Решение № 1566 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8256/2015 г.

Решение № 1566 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8256/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Теодор Венелинов Симеонов, от гр. Видин, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Петър Тодоров, против решение № 34/14.05.2015 г., постановено по адм. дело № 28/2015 г. на Административен съд - Видин, трети състав, с което е отхвърлена жалбата му, подадена срещу акта на директора на ОД на ДФ "Земеделие", обективиран в нотариална покана изх. № 01-123-6500/35/19.01.2015 г., с който лицето е уведомено за отказ да му бъде изплатена финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства за млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., представляваща второ плащане по договор № 05/112/08351/6.11.2012 г. и че е разпоредено връщането на полученото по този договор, първо плащане в размер на 24 446 лв, ведно със законната лихва, считано от изтичане на срока за доброволно изпълнение. Релевирани са оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната му и уважаване на жалбата, подадена пред първоинстанционния съд, ведно с присъждане на разноски. Ответникът - директор на ОД на ДФ "Земеделие" - Монтана, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветелина Маркова в писмен отговор и бележки по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 28/2015 г. по описа на Административен съд - Видин е образувано по жалбата на Теодор Венелинов Симеонов, срещу акт на директора на ОД на ДФ "Земеделие", обективиран в нотариална покана изх. № 01-123-6500/35/19.01.2015 г., с който лицето е уведомено, че на основание чл. 8, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. /Наредба № 9/2008 г./, му е отказано изплащането на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства за млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., представляваща второ плащане по договор № 05/112/08351/6.11.2012 г., и е разпоредено връщане на полученото по същия договор, първо плащане в размер на сумата от 24 446 лв, ведно със законната лихва от изтичане на срока за доброволно изпълнение. Административният съд приема, че нотариалната покана обективира подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, в какъвто смисъл е и решението, постановено по тълкувателно дело № 1/2015 г. на ОСС на Върховния административен съд - Първа и Втора колегия. Разгледано по същество, оспорването е прието за неоснователно, по изложени съображения за законосъобразността на атакувания акт на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Монтана, предвид издаването му от компетентен орган - директора на ОД на ДФЗ в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е подал на 11.09.2012 г. заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", за животновъден обект с 370 броя пъдпъдъци за яйца, по което е сключен договор № 05/112/08351/6.11.2012 г. При извършената му на 30.10.2014 г. проверка на място по реда на приложимата към мярката Наредба № 9/2008 г., в земеделското стопанство са установени 77 броя живи птици, наместо регистрираните 370 броя. Следва да се отбележи, че жалбоподателят по същество не оспорва данните от проверката и изготвения за нея контролен лист. Твърди, че аварийно изключване на електрозахранването на обекта е довело до измирането на голям брой птици, което е следвало да бъде отчетено при издаването на атакувания акт, като в тази именно връзка удостоверява предаването на 29.01.2015 г. на 301 броя трупове на пъдпъдъци, и закупуването на още 370 броя пъдпъдъци през месец февруари 2015 г. Обжалваният пред първата инстанция акт е обоснован с неизпълнението на изискването по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9, а именно - общият икономически размер на земеделското стопанството да е не по-малко от 4 икономически единици, тъй като намаленият размер на птиците, установен при проверката на място, сочи на общ размер на земеделското стопанство далеч под тази стойност, от 0.85 икономически единици, което съставлява основание ползвателят на помощта да бъде задължен да възстанови цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане по сключения договор, заедно със законната лихва към нея и да не получи плащането по чл. 6, т. 2, в хипотезата на чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/2008 г. Другояче казано, от събраните по делото доказателства се установяват фактическите и правни основания, посочени в оспорения административен акт. Съгласно горепосочените разпоредби от приложимата Наредба, ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане, заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2, включително ако бъде установено, че не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. Установеното неизпълнение на поети договорни и нормативноустановени задължения, в т. ч. и на изискването по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 - общият икономически размер на земеделското стопанството да е не по-малко от 4 икономически единици, дава основание за прекратяване на договора, сключен с ползвателя на помощта, ведно с искане да бъде възстановена вече изплатената му сума, ведно със законната лихва върху нея, и съобразно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. Между страните липсва спор и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на процесния акт, общият икономически размер на земеделското стопанство на касационния ответник е от 0.85 икономически единици, като лицето отглежда във фермата си 77 броя пъдпъдъци /по данни от контролния лист, съставен при извършената на място проверка, потвърдителната бележка от 29.01.2015 г. за предадени 301 броя животински трупове, и изслушаните свидетелски показания/. С оглед наведените в тази връзка доводи на жалбоподателя, поддържани и пред настоящата инстанция, следва да се има предвид, че без правно значение са причини, по които броят на отглежданите птици е намалял. Изискването по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/2008 г. за общия икономически размер на земеделското стопанството е обективно, и неизпълнението му само по себе си съставлява основание за постановяване на акт по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 2, предложение второ и чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/2008 г. Издаденият акт съответства и на целите на подпомагането на земеделските производители по чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в кръга на които попадат развитието на ефективни земеделски стопанства, както и на производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики. При липсата на отглеждани птици не може да се претендира подпомагане на земеделския производител за тяхното отглеждане. Още повече, че в случаите по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата, нормативният акт не предвижда възможност за предоставяне на срок, през който земеделският стопанин да приведе стопанството си в съответствие със законовите изисквания, а отказ от финансиране и връщане на получените до момента плащания. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид това и след като към момента на издаване на атакувания акт са налице посочените в него фактически и правни основания, то същият е законосъобразен и правилно е оставен в сила от първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в размер на 300 лв, съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Същите са своевременно поискани с отговора по касационната жалба от процесуалния представител на ответната страна, поради което и следва да й бъдат присъдени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,