Решение № 17437 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11044/2013 г.

ВАСVII отделение21.12.2013 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2910 от 29.04.2013 г. по адм. д. № 6447/2012 г. на Административен съд София- град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 889/12.04.2012 г., по протокол № 20/12.04.2012 г на Комисията за регулиране на съобщенията. ОСТАВЯ без разглеждане заявление вх. № 94-00-104/26.03.2012 г. за достъп до обществена информация, подадено от Димитър Николаев Димитров до Комисията за регулиране на съобщенията и прекратява административното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 17437 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11044/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Комисията за регулиране на съобщенията срещу решение № 2910 от 29.04.2013 г. по адм. д. № 6447/2012 г. на Административен съд София- град, с което е отменено решение № 889/12.04.2012 г., по протокол № 20/12.04.2012 г на КРС и комисията е задължена да предостави поисканата със заявление вх. № 94-00-104/26.03.2012 г. от Димитър Николаев Димитров, обществена информация, в срока, определен с чл. 28, ал. 1 от закона. Излагат се касационни основания за неправилност на съдебното решение и необоснованост. Считат се за неправилни изводите на съда, че е налице надделяващ обществен интерес, което понятие е дефинирано в § 1, т. 6 от ЗДОИ. Счита се, че информацията, която е поискано да бъде предоставена не е официална или служебна и не е обществена информация в приложното поле на ЗДОИ, че представлява лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗЕС, председателят на КРС се определя и освобождава по решение на МС и се назначава със заповед на министър-председателя, поради което исканата със заявлението информация е събрана и съхранявана не от КРС, а от органа по назначаването. Търсената информация не представлява обществена информация, създавана и съхранявана от КРС, в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. В интернет страницата на КРС е публикувана информация, която в достатъчна степен дава публичност по отношение на квалификацията и професионалния опит на председателя на КРС. Ответната страна счита жалбата за неоснователна. Представя в касационното производство информация от УНСС, предоставена на журналист, че лицето относно което иска предоставяне на информация, през 1981 г. е подал молба за академична справка, необходима за продължаване на следването в СССР. В допълнение към писмената си защита, прилага информация от министерството на науката и образованието, предоставена на журналист, която не е представена по делото като доказателство по надлежния ред, че лицето относно което търси информация, не е подавал заявление за признаване на дипломите му от Московския държавен университет "М. В. Ломоносов" и Киевския държавен университет "Т. Г. Шевченко" и в Руската академия за управление е защитил докторска дисертация, която е призната от Висшата атестационна комисия през 1992 г. Излага доводи в допълнителна писмена защита, че за ръководителите на медицински заведения, се изисква по закон да представят дипломите си в търговския регистър, който е общодостъпен. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за основателна по съображения, различни от изложените в нея. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че предвид определението, дадено в чл. 11 информацията, която жалбоподателят е поискал (предоставяне на дипломите за висше образование и за докторантура на председателя на Комисията ) може да бъде определена като служебна, доколкото е събрана и съхранявана по повод дейността на органа КРС и на неговата администрация. Поводът за събирането и съхраняването й е свързан с определянето и назначаването на председателя, който, като чл. на Комисията (чл. 22, ал. 1 от Закона за електронните съобщения) изпълнява определените му с чл. 27, ал. 1 от същия закон правомощия. Макар специалният закон да не регламентира подробно изискванията, на които следва да отговарят членовете на КРС, наличието на диплом за завършена степен на образование следва да бъде прието като елемент от преценката за наличие на условието по чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗЕС -професионална квалификация в сферата на съобщенията, информационните технологии, медиите, икономиката или правото. Функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения, които се извършват от Комисията (чл. 21, ал. 1 ЗЕС), пряко касаят обществения живот. Възможността, гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължената по ЗЕС Комисия, включва и възможността да бъдат информирани за това, дали членовете, вкл. председателят отговарят на изискванията на закона за избиране и назначаване. Тези доводи определят исканата информация като обществена. Принципът, установен с чл. 13, ал. 1 ЗДОИ е, че достъпът до служебна информация е свободен. По изключение (ал. 2) може да бъде ограничаван за срок до две години (ал. 3), но при никакви условия не може да бъде ограничаван тогава, когато общественият интерес надделява - ал. 4. В случая, не само не са съществували формалните основания за ограничаване на достъпа, но определено и общественият интерес да се знае, какви са професионалните качества на председателя на КРС е надделяващ. Висшият държавен служител, като чл. на Комисията, освен че я представлява, ръководи и организира дейността й, организира и отговаря за изпълнението на бюджета й, както и изпълнението на целите на ЗЕС. Важността на обществените отношения, регулирани с решенията на КРС изисква обществото да бъде информирано относно личността на председателя, макар и по косвен начин, посредством притежавани от него дипломи. Прието, че нямат правно значение доводите, че качествата на председателя са били преценени от назначилия го министър - председател и исканата информация, касаеща председателя на КРС, назначен на ръководна длъжност в държавната администрация не може да бъде квалифицирана като такава, засягаща го в лично качество, респ. не представлява "лични данни", по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Не е споделен доводът, че исканата информация (дипломите на председателя) не е налична в КРС, че информацията засяга трето лице, защото председателят не се явява такова лице в отношенията си с КРС, включително и по аргумент от § 1, т. 11 ПР на Закона за защита на личните данни. Направени са изводи, че е налице хипотезата на чл. 31, ал. 5, вр. ал. 2 ЗДОИ, съответно липсва основанието на чл. 37, ал. 1, т. 2 от същия закон. При служебна проверка на посоченото административно дело, на което жалбоподателят се позовава в касационната жалба и в писмената защита, се установява следното: С решение по адм. д. № 9955/2012 г. на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на Димитър Николаев Димитров срещу решение № 1799 от 26.07. 2012 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, издадено въз основа на протокол № 44 от проведено на 26.07.2012 г. редовно заседание на КРС / допълнителна т. 4 от дневния ред/, с което е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление с вх. № 94-00-203 от 17.07.2012 г. Със същото заявление Димитър Николаев Димитров е поискал да му бъде предоставен достъп до информация относно дипломите за висше образование и докторантурата на председателя на КРС. С решение № 10313 от 08.07.2013 г. по адм. д. № 2864/2013 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, решението е оставено в сила, като са изложени мотиви, че със заявлението за достъп не се иска посочване на вида и степента на образование на председателя на КРС, а се иска препис от дипломите му и придобит "докторат". Следователно към 08.07.2013 г. е налице влязъл в сила административен акт, с който по заявление за достъп до обществена информация, подадено от Димитър Николаев Димитров до КРС с искане да се представят дипломите за висше образование и докторантурата на председателя на КРС е постановен отказ. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, условие за допустимост на административното производство е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Предмет на съдебното производство пред административния съд, по което е постановен съдебния акт, обжалван по настоящото дело е решение № 889/12.04.2012 г., по протокол № 20/12.04.2012 г на КРС. Решение № 889/12.04.2012 г., е подписано от председателя на КРС. След постановяване на решение № 2910 от 29.04.2013 г. по адм. д. № 6447/2012 г. на Административен съд София- град, на 08.07.2013 г. е влязъл в сила влязъл в сила издадения административен акт със същия предмет и страни. Решение № 1799 от 26.07. 2012 г. е издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, въз основа на протокол № 44 от проведено на 26.07.2012 г. редовно заседание на КРС, в качеството му на представляващ КРС. Без значение е, че влязлото в сила решение на административния орган е постановено по- късно. От значение е, че е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Това обстоятелство следва да се вземе предвид в настоящото производство и след като административният акт решение № 889/12.04.2012 г., по протокол № 20/12.04.2012 г на КРС не е влязъл в сила, следва да се отмени, а заявлението по което е постановено това решение да се остави без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

2