Решение № 1643 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11119/2008 г.

Решение № 1643 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11119/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Катерина Георгиева Димитрова от с. Кулата, Благоевградска област против решение от 08.07.2008 година, постановено по адм. д. № 584/2008 г. по описа на Административен съд (АС) - град Благоевград. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Полиция" (ОДП) - град Благоевград, е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. АС - град Благоевград е установил, че със заповед № 556/15.04.2008 г. на директора на ОДП Благоевград на Катерина Георгиева Димитрова е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Като основание за нейното издаване е посочено искане за налагане на мярката от 6.03.2008 година на Агенцията за държавни вземания - Регионална дирекция София за наличие на задължение над 5000 лева към държавата, възникнало по силата на годни за изпълнение актове. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. АС е изложил съображения, че жалбоподателката има непогасени задължения в размер над 5000 лева, за които не е представено обезпечение. Срещу длъжника е било образувано изпълнително производство с № 2161/2006 година на АДВ, РД - София. АС е изложил мотиви, че административният акт е законосъобразен, тъй като е налице основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Катерина Георгиева Димитрова попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2а и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Според Административния съд са били налице кумулативно предвидените в чл. 75, т. 5 предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, както и че не е представено обезпечаване вземането, като по тези съображения е отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и е обосновано, поради правилно интерпретиране на събраните по делото доказателства. Нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС (в редакцията й на ДВ, бр. 29 от 31.03.2003 г. изм. ДВ, бр. 105 от 2005 г.) предвижда задължително налагане на забрана за напускане на страната на данъчно задължени лица, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК, ако задължението е по-голямо от 5000 лева и не е представено надлежно обезпечение в размер на главницата и лихвата, органът по ал. 1 може да поиска от органите на МВР да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните и управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. Разпоредбата на чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от ДОПК предвижда, в случаите, когато мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети, да се направи искане до органите на МВР да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. При наличието на искане от данъчните власти за налагане на ограничение за напускане на страната на лице с публично задължение над 5000 лева - в големи размери, административният орган е длъжен да се произнесе, като подведе установените по преписката фактически обстоятелства под нормативния състав на чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност. Ако законовите изисквания са изпълнени, органът не може да откаже налагането на принудителната мярка, тъй като действа при условията на обвързана компетентност. Основното оплакване както в първоначалната, така и в касационната жалба е, че АС не е взел предвид представеното разпореждане № 2161/2006/000199/23.04.2008 година на АДВ - РД - град София, с което е прекратено производството по събиране на публични държавни вземания по отношение на касаторката, поради изчерпване на всички изпълнителни способи, с което последната мотивира наличие на основание за отмяна на наложената й ПАМ. По отношение на посоченото разпореждане АС е изложил мотиви, че същото е неотносимо към законосъобразността на оспорената пред него заповед, като постановено след издаването й. Настъпилата промяна във фактическата обстановка след 23.04.2008 година не съставлява отменително основание по чл. 146 от АПК. Касационната инстанция споделя изцяло така направените изводи. По силата на чл. 78а, ал. 1 и 2 от ЗБДС, когато основанието за прилагане на принудителната административна мярка произтича от акт на друг орган (в случая АДВ), този орган го изпраща по служебен път на компетентния да наложи мярката административен орган, като ПАМ се прилага или отменя след получаване на акта. В конкретния случай АДВ не е изпратила цитираното разпореждане с искане да бъде отменена наложената ПАМ, поради което не са изпълнени предпоставките на чл. 78а от ЗБДС. Освен това в правомощията на компетентния да наложи или отмени ПАМ административен орган е преценката дали прекратяването на производството по събиране на публични вземания поради липса на имущество на длъжника е основание да бъде отменена наложената забрана за напускане на страната. С оглед на това, в съответствие с нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК и с един от основните принципи в административното право и процес, Благоевградският административен съд е преценил законосъобразността на заповедта към момента на издаването й, като правилно и с основание е счел за ирелевантни към предмета на спора настъпилите впоследствие (след издаване на заповедта) факти, на които се позовава жалбоподателката, а именно - прекратяване на производството по изпълнителното дело с разпореждане на публичния изпълнител при РД - София на АДВ, поради несъбираемост на вземането. Нововъзникналите факти, които сочи касаторката, са неотносими към развилото се пред административния орган производство, завършило с издаването на обжалвания акт. Същите биха могли да бъдат релевирани от заинтересованото лице обаче в друго административно производство - такова по чл. 221, ал. 7 от ДОПК. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение