Решение № 10568 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2020 г.

Решение № 10568 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, против Решение № 34/20.02.2020 г., постановено по адм. дело № 450/2019 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-594-0344966 от 03.12.2019 г., на Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" от ЗДДС на "Страхилов – 60" ЕООД, с. Скалица, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – бензиностанция и газстанция, находяща се в с. Скалица, общ. Тунджа, обл. Ямбол, на изхода на селото в посока – гр. Ямбол, както и забрана на достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 10 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, вкл. е осъден и касаторът за разноски. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и мотивирана; че безспорно е доказан фактът на извършване на нарушението по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, в която хипотеза административния орган действа в условията на обвързана компетентност; спазване на принципа на съразмерност при определяне срока на ПАМ вкл. при излагане на конкретни факти, които обуславят прилагането й за 14-дневен срок; в която връзка административния съд е сторил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като относими са обсъждани ирелевантни факти и обстоятелства, което е довело и до неправилни по същество изводи от правна страна. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Страхилов-60" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Кайали в депозирания писмен отговор, оспорва касационната жалба и наведените в нея касационни основания, като счита съдебния акт за правилен и законосъобразен, поради което и настоява за оставянето му в сила с присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за изплатен адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-594-0344966 от 03.12.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" ЗДДС на "Страхилов – 60" ЕООД, с. Скалица, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – бензиностанция и газстанция, находяща се в с. Скалица, общ. Тунджа, обл. Ямбол, на изхода на селото в посока – гр. Ямбол, както и забрана на достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 10 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 26.11.2019 г. при извършена проверка в търговски обект – бензиностанция и газстанция, находяща се в с. Скалица, общ. Тунджа, обл. Ямбол, на изхода на селото в посока – гр. Ямбол, стопанисвана от "Страхилов-60" ЕООД, с. Скалица, е установено посредством сторена по време на същата тази проверка справка от Дирекция "Селекция и последващ контрол" от програмен продукт "Фискални устройства с дистанционна връзка", че за проверения период от 21.09.2019 г. – 14.11.2019 г. е на лице разминаване между данните подадени от НИС /нивомерна измервателна система/ и регистрираните с баркод четец еАДД, като за доставката на 2 500 литра бензин по еАДД с УКН № 0000000004861189 от 08.10.2019 г. в информационната система на НАП не са постъпили данните от въведените по документи доставки, с което е прието че е осъществено нарушение на изискването на чл. 118, ал. 6 от ЗДД, доколкото предаваните данни в НАП не дават възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП. Тези фактически установявания са сторени на база отразеното в съставения за проверката Протокол за извършена проверка сер. АА № 0344966/26.11.2019 г. и приложените към него писмени доказателства. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая административният акт е издаден от компетентен орган /спазено е изискването на чл. 146, т. 1 от АПК/ и в предвидената за това форма, вкл. и надлежно мотивиран /т. е. не е нарушен чл. 146, т. 2 от АПК/, но без да са взети под внимание всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на ПАМ, което е квалифицирано като съществено процесуално нарушение, водещо до прилагането на ПАМ в несъответствие със закона и при неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. В тази връзка е прието, че безспорно търговецът е имал задължение да въведе в стопанисвания от него обект фискално устройство /ФУ/ от вида по чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите /наричана по-долу само Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/, а именно електронна система с фискална памет /ЕСФП/ за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, както и че има задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС да предава на НАП по установената дистанционна връзка с ЕСФП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с техни горива. За тази цел в обекта е било въведено съответния за това ред и функционира ФУ – ЕСФП от одобрен тип, модел IFS с фискална памет DATECS FP-2000, регистрирана в НАП с № 4332481 на 02.09.2019 г., с ИН на ФУ FS000159 и ИН на ФП 62000159, с изградена дистанционна връзка с НАП. Прието е, че административния орган точно е възприел описаните от него факти, които се потвърждават от приложените по делото писмени доказателства, но не е отчел обстоятелствата, че търговецът е регистрирал доставката по спорния документ чрез същата ЕСФП на дата 08.10.2019 г. в 19. ЗЗ часа, за което още в хода на проверката е установено наличието на служебен бон от фискалния принтер на ЕСФП, които данни безспорно не са постъпили по дистанционната връзка в НАП /липсва статус "ОК" на служебния бон като отговор от НАП/, но приходната администрация разполага и с други възможности за проследяване на доставените и реализирани количества горива, вкл. и с проверка на място в обекта, където функционира ЕСФП, съхранява се книгата за дневни финансови отчети, АДД и прочие документи. Посочено е, че именно в хода на една такава проверка е установена спорната доставка, но не са установени други нарушения на данъчното законодателство, вкл. и на правилата на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, поради което и изводът на административния орган, че неподаването на данни по дистанционната връзка с НАП винаги води до отрицателни последици за фиска е приет за необоснован, вкл. необоснован е изводът, че поведението на търговеца е насочено към неотчитане на обороти, с цел избягване на данъчно облагане, което има за последица прилагането на ПАМ в несъответствие с целта на закона, а и несъразмерна спрямо срокът за който е предприета. На следващо място е прието, че необоснован е и изводът на административния орган, че в обекта е създадена организация на работа, която позволява данните за доставените/продадени количества горива да не се предават дистанционно към сървърите на НАП, който изводът съдът е сторил на база безспорно установеното в хода на проверката от органите по приходите, че в обекта функционира ЕСФП от одобрен тип, регистрирана в НАП, като по изградената дистанционна връзка са постъпили данните по документи за доставките по всички останали 8 еАДД-та, респ. че самата спорна доставка е била регистрирана чрез ЕСФП от търговеца. На трето място съдът е счел, че издаването на ЗНПАМ е в нарушение и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото от представените доказателства е установил, че липсата на постъпила информация по дистанционната връзка с НАП относно доставката по документи се дължи не на виновно поведение на търговеца, а на причини от технически характер, както и с оглед факта, че след узнаване на неподадените данни и преди издаването на ЗНПАМ същият е предприел корективни действия – от приложената разпечатка от Информационна система "Контрол на горивата" е установил че на 02.12.2019 г. въпросният еАДД е регистриран в системата на НАП с електронен подпис, за което и получено и потвърждение. Т. е. не била на лице необходимост от налагането на ПАМ с преустановителна цел, тъй като нарушението е било отстранено, а при липсата на други нарушения това не е необходимо и с цел превенция. Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е и правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция по приходите. Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в случая се тези на: алинея 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива; алинея 10, според която данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях; данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. От друга страна нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ определя, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива; за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Правилата за установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и подаване на данни се съдържат в т. IIIб на приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от наредбата. Съгласно т. 2, б. "а" от т. IIIб на цитираното приложение дистанционната връзка с НАП се осъществява посредством задължителна съставна част на ФУ – данъчен терминал, в който се записват данните от дневния финансов отчет с нулиране, като при ЕСФП едновременно с това се записват и данните от НИС и броячите на колонките/разходомерите/измервателните системи, като същите се отпечатват като служебен бон /чл. 39, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/. В т. IIIб, т. 3 от Приложение № 1 на наредбата са регламентирани видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка - а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); б) данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход (автоматично от електронните броячи или ръчно въведени от ЕСФП показания на механичните броячи при липса на електронни броячи); в) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката. В конкретиката на казуса по делото не е спорно, че дружеството има монтирана в търговския обект – бензиностанция и газстанция ЕСФП включваща в състава си и нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба, като противно на изложеното в касационната жалба извън констатираното неподаване на данните по смисъла на т. IIIб от Приложение № 1, т. 3 б. в) а именно данни за доставено количество гориво в размер на 2 500 литра бензин по документ еАДД № 0000000004861189 от 08.10.2019 г., иначе въведен ръчно през ЕСФП /така служебен бон на л. 41-гръб/, не са констатирани други нарушения, респ. неспазване изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и ЗДДС, вкл. и това за подаване на данните за същата тази доставка от нивомерната измервателна система, относно постъпващите данни от дневните финансови отчети /съдържащи коректни данни от своя страна и за наличните количества горива, съобразно данните от НИС/, и прочие такива подавани по осъществената дистанционна връзка с НАП. Последното е видно, както от мотивите на ЗНАП, така и от изложеното в протокола за извършена проверка, а и междувпрочем и от съставения АУАН от 03.12.2019 г. В случая както правилно е акцентирал и първоинстанционния съд по делото липсват данни/твърденията, че неподаването на данни /или по-скоро частичното неподаване на данните по документа за доставката в този един случай/ е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. Отделно от това както бе посочено по-горе при проверката е установено, че полученото количество гориво е било коректно отчетено чрез НИС и данните за тази доставка за постъпили по дистанционната връзка с НАП /така и служебен бон на л. 68 и правилото на чл. 39, ал. 2 изр. второ от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/, а самата доставка и коректно въведена в ЕСФП, което прави лишено от логика информацията за доставката му умишлено да не бъде подавана до НАП по електронен път и по този начин да бъде укривана. Това както правилно е посочено прави необоснована констатацията, че неподаване на данни лишава НАП от възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, а от там да бъде определен коректно размера на данъчните задължения. Все в тази връзка следва да се посочи и че при наличието на останалата постъпила в ИС на НАП информация относно останалите доставки/продажби и количествата горива, съдържащи се вкл. в отпечатания пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, записан в данъчния терминал (ДТ), едновременно с данните от нивомерната измервателна система и броячите на колонките/разходомерите/измервателните системи, последните отпечатани и като служебен бон /при липсата на констатирани в хода на проверката нарушения по чл. 39, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., и на тези за предаване на данните от ДТ към ИС на НАП съгласно и ал. 10 на посочената правна норма/, при съобразяване и т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 9 а и т. 10 /последната относно данните от нивомерната измервателна система за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки шест часа (регулярно предаване на данни)/ от Приложение № 17 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, всъщност необходимите за това данни са били на разположение на приходната администрация. Отделно от това при така установеното дори да има извършено нарушение от страна на търговеца във връзка със задължението за предаване на данни по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, то допуснатото нарушение не е толкова съществено и определеният срок за налагане на ПАМ се явява в нарушение с принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК, в която насока също са изложени мотиви от първоинстанционния съд. Най-накрая следва да бъде съобразен и фактът, че дори и да се приеме, наличието на нарушение на правилото на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС то и последиците от него са отстранени към момента на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка от 03.12.2019 г. /данните по документа за доставката са подадени коректно по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС/, поради което и запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. /В този смисъл решение № 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 1410/2019 г. и решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г. /. След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд – Ямбол е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спорна и своевременно заявена претенция за това на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция, които се констатираха в размер на 250 лева /уговорен и изплатен в брой адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.05.2020 г. /, които по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат репарирани от Националната Агенция за приходите. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,