Решение № 78 от 24.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 48/2014 г.

Решение № 78 от 24.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 48/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по подадена в срок касационна жалба от страна на подсъдимия Г. С. Обжалва се решение № 202 от 15.11.13 г., постановена по ВНОХД № 329/13 г. по описа на Пловдивския Апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 84 от 23.07.13 г. по НОХД № 923/13 г. на Пловдивския окръжен съд, с която С. е осъден за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. вр. чл. 26, ал. 1 НК. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се решението да се измени, като се намали наложеното наказание за извършеното престъпление и се отмени приложението на чл. 24 НК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба и посочените основание и доводи и становището на страните, намира следното: Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. С цитираната присъда Сиромашки е признат за виновен в това, че на 15.12.12 г. в [населено място] от АТМ устройство /банкомат/ № 361 на "ООБ", при условията на продължавано престъпление, е използвал платежен документ - кредитна карта, издадена от банка [фирма], без съгласието на титуляра В. К., като общата стойност на изтеглените пари възлиза на 230.00 лв. и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, във връзка с чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на ДВЕ години и ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 300.00 лв. На осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал горното наказание с това по НОХД № 1643/13 г. на РС - гр. Пловдив, като е наложил по-тежкото от двете - ДВЕ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 НК е увеличил с десет месеца на ТРИ години и ШЕСТ месеца, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 300.00 лв. на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 НПК. Произнесъл се е по типа на затворническото заведение, първоначалния режим за изтърпяване на наказанието и вещественото доказателство по делото. Зачел е предварителното задържане на С. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. За извършеното от С. престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума. В жалбата се твърди, че контролираните съдебни инстанции са приложили твърде сурово закона, като повече са се концентрирали върху личната му опасност и не са тълкували достатъчно в негова полза не толкова високата опасност на самото деяние. В тази насока, като смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са взети предвид или са недооценени са посочени: направеното самопризнание; отнетата сума от 230.00 лв. - по-малка от една минимална работна заплата; невъзможността на подсъдимия да се ресоциализира в обществото след изтърпяване на наложените му предходни наказания лишаване от свобода; трудностите да се реализира на пазара на труда, освен поради предходните си осъждания, но предвид ниския му образователен ценз и влошените икономически условия в страната; ръста на безработицата; невъзможност поради възрастта да получава социални помощи; липсата на програми за ресоциализация на гражданите, изтърпели наказание лишаване от свобода; липсата на средства за препитание. Във връзка с наложената глоба, присъединена към определеното по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 НК общо наказание, се твърди, че тя няма да способства за превъзпитаването на подсъдимия, а ще го лиши от средства за живот. Според защитата, изброените обстоятелства са многобройни и изключително смекчаващи, поради което са налице условията наказанието да бъде определено по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Безспорно посочените обществено социални проблеми имат значение за ресоциализацията на лицата, изтърпели наказание лишаване от свобода. Влошени са и икономическите условия на живот на голяма част от населението, но това не е оправдание да се извършват престъпления. С. трудно би намерил работа с богатото си съдебно минало /осъждан е десет пъти/, но не е невъзможно при проявена от него упоритост и стремеж да преустанови престъпната си деятелност. Всички посочени обстоятелства са отчетени от предходните съдебни състави, които за извършеното престъпление, са определили наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода при засилен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което на осн. чл. 58а, ал. 1 НК са редуцирали на две години и четири месеца. Същото се отнася и до размера на наказанието глоба, който е по-малък от този на изтеглената чрез престъплението сума, при законовата възможност да е в двукратен размер. Апелативният съд законосъобразно е приел, че изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и сред тях няма изключителни такива, а съпоставени с възприетите отегчаващи, наказанието е справедливо. От друга страна, във връзка с приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, жалбата от страна подсъдимия не може да доведе до желания ефект, тъй като наказанието по НОХД № 1643/13 г. на РС - гр. Пловдив се явява по-тежкото при групирането от наложеното с присъдата, предмет на настоящото дело. С оглед високия ръст и засилената динамика на посегателствата против паричната и кредитната система, както и срещу собствеността на гражданите, за което С. е многократно осъждан, законосъобразна и справедлива е преценката на предходните инстанции, че определеното общо наказание в размер на две години и осем месеца следва да бъде увеличено на осн. чл. 24 НК. Богатото съдебно минало на подсъдимия обосновават извода, че водеща, в случая, следва да бъде втората подцел на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК - да се въздейства предупредително върху подсъдимия и преди всичко да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Във връзка с посочените съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,