Решение № 6114 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2333/2009 г.

Решение № 6114 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2333/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Емилия Миткова от гр. Шумен е обжалвала решението от 5.12.2008 г. постановено по адм. д. № 162/2008 г. на Шуменския административен съд, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК - 02-Ш-07/15.05.2008 г. на началника на РДНСК гр. Шумен като неоснователна. Наведени са оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1 т. 3 АПК. Ответникът РДНСК гр. Шумен изразява чрез процесуалния си представител становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението. Ответницата Руска Александрова изразява мнение за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на съдебния акт и предлага да остане в сила. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията за наличие на незаконен строеж- " навес (барбекю)", разположен във вътрешността на границата на имот УПИ- ХVIII- 2057 на посочените разстояния в западната граница, граничеща с УПИ II-2070, 2072, 2073, източната граница с УПИ ХVI и заемащ цялата северна граница с УПИ IV - 2068-2059 по смисъла на чл. 225, ал. 2 т. 1 от ЗУТ, констатиран с констативни актове съдържащи се по делото и неопровергани от събраните и обсъдени доказателства. Данните са сочили, че строежа е извършен в съответствие с издаденото разрешение за строеж № 370/21.09.2007 г., но в отклонение на предвидените в скицата - виза за проектиране параметри. Строителното разрешение следва да бъде в съответствие с визата за проектиране и това нарушение е достатъчно основание да се приеме строежа за незаконен. На още по- голямо основание същия е такъв и с оглед на обстоятелството, че е изпълнен в несъответствие с ПУП (ЗРП) по отношение на източната граница, доколкото е предвидено в тази част основно застрояване, одобрен със заповед № РД- 25-199/28.03.1996 г., поради което факта, че неотразяването на предвиденото допълващо застрояване съобразно действащия ПУП е ирелевантен за спора. Ето защо след като са нарушени строителните правила и нормативи- чл. 42, ал. 2 и 3 вр. с чл. 154, ал. 2 т 4 ЗУТ, както и изпълнението му е в несъответствие с ПУП законосъобразно, административният орган, а така също и съда са приели, че като незаконен подлежи на премахване. Приемайки изводите за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото, поради което е обосновано. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същото е постановено въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото и закона. Не е налице хипотезата на чл. 209, ал. 1 т. 3 АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение