Решение № 1948 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15605/2014 г.

Решение № 1948 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15605/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на ЖСК "Елица" гр. Троян, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 87/15.10.2014 г. и срещу определение № 557/4.11.2014 г. по адм. д. № 3/2014 г. на Административен съд - Ловеч. Съдебните актове се оспорват като неправилни, постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната им и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната и частната жалба - главният архитект на община Троян оспорва жалбите. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените касационна и частна жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, в частта, с която се обжалва решението в прекратителната му част, а в частта, с която жалбата е отхвърлена касационната жалба е недопустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу мълчалив отказ на главния архитект на община Троян по искане вх. № 3-02-1382/25.11.2013 г. за издаване на удостоверение за търпимост на извършено строителство в парцел XIII, кв. 88 по плана на гр. Троян и по искане за откриване на производство по узаконяване на строеж съгласно § 127 от ПЗР на ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата в частта относно издаването на удостоверение за търпимост, а в частта по отношение на искането за узаконяване е прекратил производството по делото и изпратил жалбата по компетентност на началника на РДНСК-Северозападен район гр. Враца За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност и законосъобразност на атакувания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган и съответства на материално-правните норми и целта на закона. Решението е правилно. По отношение на оспорения мълчалив отказ на главния архитект на община Троян по искането за узаконяване, административният съд обосновано е приел, че съгласно съгласно § 127 от ПЗР на ЗУТ актът на главния архитект не подлежи на пряко обжалване по съдебен ред, а по чл. 216 ЗУТ. В чл. 216, ал. 2 от ЗУТ е предвиден контрол за законосъобразност от началника на съответната РДНСК, чието произнасяне подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 216, ал. 5 или ал. 6 ЗУТ. Следователно в тази част решението се явява обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Частта от оспореното решение, с което е отхвърлената жалбата против мълчаливия отказ на главния архитект на община Троян по искането за издаване на удостоверение за търпимост не подлежи на инстанционен контрол, защото не е сред изключенията, изчерпателно изброени в чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, за които е допуснато обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 от АПК, в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане. По частната жалба: С атакуваното определение съдът е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за присъдените разноски и е отхвърлил молбата в частта й, с която се иска разноските да бъдат присъдени в полза на главния архитект на община Троян. Развил е доводи, че страната, претендираща изменение на решението в частта за разноските, не е представила списък на разноските, което е абсолютна предпоставка за допустимост и основателност на искането й. Определението е неправилно: В чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно по реда на чл. 144 АПК, е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им. Съгласно чл. 80 ГПК списъкът за разноските представлява процесуално условие за разглеждане на молбата за изменение на присъдения им вече размер. В случая обаче другата страна претендира изменение на решението в частта за разноските поради неспазен принцип на съразмерност с оглед прекратяване на производството по жалбата. Недопустимостта касае само случаите, в които страната, която не е представила списък на разноските, а претендира изменение на присъдения размер. Поради това молбата е допустима и първоинстанционният съд дължи произнасяне по основателността й. На последно място, с оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника се дължат претендираните разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, но не в уговорения размер от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв., а в размер на 600 /шестотин/ лв. поради своевременно направеното възражения за прекомерност и на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед горното обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,