Решение № 8791 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2018 г.

Решение № 8791 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Бул Аква Фиш" ООД, със седалище и адрес на управление с. Прилеп, Добричка област, против решение № 241/08.06.2018 г. постановено по адм. дело № 312/2017 г. на Административен съд-Добрич. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважен предявения иск. Ответникът - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставане в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване, съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд-Добрич е отхвърлен предявения от "Бул Аква Фиш" ООД, иск с правно основание чл. 292 АПК, срещу изпълнителния директор на ИАРА, с искане съдът да признае за установено, че дружеството не дължи наложената му финансова корекция съгласно заповед № РД-1738/21.12.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА, в размер на 44 102. 20 лв, поради настъпването на нови факти след влизането й в сила. Въпросите относно допустимостта и предмета на предявения иск, са разрешени с влезли в сила определения № 3787/12.07.2016 г., постановено по т. д. № 4110/2016 г. на Софийски градски съд, ТО и № 6643/29.05.2017 г., постановено по адм. дело № 5895/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В тази връзка съдът приел, че е сезиран с иск при условията на чл. 292 АПК, който приел за неоснователен, с оглед липсата на данни за настъпили нови факти по смисъла на посочената разпоредба. Така постановеното решение, включително по аргумент от цитираните по-горе, влезли в сила съдебни определения, е валидно, допустимо и правилно. Въз основа данните по делото, съдът е приел, че дружеството има сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" за програмен период 2007-2013 г. с ИАРА за изграждане на ферма за интензивно отглеждане на аквакултури на рециркулационен принцип в с. Славеево, община Добричка, с максимална сума на проекта 3 261 804. 41 лв и определен размер на помощта - 1 884 392. 11 лв, както и че въз основа констатациите, направени при извършен одит на бенефициента в периода 07.05.2013 г. - 20.08.2013 г., е издадена заповед № РД-1738/21.12.2013 г. от изпълнителния директор на ИАРА, с която на ищеца е наложена финансова корекция в размер на 44 102. 20 лв. Отчетено е, че между страните липсва спор, че заповедта не е оспорена по съдебен ред, при което е влязла в сила, както и че дружеството е получило две покани за доброволно изпълнение, изпратени му от изпълнителния директор на ДФЗ и ИАРА, в които се иска възстановяване на сумата, в размер на наложената му с посочената заповед, финансова корекция. При тези данни съдът приел предявения иск по чл. 292 АПК за неоснователен, Правилно е съобразено, че според посочената разпоредба, длъжникът в изпълнителното производство може да се защити чрез отрицателен установителен иск, като оспори задължението, предмет на изпълнение, но само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, каквито ищецът в процесния случай не сочи, нито се установяват от приложените по делото документи. Обосновано е прието, че извън рамките на спорния по делото предмет е законосъобразността на заповед № РД-1738/21.12.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА, а оттам и че не следва да бъде обсъждано заключението по изслушаната по делото, съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която финансовата корекция в размер на 5 % от разходите по сключения договор за СМР, в размер на 1 470 073, 10 лв, е неправилно изчислена. Констатациите на вещото лице относно данни, на които е основана заповед № РД-1738/21.12.2013 г., не могат да бъдат определени като факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, а оттам и след като не са налице нови факти по смисъла на чл. 292 АПК, обосновано е прието, че не са налице визираните в закона предпоставки за уважаване на предявения отрицателен установителен иск по този текст. В случая, както пред първата инстанция, така и пред настоящия касационен състав, задълженото по изпълнението лице не се позовава на факти, настъпили след предприемането на действия по изпълнението на заповед № РД-1738/21.12.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА, които да могат да приети за основание за уважаване на искова молба по чл. 292 АПК. При липсата на установени касационни основания за отмяната на обжалваното решение, то следва да бъде оставено в сила. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,