Решение № 3111 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10968/2012 г.

Решение № 3111 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10968/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Станка Тодорова Василева, Въла Димитрова Кандилова, Бойчо Янев Бойчев, Иванка Недкова Бойчева, Сийка Тодорова Бойчева, Пеньо Тодоров Пенев, Антон Пенев Пенев, Вълка Костова Станкова, Златка Дукова Милева, Анка Тончева Янчева, Златина Дукова Янчева, Яна Дукова Янчева, Зенита Цветанова Милева, Цветелина Янчева Милева, Теодор Янчев Милев, Галина Пенчева Пеева, Вълка Георгиева Куртева, Живко Димитров Милев, всички със съдебен адрес гр. Черноморец, обл. Бургас, против решение № 1236 от 9.07.2012 г., постановено от Административен съд Бургас, пети състав, по адм. д. № 1/2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Жалбоподателите считат, че при постановяване на решението си съдът неоснователно е отказал да допусне исканите от тях доказателства и по този начин е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка. Освен това не било съобразено обстоятелството, че подобренията в имота били незаконни строежи, при това извършени след влизане в сила на реституционните разпоредби от ЗСПЗЗ на 1.03.1991 г. Като такива те не подлежали на обезщетяване. Молят Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорваната заповед. Ответникът Кметът на община Созопол, редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Ответниците Николай Георгиев Бурилков и Стоянка Илиева Бурилкова, също редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице нарушения на материалния закон и процесуалноправните норми. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоначално производството е образувано по жалба на Николай Георгиев Бурилков и Стоянка Илиева Бурилкова против Заповед № Z-820/1.06.2010 г. на кмета на Община Созопол, с която е утвърдена определената по реда на § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, обективирана в протокол № 0189/26.05.2010 г., оценка на подобренията, извършени от жалбоподателите в първоинстанционното производство, в качеството им на ползватели по смисъла на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателски имот № 116 по помощния план на местността "Митков мост", землище гр. Черноморец, община Созопол, попадащ в новообразуван имот № 116 по плана на новообразуваните имоти на местността. Постановено е решение № 647/16.05.2011 г. по образуваното по жалбата адм. д. № 1353/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е изменена оспорената заповед на кмета на община Созопол в частта, с която е утвърдена определената оценка на подобренията върху имота, като е увеличена оценката от 1424 лв. на 3408,62 лв. С решение № 17238/29.12.2011 г. на Върховния административен съд на Република България, постановено по адм. д. № 10174/2011 г., е отменено по касационна жалба на Николай Георгиев Бурилков и Стоянка Илиева Бурилкова решение № 647/16.05.2011 г. по адм. д. № 1353/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас в частта му, с която е отхвърлено като неоснователно искането на жалбоподателите за изменение на оспорената заповед за определяне стойността на извършените от тях подобрения в ПИ № 116 по ПНИ в м. "Митков мост", землището на гр. Черноморец, общ. Созопол, изразяващи се в изграждането на масивна едноетажна жилищна сграда с размери 5,15 x 7.40 м., ведно с допълнително изградените към нея пристройки и съоръжения, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. С цитираното решение на ВАС е оставено в сила решение № 647/16.05.2011 г. по адм. д. № 1353/2010 г., в частта му, с която е увеличена оценката на подобренията - трайни насаждения, извършени от жалбоподателите Бурилкови върху ползвателски имот № 116 по помощния план на м. "Митков мост", земл. гр. Черноморец, общ. Созопол, попадащ в новообразуван имот № 116 по ПНИ на местността от 1424 лв. на 3408.62 лв. С обжалваното решение № 1236 от 09.07.2012 г. е изменена оспорената заповед № Z-820/01.06.2010 г., издадена от кмета на Община Созопол, като е увеличена оценката на подобренията върху имота от влезлия в сила размер на 3 408.62 лв. на 37 768.62 лв. При новото разглеждане на делото в отменената му част, за изясняване на спора от фактическа страна и в изпълнение на указанията на ВАС първоинстанционния съд е назначил техническа експертиза, чието заключение е било оспорено от процесуалния представител на заинтересованите страни Станка Тодорова Василева и Въла Димитрова Кандилова, с доводи, че заключението е неотносимо към спора и не би следвало да служи като основа за постановяване на решение. В случая вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза е извършило оценка на изградената в имота жилищна сграда, пристройка и съоръжения по пазарни цени, при съобразяване с изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, в това число и относно периода, за който следва да бъде посочена пазарната цена на изграденото върху процесния имот - 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, тъй като в този смисъл са изричните указания на ВАС, съдържащи се в мотивите на решение № 17238 от 29.12.2011 г., постановено по адм. д. № 10174/2011 г. Те са изпълнени изцяло при повторното разглеждане на делото и в тази насока, съобразно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС вещото лице е извършило оценката на база аналози - сделки с недвижими имоти, по които едната от страните е търговец, сключени в периода м. май 2008 г. - м. май 2009 г., тоест 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, с качества, подобни на оценявания, поради липса на осъществени сделки за местността "Митков мост" през периода. Тъй като сравнението е опосредено чрез коефициенти по отделните показатели: инфраструктура, благоустрояване на района, степен на завършеност и категория, АС гр. Бургас е намерил за неоснователно възражението, че посочените от вещото лице аналогови имоти не са такива по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, не се намират в едни и същи местности, и нямат едни и същи показатели. Първоинстанционният съд е възприел заключението на вещото лице, като е приел, че съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане на бившите собственици имат правата по чл. 72 от ЗС и имат качеството на добросъвестни подобрители. Собственикът дължи заплащането на подобренията по пазарни цени. Съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не са оценени част от действително извършени строителни подобрения, за които се дължи обезщетение, а с тях се е увеличила стойността на имота. Дължи се обезщетение за всички подобрения - трайни насаждения и строителни такива, като в резултат е изменил оценката, като я е увеличил от 3408,62 лв. на 37768,62 лв. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и относимата разпоредба на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която лицата, извършили подобрения върху имотите, които се възстановяват на бившите собственици със заповед по § 4к, ал. 7, във вр. с § 4л, § 4з, ал. 2 и § 4в от ЗСПЗЗ, имат правата по чл. 72 от ЗС. Собствениците заплащат подобренията по пазарни цени съгласно изричната разпоредба на § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Подобренията на един имот са налице, когато вложеният труд, набавяне на материали или завършване на сгради и постройки са довели до увеличаване на стойността му и съществуват към деня на постановяване на решението за заплащането им, по определената оценка. Съдът е изложил мотиви на какво основание е приел изменението на оценката на процесния имот, като се е съобразил с указанията на решение № 17268 от 29.12.2011 г. по адм. д. № 10174/2011 г. на ВАС - IV отделение. Въз основа на тези указания е назначил СТЕ за оценка на съществуващата жилищна сграда, постройки и съоръжения по пазарни цени, съобразно изискванията на §1а, т. 2 от ДР на ЗДС, в това число и за периода, за който следва да бъде посочена пазарната цена на изграденото върху процесния имот - 12 месеца преди датата на възлагане на имота. Вещото лице е дало заключение на база аналогични сделки с недвижими имоти в посочения период, сходни с оценявания имот и заключението правилно е кредитирано от съда, като обективно и неоспорено. Поради липса на доказателства, които да не са били обсъдени и да водят до промяна в изводите на съдебното решение, същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че подобренията в имота били незаконни строежи, при това извършени след влизане в сила на реституционните разпоредби от ЗСПЗЗ на 1.03.1991 г., поради което те не подлежали на обезщетяване. За случая е приложима разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, която изрично постановява, че лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от ЗС. Специалният закон ги е приравнил по статут на добросъвестни владелци, поради което следва да бъдат оценени всички извършени подобрения. Със същите се е увеличила стойността на имота, определена към деня на постановяване на съдебното решение. Тези случаи попадат в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като оценката се извършва по пазарни цени. Правото на ползвателите се поражда с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти - аргумент от § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и на оценяване подлежат всички подобрения, съществуващи към този момент, а не само съществувалите до 1.03.1991 г. Ирелевантно е и намерението на собствениците да премахнат част от подобренията, съответно необходимостта от разходване на средства за това, от което се извлича довод, че стойността на имота не се увеличава, а ще бъдат обременени с разходи. Законът ясно постановява, че се дължи обезщетение за подобренията, като без значение е субективното намерение на собствениците да ги запазят или не. Имотът не е бил водоснабден, канализиран и електрифициран, поради което всички подобрения, довели до снабдяването му с вода - сондаж (кладенец), съответно съоръженията за отвеждане на обратни води - септична яма, са необходими за съществуването му и увеличават стойността му, съответно подлежат на оценка. Същото се отнася и за останалите строителни подобрения - армирана бетонова настилка (тротоар и пътеки), ограда, метална конструкция (асмалък), външна площадка с настилка от гранитогрес, които са трайно прикрепени към терена и отделянето им ще доведе до съществено увреждане на имота, каквито са неоспорените констатации от техническа страна на вещото лице. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се оставя без уважение. Затова и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,