Решение № 8944 от 27.9.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Териториална дирекция /ТД/ "Митница Бургас" при Агенция "Митници", срещу решение 1492/14.12.2022 г., постановено по адм. дело 1321 по описа на Административен съд гр.Бургас за 2022 г. , с което е отменено решение 32-129312/19.04.2022 г. на Директора на ТД "Митница Бургас" при Агенция "Митници". При обжалването се обосновават се отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неоснователно първоинстанционният съд е приел, че обжалвания пред него административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон. Изводите му са направени без да е извършен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановено неправилно решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано. В касационната жалба е посочено, че законосъобразно е определена нова митническа стойност по правилото на чл. 70 § 3 от МКС, както и съответно произтичащите от това задължения за мито, ДДС и лихви за забава. По горните съображения, които са подробно обосновани в касационната жалба се иска съдебния акт да бъде отменен, като бъде постановено друго решение, с което жалбата на В. Генчев срещу решението на Директора на ТД Митница Бургас да бъде отхвърлена. Решението се обжалва и в частта за разноските, като се поддържа, че същите не са присъдени в минимален размер съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неправилно при определяне на дължимите разноски съдът не се е съобразил с направеното възражение за прекомерност. За настоящото производство касаторът претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба В. Генчев чрез процесуален представител, по съображения, изложени в представено становище, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски в размер на 670 лв., съгласно приложени доказателства за тяхното заплащане. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за поцесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Изводът на съда, че митническите органи са нарушили материалния закон чл.140 от Регламент /ЕС/2015/2447 на ЕК, като не са изпълнили задължението си да обосновават наличието на основателни съмнения , че декларираната стойност е по ниска смисъла на регламента и са определили в нова по висока, в нарушение на чл.70, §1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. В касационната жалба не се сочат фактически и правни основания за промяна изводите на първоинстанционния съд при постановяване на атакуваното решение. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, засегната неблагоприятно от решението, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е решение 32-129312/19.04.2022 г. на Директора на ТД "Митница Бургас" при Агенция "Митници", с което е определена нова митническа стойност в размер на 16 801.13 лв. на стока поставена по режим допускане за свободно обръщение с МД 19BG0010028014560R4, определено е ново митническо вносно задължение в размер на 1 680.11лв., както и нова данъчна основа и е определено задължение за ДДС, в размер на 3 721.25 лв. В резултат на това е установен размер за вземане под отчет и досъбиране на допълнителна сума от 3 116.68 лв., в едно с законната лихва върху сумата за периода от 19.12.2019 г. до датата на връчване на решението. Новото задължение е определено от митническите органи въз основа на следните установени в административното производство факти, които не са оспорени пред съда. На 19.12.2019 г. от В. Генчев е подадена митническа декларация с MRN 19BG001008014560R4 за режим допускане за свободно обръщение на стока представляваща употребяван пътнически автомобил - катастрофирал марка Мерцедес, модел Бенц шаси /VIN/ WDDSJ4GB3GN348785. Декларирана е държава на изпращане САЩ и условие на доставката франко борд, като при оформянето на митническите декларации е използван методът на договорната стойност, дефиниран в чл. 70 от Регламент 952/2013. От митническите органи е извършен последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Вносителят е бил уведомен за започналата проверка, изискано е представянето на различни видове документи, удостоверяващи цената на сделката, като в указания срок от страна на лицето са представени документите, които още при подаването на митническата декларация са я придружавали. В становището на вносителя е посочено, че се касае за еднократна сделка и не се намира в бизнес отношения с продавача, поради което не може да представи оферти, поръчки и бизнес кореспонденция. След извършване на последващ контрол по отношение на стоката е установено обобщено, че предвид липсата на доказателства, които да подкрепят точността на декларираната по митническата декларация цена, е извършена проверка в интернет сайт www. autoauctions. io, в който са установили налични данни за продажбата именно на процесния употребяван пътнически автомобил. Направен е анализ на доказателствата от административния орган, като е потвърдено изразеното вече съмнение, че не са на лице доказателства, които да обосноват точността на декларираната цена по митническата декларация. Според мотивите на административния акт липсата на доказателства за договорните условия по покупко-продажбата на автомобила; липсата на доказателства за начина на придобиването му от продавача; липсата на доказателства за включване в цената по инвойс фактурата на сумите, удостоверяващи печалба, или разходите за посредничество и/или такси от проведения аукцион и др. подобни, подлежащи на включване в МОС съгласно чл. 71 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Въз основа на изложеното е прието, че продажната цена на автомобила 9000 USD. Установената цена спрямо данните от интернет сайта за проведения аукцион е посочена като достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа облагаема стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. За приложим към процесния внос е приет последният резервен метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 година, съобразно която е изчислена нова митническа облагаема стойност на стоките, като взета в предвид стойността която е установена при извършената продажба в посочения по-горе аукцион. Въз основа на определената нова продажна цена и съответно нова митническа стойност, са начислени допълнително задължения за ДДС и мито. Първоинстанционният съд, при спазване изискванията на чл.168, ал.3 от АПК е извършил анализ на доказателствата по делото и е направил извод, че се касае не за прилагане на вторичните методи предвидени в Регламент /ЕС/ 952/2013 г., а е подменил договорната стойност, като е ползвал за достоверна информацията на сайтове за продажба на употребявани автомобили в САЩ и то преди датата на извършване на процесната продажба. Съдът е приел, че издаденият административен акт за определяне на нова митническа стойност и следващите се от това допълнителни задължения за мито и ДДС, не са определени съобразно приложимите методи предвидени в Регламент /ЕС/ 952/2013 г., поради което материалния закон е приложен неправилно. Това е достатъчно основание жалбата подадена срещу административния акт да бъде уважена. Решението е правилно. Действително митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. От друга страна независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Същественото е и че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. При тези правни рамки правилно първоинстанционният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи. Митническата администрация не се е справила с тази доказателствена тежест. Данните, извлечени от интернет сайта, не са част от митническите информационни системи, нито са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Няма причина поради която да се даде повече вяра на тези данни отколкото на представените фактури и придружаващите ги документи. Информацията получена, чрез справка в интернет не може да бъде свързана и с покупко-продажбата, в рамките на която вносителя е придобил собствеността върху внесения автомобил. Дори и да са налице основания за съмнение, че договорената цена не е реално заплатената, от това не следва автоматично извод, че реално заплатената е тази, която е посочена в сайтовете. Не е ясно защо за административния орган са неприложими вторичните методи по чл. 74 § 2 от МКС, това е направено без конкретни факти, а формално е вписано, че б. от а до г . Това води до нарушение на правилото на чл. 144 § 2 б. "в" от Регламента за изпълнение. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013, поради което основателно е прието от съда, че е налице и допуснато нарушение на материалния закон. Решението е правилно и в частта за присъдените разноски. Възражението за прекомерност направено от процесуалния представител на административния орган не задължава съда да намали сторените разноски до минимално определения в Наредба 1/09.07.2004 г. размер. Коригирането на претендираните разноски се извършва само в случаите при които те надвишават значително минималните размери и не съответстват на сложността на разглеждания правен спор. В конкретния случай обосновано съдът е приел, че следва да присъди разноски в претендирания размер от 680 лв. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие с посочване на изплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 670 лв., то на ответника в касационното производство се дължи заплащане на посоченото сума на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,