Решение № 11422 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8477/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. М., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, против решение 24459/15.07.2025 г. по адм. дело 3609/2025 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 12665/04.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител и лично, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необосновано, иска отмяната му, отмяна решението на председателя на ДАБ. Ответникът - председател на ДАБ, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е взел предвид, че с оспореното пред него решение на председателя на ДАБ,с което поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) e отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М., гражданин на Сирия. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АССГ е изложил мотиви, че жалбоподателят е [етническа принадлежност], живял е в гр. Хасака преди напускането на Сирия през 2024 година, не е имал проблеми заради етноса и религията си, не е получавал повиквателна и не е бил член на военна групировка, напуснал е Сирия, за да не воюва, защото ще трябва да воюва докато бъде убит. АССГ е посочил за правилна преценката на административния орган, че чужденецът не е посочил в интервюто си основателни опасения от преследване, установени в чл.8, ал.1 ЗУБ, поради което в съответствие с приложимата материалноправна норма му е отказан статут на бежанец. Съдът е анализирал заявените от М. основания за напускане на Сирия и искането му за международна закрила според интервюто му - сражения от време на време между кюрдите и Режима, бомбардировки и престъпност и е приел, че предвид актуалната обстановка в Сирия към момента липсват предпоставките по чл.9, ал.1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не е установено в Сирия и в област Хасака в частност да има безогледно / безразборно насилие по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, поради което е обоснован изводът на административния орган, че за жалбоподателя не съществува риск от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1 ЗУБ, поради което правилно е отказано предоставяне на статут на бежанец, като е и обсъдена и хипотезата на чл.9, ал.5 ЗУБ. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че АССГ не е разгледал бежанската история на М.. Видно от горецитираните мотиви, АССГ е приел за установени всички правнорелавантни факти, твърдени от М. в интервюто му пред административния орган и е обсъдил дали попадат в основанията по чл.8 и чл.9 ЗУБ. Правилни са изводите за липса дори на твърдения за наличие на предпоставки по чл.8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут - а именно чужденецът поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора, според които представените от административния орган справки не са официални документи. Напротив същите са издадени от длъжностно лице в кръга на правомощията му съгласно чл.21, т.7 от Устройствения правилник на ДАБ. Действително същите не са оригинерни, но в тях има позовавания и линкове към източниците като ВКБООН, Ройтерс, Ал Джазира, АCCORD. Справките не са оспорени, нито са представени извадки от източниците или други авторитетни организации или мисии с представители на място, като представените в съдебно заседание документи от касатора или не съдържат данни за Североизточна Сирия, или имат характер на журналистически публикации, които също не могат да бъдат ценени като достоверен източник за обстановката в страната на произход. Правилна е и преценката за липса на хипотеза по чл.9 ЗУБ, в която се предоставя хуманитарен статут, поради липса на безогледно насилие в случай на международен или вътрешен конфликт. Сраженията от време на време, посочени в интервюто не са безогледно насилие, каквито мотиви е изложил и АССГ, позовавайки се на практиката на СЕС. Не е спорно обстоятелството, че област Хасака в североизточната част на Сирия е под контрола на кюрдите, както и че жалбоподателят е [етническа принадлежност]. Същият не твърди да е преследван поради етноса си, като единственото му опасение е, че ще бъде принуден против волята си да воюва с кюрдите против режима. Следва да се отбележи, че съдът е посочил разпоредбата на чл.9, ал.5 ЗУБ, според която може да не се предостави хуманитарен статут, когато в други части на държавата по произход няма риск от тежки посегателства / в случая в другите части на Сирия, контролирани от правителството, същият не може да бъде заставен от кюрдите да воюва срещу правителството/. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение