Решение № 356 от 6.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 298/2010 г.

Решение № 356 от 6.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 298/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на В. Г. С. чрез повереника - адв. М срещу определението от 21.04.2010 г. на Софийския градски съд по в. н. ч. д. № 1780/2010 г. В жалбата се изтъкват съображения, с оглед на които се поддържа съществено процесуално нарушение, засегнало правото на защита на подсъдимия - липсата на съдебно произнасяне в диспозитива по частната жалба на В. С. срещу определението на първоинстанционния съд за прекратяване на наказателното производство. В мотивите съдът незаконосъобразно е приел, че жалбата е просрочена и подлежи на връщане, но е пропуснал да отчете нередовната процедура по призоваване от посочения адрес в тъжбата. След като частният тъжител не е бил редовно призован за съдебното заседание, срокът за обжалване е започнал да тече от момента, в който е узнал за първоинстанционното определение. Затова въззивният съд е следвало да разгледа по същество неговата жалба. Иска от Върховния касационен съд да отмени определението от 21.04.2010 г. и да върне делото за ново разглеждане на Софийския градски съд. В съдебно заседание защитникът (адв. Монева) поддържа касационната жалба и настоява за отмяна на определението. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становището, че касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че случаят не покрива хипотезата на чл. 346, т. 4 НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери следното: С определение от 17.12.2009 г. по н. ч. х. д. № 10758/09 г. Софийският районен съд е прекратил наказателното производство и е осъдил частния тъжител В. Г. С. да заплати направените разноски от подсъдимите. По повод въззивната жалба на частния тъжител, с определение от 21.04.2010 г. по в. н. ч. д. № 1780/2010 г. Софийският градски съд е приел, че първоинстанционният съд не е извършил проверка за редовността на жалбата, включително дали същата е подадена в срок, поради което е прекратил образуваното въззивно производство и е върнал делото, ведно с жалбата за произнасяне на Софийския районен съд. С оглед на посочените данни дотук касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Независимо от заетата позиция в мотивите на атакуваното определение, че преценката за допустимост на въззивната жалба е в правомощията единствено на първоинстанционния съд, за да се произнесе по касационната жалба, с която е сезиран, Върховният съд взе предвид отсъствието на законовите предпоставки за нейната допустимост по чл. 346, т. 4 от НПК. В този аспект достатъчно е само да се посочи, че с определението за връщане на делото на първоинстанционния съд не се прекратява или прегражда пътят на наказателното производство. Следователно касационната жалба е насочена срещу определение на Софийския градски съд, което не може да бъде предмет на обжалване по касационен ред. По изложените съображения, Върховният касационен съд