Решение № 10122 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2015 г.

Решение № 10122 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Монтана срещу решение № 8 от 13.01.2015 г. по адм. дело № 400/2014 г. на Административен съд - гр. Монтана.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. Между страните не се спори, че:

1. Даниел Ангелов Димитров и Боряна Бонкова Дамянова са сключили граждански брак на 6.09.1992 г. в Михайловград (сега гр. Монтана). От 1994 г. са във фактическа раздяла, която продължава и сега, но бракът им все още не е прекратен, въпреки че съществуването му е само формално - двамата съпрузи напълно са се дезинтересирали един от друг и вече 20 години не поддържат никакви контакти и дори не са се виждали.

1. След раздялата си с Боряна, Даниел заживява на съпружески начала с Любка Николаева Цветкова, с която имат син Венцислав, роден на 5.02.2004. След раждането на детето Любка и Даниел се разделят - "през 2007 г. майката напуска семейното жилище и от този момент престанала да полага грижи за своето дете" (цитат от мотивите към решение от 26.04.2011 г. по гр. д. № (70)432/2010 г. на Районен съд - Монтана).

1. С решение от 26.04.2011 г. по гр. д. № (70)432 от 2010 г. Районен съд - гр. Монтана предоставя упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Венцислав на бащата Даниел Ангелов Димитров и постановява детето да живее при бащата. Със същото решение съдът е определил режим на лични отношения между майката и детето и е осъдил майката Любка Николаева Цветкова да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от 20.08.2009 г.

1. На 9.05.2013 г. Даниел Ангелов Димитров е подал молба-декларация, с която поискал за детето да бъде отпусната месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). В графата "Семейно положение" вписал "не омъжен".

1. Със заповед № 2001-М от 29.05.2013 г. касационният жалбоподател отпуснал исканата помощ в размер на 35 лв месечно, считано от 1.05.2013 г.

1. След служебна справка в НБД "Население" било установено, че бракът на Даниел Ангелов Димитров и Боряна Бонкова Дамянова не е прекратен, поради което Даниел Ангелов Димитров е със семейно положение "женен".

II. При тези данни касационният жалбоподател е издал заповед № 2001-М от 30.05.2014 г., с която нарежда Даниел Ангелов Димитров да възстанови недобросъвестно получени средства от месечни помощи за деца по чл. 7, ал. 1 ЗСПД за периода 1.05.2013 г. до 30.04.2014 г. в размер на 420 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане. В заповедта е посочено, че се издава "на основание чл. 14, ал. 3 и при условията на чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца". Към нея са изложени и следните мотиви:

"С оглед на получената информация на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПД е определена комисия от социални работници, които извършиха проверка на случая. От направената проверка и съставения констативен протокол на 27.05.2014 г. по реда на чл. 14, ал. 2 от ЗСПД се установява, че г-н Димитров не е декларирал правилно семейното си положение, т. е. лицето има сключен граждански брак от 1992 г., за което е съставен Акт за брак № 0259 от същата дата на Община Монтана. Следователно г-н Димитров не спазва разпоредбата чл. 5а от ППЗСПД - "Всяка промяна в обстоятелствата, при които е отпусната месечна помощ по чл. 7 и чл. 8 ЗСПД с изключение на измененията в доходите в семейството се декларира писмено от лицата в 7-дневен срок от настъпването й пред съответната Дирекция "Социално подпомагане"". Като имам предвид изложените обстоятелства г-н Даниел Димитров не отговаря на условията за получаване на месечни помощи по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за едно дете и следователно трябва да възстанови недобросъвестно получени средства от месечни помощи за едно дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за периода 1.05.2013 г. до 30.04.2014 г. в размер на 420 лв ведно със законната лихва до окончателното изплащане."

Непосредствено по-горестоящият административен орган - директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП), гр. Монтана - с решение № 9116-14 от 30.06.2014 г. приема, че в случая е налице друго правно основание за наложената от директора на ДСП Монтана санкция - чл. 14, ал. 1, 2 и 3 ЗСПД, според които разпоредби при писмен сигнал за недобросъвестно получени семейни помощи или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията, което съставя констативен протокол за резултатите от проверката и в случай на установена недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва. В подадената от него декларация Даниел Ангелов Димитров саморъчно е декларирал семейно положение "не оженен", с което умишлено е подвел служителите от Дирекция "Социално подпомагане" - Монтана при изчисляване на доходите на семейството му и по този начин, след като е подал неверни данни, е получил помощ. Затова директорът на РДСП е отхвърлил подадената от Даниел Ангелов Димитров жалба и е потвърдил заповед № 2001-М от 30.05.2014 г. на директора на ДСП Монтана.

III. С посоченото по-горе решение, обжалвано сега от директора на ДСП Монтана, Административен съд - гр. Монтана е отменил оспорената от Даниел Ангелов Димитров заповед № 2001-М от 30.05.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. Спорно е обстоятелството дали декларираното в молбата-декларация невярно обстоятелство, отразяващо семейното положение на оспорващия, е довело до недобросъвестно получаване на сумата от 420 лв за периода 1.05.2013 г. - 30.04.2014 г., представляваща месечна помощ за дете до завършване на средно образование, респ. до 20 годишна възраст. От представените допълнително в съдебното производство молби-декларации, подадени от Даниел Ангелов Димитров за предходни години, се установява, че във всяка една от тях той е декларирал ту "неженен", ту "разведен", т. е. очевидно не е бил наясно какво следва да посочи, предвид обстоятелството, че всъщност има брак, но същият е формален, отдавна не живее с въпросната съпруга, има дете от друга жена, т. е. формалната съпруга не е майка на детето Венцислав (за което е отпусната месечната помощ по чл. 7 ЗСПД).

1. При издаване на оспорената заповед (за възстановяване на недобросъвестно получени помощи за дете) от значение е обстоятелството дали този неверен факт оказва отражение (промяна) върху получавания доход, така че той да надхвърля законово установения размер, в който смисъл е чл. 7, ал. 1 ЗСПД, т. е. наистина Даниел Ангелов Димитров да е получавал семейните помощи за детето Венцислав без правно основание. В тази връзка в издадената заповед не се сочат други обстоятелства, поради което и по аргумент за обратното съдът приема, че лицето отговаря на останалите условия за отпускане на исканата помощ за дете.

1. Само и единствено обстоятелството, че оспорващият има сключен граждански брак, не обуславя автоматично извод, че той недобросъвестно е получавал семейните помощи за детето Венцислав. Този брак, предвид представените по делото доказателства, е формален, съпругата по него не е майка на детето Венцислав, още повече безспорно се установява, че тя има различен постоянен и настоящ адрес, т. е. тя очевидно не е реален чл. на семейството на Даниел Ангелов Димитров и неговия син.

1. Недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния орган, който се позовава на нея. Налице е невярно декларирано обстоятелство, което само по себе си не променя действителния брой на членовете на семейството на Даниел Ангелов Димитров, нито получаваните доходи, нито се отразява на другите условия, на които той следва да отговаря, за да получава исканите помощи. За да се приеми недобросъвестност в случая, би следвало административният орган да установи, че Даниел Ангелов Димитров не е имал право да получава отпуснатата му помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД, защото неговите и на формалната му съпруга от непрекратения брак доходи формират доход на чл. от семейството по-висок от посочения в тази разпоредба доход и поради това Даниел Ангелов Димитров съзнателно е укрил размера на получаваните от формалната му съпруга доходи или друго релевантно за правото на семейна помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД обстоятелство, което би съставлявало пречка да получи тази помощ.

IV. Доводите в касационната жалба са за неправилност на оспореното с нея съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и поради необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. Неправилен е изводът на АС-Монтана, че наличието на сключен граждански брак от лицето не е предпоставка да се приеме, че лицето недобросъвестно е получило социалната помощ. Самият факт, че лицето не е прекратило брака си по законовия ред, налага да се приеме, че във всички действия, които лицето предприема, трябва да се съобразява с произтичащите от него законови последици, а в конкретния случай в правото му на социално подпомагане.

1. Условията и реда за получаване на месечна помощ за деца до 20 годишна възраст се уреждат в ЗСПД и правилника по прилагането му. В конкретния случай спазвайки разпоредбите на закона лицето е задължен правилно да изпише семейното си положение (независимо, че същият е във фактическа раздяла от много време), както и да представи доход на съпругата си. Спазвайки разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 17 от ППЗСПД от значение е, както правилното попълване на молбите по образец, така също и прилагането на всички документи, отнасящи се за лицето. Нещо повече - това се явява единственото законово задължение на всяко кандидатстващо лице, за да могат служителите на административния орган да преценят има ли право едно лице/семейство да получи социална помощ или не. Законът е категоричен - правото на социална помощ възниква въз основа на молба-декларация по образец с редовно съдържание и с приложени към нея всички документи, касаещи лицето.

1. Ние приемаме, че е налице недобросъвестност, когато едно лице неправилно попълва даден документ (молба-декларация по образец), т. е. такова лице е категоричен пример за "недобросъвестно лице", което не се съобразява със законовите разпоредби. За нас възникват въпросите: "Това лице по-различно ли е? Различава ли се с нещо от много други добросъвестни лица, които именно спазвайки същите разпоредби, исканията им са отхвърляни?" Ние много добре осъзнаваме, че това лице има затруднения и по тази причина кандидатства за социална помощ, но въпреки търсената помощ има принципи, които законодателят е определил и те са еднакви за всички.

V. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита тези доводи за неоснователни, поради следните съображения:

1. Думата "недобросъвестен" в българския език е прилагателно име (в частност качествено прилагателно име, което сочи признак, качество или свойство на предмета) и означава "нечестен", "безсъвестен". А нечестен е този човек, който не е искрен, не е откровен в отношенията си с другите хора. Недобросъвестността пък се определя като качество на недобросъвестен.

В българското позитивно право и в частност в нормативните актове за социално подпомагане, няма легална дефиниция на понятията "недобросъвестен" и "недобросъвестност". Затова по аргумент от чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (според които разпоредби отклонения от общоупотребимия български език се допускат само ако се налагат от предмета на акта, а когато се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт) "недобросъвестно получени семейни помощи за деца" са всъщност "нечестно получени семейни помощи за деца".

Кога семейни помощи за деца и въобще социални помощи се получават нечестно? С решение № 5489 от 14.05.2015 г. по адм. д. № 14572/2014 г. (по повод друга заповед на директора на ДСП Монтана за същото лице) Върховният административен съд, шесто отделение, е дал следния отговор на този въпрос: "За недобросъвестно получена се счита тази помощ за дете, на която семейството е нямало право, но я е получило поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране (...) В хипотезата на чл. 14 от ЗСПД недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи." Този отговор на посочения въпрос е основан на константната съдебна практика, че "недобросъвестност (в смисъл на укрита информация) ще има само при установен доход, който превишава или е равен на определения диференциран минимален доход и поради това изключва правото на социално подпомагане" - решение № 10447 от 30.10.2007 г. по адм. д. № 4750/2007 г., решение № 3247 от 24.03.2015 г. по адм. д. № 14220/2014 г. (пак по случая Даниел Ангелов Димитров на ДСП Монтана), решение № 5784 от 20.05.2015 г. по адм. д. № 469/2015 г. (сходен случай на ДСП Лом) и др., всичките на на ВАС-VI отд.

С други думи казано - получените от Даниел Ангелов Димитров семейни помощи за детето Венцислав може да се считат за недобросъвестно получени, само ако бъде установено, че нито той, нито семейството имат право на такава помощ поради доходи, по-високи от определените в чл. 7, ал. 1 ЗСПД. В случая касационният жалбоподател такова доказване не е направил, въпреки очевидната необходимост, защото ако бъде установено, че формалната съпруга на Даниел Ангелов Димитров - Боряна Бонкова Дамянова - няма доходи или получаваните от нея доходи са толкова малки по размер, че двамата заедно с Даниел не могат да формират доход на чл. от семейството по-висок от посочения в чл. 7, ал. 1 ЗСПД, тогава семейните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 ЗСПД не са били отпуснати на Даниел Ангелов Димитров без правно основание, т. е. той основателно е получил тези помощи и не дължи тяхното връщане. И обратно - ако доходите на формалната съпруга и тези на Даниел Ангелов Димитров формират доход на чл. от семейството по-висок от посочения в чл. 7, ал. 1 ЗСПД, тогава семейните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 ЗСПД наистина са били отпуснати на Даниел Ангелов Димитров без правно основание, т. е. той неоснователно е получил тези помощи и дължи тяхното връщане.

По тези съображения отговорът на поставените в касационната жалба въпроси - "Това лице по-различно ли е? Различава ли се с нещо от много други добросъвестни лица, които именно спазвайки същите разпоредби, исканията им са отхвърляни?" - са: може да е различно, но в същата степен може и да не е различно; същественият критерий е дали неговите доходи и доходите на формалната му съпруга Боряна Бонкова Дамянова формират доход на чл. от семейството по-висок или по-нисък от посочения в чл. 7, ал. 1 ЗСПД. Ако този доход е по-висок от посочения - разлика няма, т. е. и на Даниел Ангелов Димитров следва да бъде отказана семейната помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД. Ако този доход е по-нисък от посочения - разлика има и тя се състои в различните доходи на визираните във въпросите на касационния жалбоподател лица и на чл. от семейството на Даниел Ангелов Димитров.

В решение № 5784 от 20.05.2015 г. по адм. д. № 469/2015 г. (по сходен случай на ДСП Лом) ВАС-VI отд. е изразил становище, че чл. 14а от Закона за социалното подпомагане "задължава директора на дирекция "Социално подпомагане" да извърши анализ на установените факти и да направи извод, че има недобросъвестно получаване на социални помощи (защото) този извод не следва автоматично от неверно декларирани факти от заявителите на правото на социална помощ (-) в различните случаи това неверно деклариране може да се дължи на различни причини; такива са неразбирането на последиците от декларирането на някои от фактите, заблуждение, изразяващо се в надценяване или подценяване на определени факти от значение за социалното подпомагане и др., които следва да се анализират при издаване на заповедта по чл. 14а ЗСП". Това становище следва да бъде споделено. То важи в пълна сила и за процесния случай.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,