Решение № 761 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12080/2016 г.

Решение № 761 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12080/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, против Решение № 5697 от 22.08.2016 г., постановено по адм. дело № 7800/2015 г. на Административен съд - С. град. С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221014000226-091-001/14.05.2015 г., издаден от В. В. В., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., орган възложил ревизията и З. Т. Н., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1076/21.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 660 122,80 лв. за данъчен период м. 07.2014 г. по фактура № 0...01/28.07.2014 г., издадена от "П. Т." ЕООД. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът - "Е. М." ЕООД оспорва чрез адв. Б. касационната жалба. Счита, че решението на АССГ е правилно и законосъобразно, съобразено е с доказателствата по делото, с приетата ССчЕ, с проведените разпити на свидетели, поради което моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение АДмС - С. град е отменил Ревизионен акт /РА/ № Р-22221014000226-091-001/14.05.2015 г., издаден от В. В. В., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., орган възложил ревизията и З. Т. Н., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1076/21.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 660 122,80 лв. за данъчен период м. 07.2014 г. по фактура № 0...01/28.07.2014 г., издадена от "П. Т." ЕООД. Административният съд е преценил РА като валиден данъчен акт, но се е обосновал, че при неговото издаване е допуснато нарушение на материалния закон. За да обоснове този резултат, АДмС - С. град е установил, че предмет на спора е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 от с. з. по фактура № 0...01/28.07.2014 г., издадена от "П. Т." ЕООД. Доставката касае покупко-продажба на нематериален актив - ноу-хау за изработването и производството на остеосинтезни ортопедични импланти и прилежащ инструментариум, прехвърлени в полза на РЛ с приемо-предавателен протокол № 1 от 28.07.2014 г. След съвкупен анализ на представените по делото писмени доказателства: предварителен договор за покупко-продажба на ноу-хау от 14.01.2014 г., договор от 28.07.2014 г., приемо-предавателен протокол, писмо от 1.07.2014 г., доклад от 25.07.2014 г. от лицензиран оценител О. Й. Д. за експертна оценка на нематериален актив; анекс от 9.02.2015 г. към Договор за покупко-продажба на ноу-хау от 28.07.2014 г., граждански договори за консултантски услуги, сключени от дружеството доставчик с инж. М. и инж. П., нотариално заверени декларации от лицата и документи за завършено висше образование, свидетелските им показания дадени в хода на съдебното производство, както и и заключението ССчЕ, съдът е обосновал извод, че процесната доставка с предмет ноу-хау е осъществена. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществена доставка по фактура, издадена от "П. Т." ЕООД с предмет ноу-хау. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, включително заключението на ССчЕ и показанията на свидетелите П. и М., приложимите правни норми, както и практика на СЕС, и правилно е стигнал до извод, че услугата е реално изпълнена именно от доставчика "П. Т." ЕООД. Резултатът от услугата - създаване на ноу-хау за изработка на остеосинтезни ортопедични импланти е налице, което обстоятелство е удостоверено от международно призната сертифицираща организация "Лойдс" Великобритания. Техническата документация, съставляваща процесното ноу-хау, е описана и в РД. Ревизираното дружество разполага и с получен сертификат ISO 13485:2012 от 4.09.2014 г., който удостоверява съществуването и съответствието на производствения процес с изискванията и условията на стандарта. Процесът на сертификация се потвърждава и от показанията на свидетеля Петков, пряк участник в създаването на процесното ноу-хау. Фактурата е отразена в счетоводните регистри на доставчика и на получателя, включително в дневника за покупки, респ. в дневника за продажби и справките-декларации за м. 07.2014 г., като придобитият нематериален актив "ноу-хау" е заведен в счетоводството на "Е. М." ЕООД в сметка 213 "Права върху интелектуална собственост", като са начислявани амортизации, отразени по сметка 611 "Разходи за основна дейност". В този смисъл е заключението на ССчЕ. Обосновано е прието за недоказана тезата на касатора, че ревизираното дружество самостоятелно е изработило процесното ноу-хау, като липсват обективни данни същото със свои ресурси да е извършило процесната услуга. Обстоятелството, че доставчикът не е декларирал сключени граждански договори с М. М. и Хр. П. не е основание за отказ на данъчен кредит, като в този смисъл е и практиката на СЕС и даденото тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неоснователни са и възраженията на касатора, че доказателствата, въз основа на които съдът е обосновал извода си за реалност на стопанската операция, са частни свидетелстващи документи без достоверна дата. Те били представени не в хода на ревизията, а пред административния орган, поради което не следвало да бъдат кредитирани. Фактът, че един документ е частен не означава, че само по тази причина може да бъде игнориран. Обосновано административният съд е приел при съвкупната преценка на тези частни неоспорени документи, с всички останали доказателства, че документите кореспондират с всички неоспорени по делото доказателства и ги е кредитирал. В конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. С оглед изложеното, решението е правилно, не е засегнато от пороците, релевирани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото, в полза на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника също не се дължи присъждане на разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,