Решение № 11679 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2014 г.

Решение № 11679 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Интекс-Ка" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, жк "Младост", бл. 234, вх. 5, ет. 5, ап. 13, срещу решение № 5272 от 31.07.2014 г. на Административен съд - София град (АССГ), постановено по адм. д. № 2569/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2111203928 от 24.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2677/14.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - ОДОП гр. София). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че са налице законовите предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит (ДК) за извършено авансово плащане към "Калиопа" ЕООД. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София оспорва жалбата чрез юрк. Кирова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 2111203928 от 24.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 2677/14.11.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, на касатора е отказано право на приспадане на ДК в размер на 110 232.40 лв. по фактура № 0...3/30.07.2010 г., издадена от "Калиопа 2009" ЕООД, с основание "авансово плащане по договор". При ревизията е установено, че липсва разплащане по фактурата на данъчната основа и дължимия ДДС, липсва реално изпълнение на договора, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 25, ал. 7, вр. чл. 6 ЗДДС за признаване правото на ДК. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел за недоказано извършването на плащане поради несъвпадане на номерата на издадените фискални бонове с номера на регистрирано на "Калиопа 2009" ЕООД фискално устройство и непредставяне на доказателства по чл. 4, ал. 7 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, изискващ деклариране на произхода на средствата при платежни операции на стойност над 30 000 лв. Не е кредитирал приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), поради липса на проверка на редовността на счетоводствата на доставчика и получателя. Позовал се е на т. 28 от решение от 19.12.2012 г. на СЕС по дело С-549/11 и т. 48 - 50 от решение от 21.02.2006 г. на СЕС по дело С-419/02, съгласно които е необходимо всички елементи на бъдещата сделка да са известни и стоките и услугите да са определени към момента на плащането, което условие не било изпълнено поради липса на доказателства за последващо осъществяване на доставката или за разваляне на договора. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото и са формулирани основните спорни моменти, на които е даден отговор при правилно приложение на закона. При извършената му насрещна проверка доставчикът представил спорната фактура № 3/30.07.2010 г. с данъчна основа 551 162 лв. и ДДС 110 232.40 лв., както и фактура № 4/30.08.2010 г. с данъчна основа 23 600 лв. и ДДС 7420 лв., с предмет на доставките "авансово плащане по договор от 01.07.2010 г.". Представени са договор от 01.07.2010 г. и анекс от 10.01.2011 г. към договор от 05.12.2011 г. (какъвто не е представен по делото и не се твърди, че съществува) за продажба на 1 000 000 кг хартия, окомплектована на рулони, с уговорка за авансово плащане на сума от 661 394.40 лв. в срок до 30.07.2010 г. и за предаване на стоката до 03.09.2012 г. Не е ясно въз основа на кое споразумение е предприето авансовото плащане, нито е налице такова плащане към 30.07.2010 г. Съгласно приета съдебно-счетоводна експертиза в касата на доставчика към 30.07.2010 г. няма наличност от достатъчно средства за плащане по фактура № 3 от 30.07.2010 г. Не са ангажирани доказателства за реално фактическо предаване на стоката или за развалянето на сделката. Правилно в тази връзка е позоваването от първостепенния съд на задължителното тълкуване, дадено от СЕС, относно предпоставките за приспадане на ДК за авансови пращания - необходимо е всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са известни и стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане. Тези обстоятелства не са установени по делото, поради което отказът да се признае право на ДК е постановен при правилно приложение на закона. Неоснователни са доводите на касатора за изискуемост на един и същи данък от двете страни по доставката. В случаите на неправомерно начислен ДДС поради липса на облагаема сделка двете страни не се третират непременно еднакво. От една страна издателят на фактурата дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка, а от друга страна упражняването на правото на приспадане от получателя на фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки (т. 45 - 47 от решение на СЕС от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, "ЛВК-56" ЕООД). Некоректно е позоваването от касатора на издаден на доставчика РА, тъй като само от факта, че в съставен на издателя на фактурата РА данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания ДДС, не може да се направи извод, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка (т. 38 от решение на СЕС от 31.01.2013 г. по дело С-642/11, "Строй транс" ЕООД). Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства за извършено плащане, съвкупно с приета по делото съдебно-счетоводна експертиза съгласно чл. 202 ГПК. Противно на поддържаната от касатора теза за наличие на реално плащане и редовното му счетоводно отразяване, съдът е направил правилен и обоснован извод за липса на категорични доказателства в тази насока. Счетоводствата на страните по сделката не са проверени в пълнота съобразно чл. 51 и чл. 54 ДОПК, което се потвърждава от вещото лице Галина Зафирова, на която не е осигурен достъп до счетоводството на ревизираното лице, работила е само по предоставени от него документи, които не били достатъчни. Не са ангажирани категорични доказателства за плащане чрез представяне на дневни финансови отчети и фискални бонове от фискално устройство, регистрирано на името на доставчика. Следва да бъдат споделени доводите на административния съд, че представените РКО не могат да заменят издаването на фискален бон от регистрирано по надлежния ред фискално устройство, тъй като не съдържат всички реквизити на първичния счетоводен документи, респ. не могат да послужат като основание за счетоводно отразяване на движението на парични средства от каса. Като е достигнал до извод за законосъобразност на отказа на правото на ДК, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не са допуснати визираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Ответникът е направил искане за юрисконсултско възнаграждение, което не следва да се уважава предвид присъждането му в пълен размер съобразно обжалваемия интерес от първата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,