираните от Иванка Велкова твърдения, освен че в по-голямата си част съставляват оплаквания, неотносими към спора за законосъобразността на издаденото на основание § 16, ал. 1, изр. 1-во от ПР на ЗУТ от кмета на Община Костинброд удостоверение за търпимост по отношение строеж, находящ се в УПИ V-190 в кв. 16 по плана на с. Богьовци, община Костинброд; не обосновават наличие на отменителни основания по отношение второинстанционния акт на Върховния административен съд, с което е потвърдено прекратителното определение на решаващия съд. Писмените доказателства, на които се основава искането - удостоверение № АБ-У-1865/5.12.2006 г. на кмета на Община Костинброд, обяснителна записка от 4.11.2006 г., протокол № 12/19.12.1995 г. и скици № 966/4.07.2007 г., № 1204/18.11.2004 г., № 439/23.05.1995 г., всичките на Община Костинброд, не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1-ва от АПК, т. к. са създадени преди приключването на устните състезания по делото, по което е постановено определението на Върховния административен съд(13.10.2008 г.) и при полагане на дължимата грижа от страната са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал, доколкото са били относими към спора. Приложеното писмо изх. № СФ-109-04-703/16.06.2009 г. на ДНСК не установява юридически факти, относими към спора - предмет на определението, поради което не може да служи за целите на отмяната. Търпимостта на строежа не изключва, а предполага липсата на строителни книжа за неговото изграждане. Условие за провеждане на процедурата за установяване търпимостта на строеж е той да е незаконен. Още повече, че новооткритият според молителката Велкова факт на незаконно строителство в УПИ V-190 в с. Богьовци е бил вече обсъждан в административния процес - Виж: стр. 3 от мотивите, л. 56 от адм. д. № 148/2008 г. на АССО. В този аспект нови обстоятелства от значение за делото не се въвеждат, а представените с молбата писмени доказателства третират ирелевантни за предмета на спора факти. Съдържащите се свидетелски показания в приложените 3 броя декларации са недопустимо доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти дори във фазите на редовното съдебно производство. Представеното прокурорско постановление от 24.04.2009 г. по пр. преписка № 1003/2008 на Районна прокуратура - Костинброд, с който е отказано образуването на досъдебно производство по чл. 313, ал. 1, пр. 1-во от НК във връзка с издаденото удостоверение за търпимост на незаконния строеж, не съставлява документ, годен да удостовери наличие на юридически факт от категорията на визираните в хипотезата на чл. 239, т. 1-ва от АПК. Всички представени към искането и описани по-горе документи не са от значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1-ва от АПК, т. к. не легитимират качество на Иванка Иванова Велкова на активнолегитимирано лице по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и следователно не представляват основание за отмяна. Твърдението за незаконност на строежа, предмет на оспореното удостоверение е било основен предмет на спора по приключилото дело и обстойно е коментирано в мотивите на съдебните актове. Следователно доказателства за него са могли да бъдат събрани в инстанцията по същество. Поради това основания за отмяна не могат да бъдат нито това обстоятелство, нито доказателствата за него. С оглед изложеното искането на Иванка Иванова Велкова е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,