Решение № 12986 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2018 г.

Решение № 12986 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Бар" ЕООД, представлявано от управителя Е. Е., против решение № 374/20.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2974/2017 г. по описа на Административния съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 292439-F344352/13.10.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 292439-F344352/13.10.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Пловдив, с която на основание чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС е запечатан търговски обект - ресторант "Хепи – Север", находящ се в гр. Пловдив, АМ "Тракия", 118-ти км, стопанисван от "Бар" ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни. За да постанови този резултат, административният съд е приел, от съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, че не е доказано твърдението на дружеството за издадени фискални бонове за всички покупки, осъществени в обекта. Според съда непредставянето на фискалните касови бонове прави невъзможно оборването на материалната доказателствена сила на констативния протокол. Съдът е анализирал правната регламентация и с оглед липсата на безспорни доказателства за издаване на фискални касови бонове за процесните 8 продажби, доколкото правнорелевантният факт е именно фактическото бездействие – неиздаването, е приел, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка запечатване на обект. Съдът е подчертал, че дружеството само твърди в жалбата си, че за всички покупки, заплатени чрез транзакции с карта, са издадени фискални бонове, но не ги е представил и твърдението е останало недоказано. Изложени са мотиви, че срещу това твърдение стои материалната доказателствена сила на констативния протокол, съставен при проверката, представляващ официален документ, чиято материална доказателствена сила не е оборена. Т. е., в случая безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушения на установения в закона ред за документиране на извършени продажби, като не са издадени фискални касови бонове при изрично разписано в нормите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. поведение за всички лица, регистрирани и нерегистрирани по ЗДДС. Крайното заключение на съда е, че дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, съответно налице са всички предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Според съда налагането на принудителната административна мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна административна мярка по чл. 187, ал. 1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта, тъй като нормата е императивна и органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от прилагането на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед са спазени всички изисквания за форма на индивидуалния административния акт и оспорената заповед съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 59, ал. 2 АПК. Посочил е, че мотивите са достатъчно изчерпателни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона, която е да не се допускат от страна на жалбоподателя нови административни нарушения на фискалната дисциплина. Съдът е счел, че обжалваната заповед съдържа мотиви, както относно необходимостта от налагане на ПАМ, така и относно срока на ПАМ. Решението е правилно. Видно от данните по делото, при извършената проверка на 23.08.2017 г. в търговския обект е установено, че не всички продажби, заплатени чрез POS терминал, се отчитат по предвидения за това ред чрез издаване на фискални касови бележки от въведените и регистрирани фискални устройства. Чрез изискване на допълнителна информация – контролна лента, предоставена на 15.09.2017 г. са установени конкретните случаи на неотчитане по дати и суми, подробно посочени в заповедта. Следователно в хода на проверка е установено неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, което покрива хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В закона не се съдържа изискване нарушението да е извършено в момента на проверката, каквито на практика са повечето случаи. Предвид спецификата на работа в търговския обект и начина на отчитане на продажбите в случая на проверяващите е била необходима допълнителна информация, която е събрана. В тази насока първоинстанционният съд правилно е приел, че след като жалбоподателят твърди, че не е допуснал нарушения на реда за отчитане на продажбите и е издал фискални бонове, негова е била тежестта да докаже този положителен факт от обективната действителност. След като той не е ангажирал доказателства в тази насока, в това число и пред настоящата инстанция, е логично да се презюмира, че такива бележки не са били издадени за конкретно посочените в заповедта продажби, от което следва, че решаващият съд правилно е обосновал извод за наличие на хипотеза, обосновава прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. По тази причина е неоснователно и оплакването на касатора, че необосновано на фактите по делото първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактическите основания за издаване на заповедта. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че административният съд неправилно е приел, че заповедта съдържа мотиви относно продължителността на срока, за който следва да бъде наложена мярката. Относно това дали в деня на проверката има допуснати нарушения, каквато е основната защитна теза на жалбоподателя, мотиви бяха изложени по-горе, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. Определеният срок на мярка от седем дни, е по-близо до минималния, отколкото до максималния размер на срока и не може да бъде възприета тезата на касатора, че е нарушен принципът за съразмерност. Какви щети ще претърпи фиска от затварянето на търговския обект е обстоятелство, което касае самия фиск, поради което касаторът няма как да се позовава на него. Законодателят е този, който създавайки нормата на чл. 186 ЗДДС, е преценил, че ефектът от прилагането на принудителната административна мярка в посочените в нормата случаи ще е по-голям от вредите от прилагането му. В тази насока следва да бъде отчитана и превантивната и възпитателната роля на принудителната административна мярка. В случая не толкова е важно за какви суми не са били издадени касови бонови, а обстоятелството, че търговската верига от типа на дружеството касатор допуска нарушения на нормативната уредба по отчитане на продажбите, поради което следва да понесе негативните последици от прилагането на ПАМ. Не може да бъде споделено и оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че административният съд е нарушил нормата на чл. 171, ал. 4 АПК и не е указал на жалбоподателя за кои твърдения и факти не сочи доказателства. Конкретно в жалбата до първоинстанционния съд жалбоподателят е навеждал доводи за това, че за всяка една от поръчките, заплатени с кредитна или дебитна карта, е бил издаден съответен касов бон, поради което е следвало да му бъде указано, че следва да представи доказателства по подкрепа на твърденията си. Видно от данните по делото, административният орган е направил констатации за неиздаване на касови бонове от дружеството за поръчки, заплащани с банкови карти, на база на съпоставка между информация от контролната лента и информация от банката, обслужваща сметката на "БАР" – ЕООД, по която са постъпвали плащанията. Въпросната лента действително не е приложена като доказателство по делото. Административният съд е посочил, че дружеството жалбоподател носи доказателствената тежест да установи твърденията си за незаконосъобразност на оспорената заповед, както и че административният орган носи доказателствената тежест да установи фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения административен акт. Спазването на изискванията за издаване на съответен документ за продажба /чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС/ е положителен факт от обективната действителност. Обратното – неспазването на това изискване е отрицателен факт, или едно умозаключение, което е изградено на база на анализ на определени обективни факти и обстоятелства при спазването на правилата на формалната логика. В случая изводът за неспазване на установените правила за документиране на продажбите е направен от административния орган на база на анализ на доказателства, представени от самото ревизирано лице. Въпросната контролна лента наистина не е представена по делото. Но доколкото тя е издадена от "Бар"-ЕООД, то не може да бъде прието, че допуснатото нарушение по комплектуване на преписката е особено съществено. След като жалбоподателят твърди, че за въпросните продажби е издал касови бонове, той е могъл да представи същата контролна лента пред първоинстанционния съд, съответно да го представи като доказателство при условията на чл. 219, ал. 1 АПК пред настоящата инстанция, имайки предвид мотивите на административния съд в тази насока. Непредставянето му пред съда води до логичен извод, че въпросните продажби действително не са били документирани. Решаващият съд е изложил мотиви защо при издаването на заповедта е спазена целта на закона. По горе в настоящето решение са изложени мотиви относно това защо не е налице нарушение на целта на закона предвид разликата във времето между протоколът за проверка от 23.08.2017 г. и издаването на заповедта за налагане на ПАМ на 13.10.2017 г., поради което оплакванията в тази насока в касационната жалба за неправилност на решението се явяват неоснователни. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ Административен съд – гр. Пловдив е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба на "Бар"-ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 24 от Наредба за плащането на правната помощ, приета на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,