Решение № 57 от 20.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2279/2013 г.

Решение № 57 от 20.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2279/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения И. С. А. -подсъдим по нохд № 21444/2011 г. на Софийския районен съд и внохд № 451/2013 г. на Софийския градски съд-за възобновяване на наказателното производство, предмет на посочените дела и отмяна на постановените по тях присъда от 3.ХII.2012 г. и решение № 618 от 10.V.2013 г., след което или А. да бъде оправдан, или делото да се върне за ново разглеждане в стадий по преценка от касационната инстанция. В съдебно заседание искането се поддържа от упълномощен защитник на осъдения с наблягане върху превратното тълкуване от двете съдебни инстанции на установени факти, както и на липсата на такива, позволяващи постановяването на осъдителна присъда. Представителят на ВКПр, след като не намира за основателни възраженията срещу правилността на първо- и второинстанционния съдебни актове, дава заключение за оставянето на искането без уважение. Искането за възобновяване е допустимо: подадено е от осъден; подадено е в срока по чл. 431, ал. 3 НПК - на 11.ХI.2013 г., като 10.ХI. с. г., денят, в който 6-месечният срок изтича, е неприсъствен, неделя-и срещу акт от изброените в чл. 419 НПК, който акт не е бил проверяван по касационен ред, но не и основателно. За да иска възобновяване на делото и новото му разглеждане, осъденият възразява срещу: доказателствения анализ на двете съдебни инстанции, довел до постановяването срещу А. на осъдителна присъда-за извършено на 15.IХ.2011 г. в /населено място/ престъпление по чл. 144, ал. 3 НК по отношение на Е. К. П. от с. гр. -която въззивният съд е потвърдил; липсата у първоинстанционния съд на "нагласа и стремеж за разкриване на обективната истина", следваща от такава процесуална дейност, при която на А. не била дадена "възможност да изложи становището си"; непроизнасяне от въззивния съд по възраженията срещу правилността на първоинстанционната присъда. За да твърди наличието на неправилен доказателствен анализ, изготвилият искането защитник е заявил, че "липсват каквито и да било доказателства за размяна на реплики между подсъдимия и св. П. и...за тяхното съдържание", както и доказателства "за физическо посегателство от страната на подсъдимия спрямо св. П.".Освен да се отбележи като направено, това заявление е безпредметно да се обсъжда при наличието на показанията на Е.П., представляващи гласно доказателствено средство, посредством което са установени факти, противни на цитираните от искането.Що се отнася до кредитирането и от двете съдебни инстанции на показанията на пострадалата П., ВКС намира това решение за правилно.От една страна детайлният анализ, който съдилищата са направили на казаното от Е. П., не е показал никакво противоречие с казаното от другите трима свидетели-Д., Р. и Б..В.Д. никого не е видяла, макар и да било възможно обратното /показания на л. 56 от първ.д./, Л.Р., вървейки по обичайния си маршрут, забелязал А. и П. на метър разстояние един от друг, видял ги едва в момента, когато минавал покрай тях и без да чуе дали и за какво разговарят, отминал /показания на л. 85, гърба, от първ.д./, а третият, колега на А. и допуснат до разпит по негово, на И.А., искане, е заявил: "Тази жена разговаряше с И. и се разделиха, когато аз отидох"/показания на л.87 от първ.д./.От друга страна показанията на П. за действията, с които А. е съпроводил отправените към нея и близките й заплахи, и за телесните увреждания, които тези действия са й причинили, са били експертно потвърдени.Показанията на П. за поведението на А. и естеството на отправените от него заплахи са и логични с оглед на предходното, влязло в сила на 17.II.2010 г., осъждане на А. за извършено спрямо нея престъпление по чл. 150 НК. Вдействителност противоречие с казаното от П. е констатирано само със заявеното от А., което противоречие е могло да бъде и е било обяснено единствено с избраната защитна позиция, целяща оправдаване по подигнатото обвинение. Прочитът на съдебните протоколи от провежданите в първата инстанция съдебни заседания не показва да са допуснати от районния съд каквито и да било нарушения, ограничили процесуалните права на А., нито пък сочи на поведение с белезите на необективност и незаинтересуваност от изхода на делото. Обстоятелството, че А. е останал с друго убеждение, изложено в две молби /приложени на л. 45-51 от първ. д./ и в искането му за отвод на председателя на съдебния състав /в проведеното на 27.II.2012 г. съдебно заседание/, не налага корекция на направената констатация. Съдът правилно не е уважил искането като е приел, че нито сам намира за наложително "поради други обстоятелства" да се отвежда от разглеждането на делото /по което до момента са били проведени няколко съдебни заседания/, нито пък в посочените по-горе молби и уство А. е посочил основания, убедително налагащи необходимостта от такова процесуално действие. Съдът е прав и затова, защото уважаването на направени от страна безмотивни искания за отвод /"не желая г-жа съдия...да гледа делото ми"/ компрометира както конкретния съдебен състав, така и институцията като цяло, пречи на утвърждаването на уважение и доверие в принципите на правораздаването и в тези, които по професия го реализират. Неоснователно е и твърдението, че въззивният съд не е отговорил на жалбата от страната на А. така, както се изисква в чл. 339, ал. 2 НПК. В допълнението към въззивната жалба-самата жалба не е отговаряла на изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК-са направени възражения, целящи компрометиране показанията на пострадалата Е. П.; собствен на защитата анализ на показанията на останалите трима свидетели, според който анализ те опровергавали заявеното от П.; възражения, целящи да внушат нарушаване от първоинстанционния съд на процедурни правила, и на всички тези възражения /описани в четвъртия абз. на с. 2 от въззивното решение/ е даден изчерпателен отговор от последния абз. на с. 5 до първия абз. включително на с. 8 от решението. Имайки предвид дотук изложеното и липсата на доводи за обсъждане извън тези, относими съм касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, ВКС