Решение № 3814 от 10.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Атанасов, чрез адвокат Косев, против решение 2039/14.11.2022 г., постановено по адм. дело 3059/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразни действия в размер на 2800 лв. за периода 29.08.2021 г. 08.11.2021 г., като ищецът е осъден да заплати и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Посочва се, че в исковата молба неправилно било посочено управлява, вместо правилното ползва и че Атанасов е пътувал като пътник с шофьор, а не самият той да е шофирал. Поради това се моли за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, чрез процесуален представител И. Пенкова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на О. Атанасов против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, понесени от незаконосъобразни действия в размер на 2800 лв. за периода 29.08.2021 г. 08.11.2021 г. Незаконосъобразните действия се изразяват в сваляне и изземване на регистрационни табели на МПС, собственост на ищеца. Административният съд установил, че на 29.08.2021 г. от началник група към ОДМВР Пловдив на О. Атанасов е издадена заповед за ПАМ по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП - 21-1030-001799/29.08.2021 г., с която на същия е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради това, че при направен полеви тест с дрегер е отчетено количество алкохол в издишания въздух 0,52 промила. С преписката е представен и АУАН 004520/29.08.2021 г. от който е установено, че освен констатираното в него нарушение, въз основа на което е издадена и горепосочената заповед, иззети са и два броя регистрационни табели на МПС, собственост на Атанасов. Ищецът твърдял, че е понесъл имуществени вреди поради това, че заради отнетите регистрационни табели не е можел да пътува с МПС-то си, поради което се принудил да наеме друг автомобил, с който да пътува. Така бил сключен договор за наем с Л. Пелтеков за ползване на негов автомобил при наем 40 лева на ден. Поради използването на автомобила 70 дни, Атанасов заплатил сума в общ размер на 2800 лева, какъвто е и размерът на претендираната имуществена вреда. На 31.08.2021 г. е получен резултатът от кръвния тест с показания от проведените лабораторни изследвания 0,38 промила наличие на алкохол в кръвта, но табелите на МПС са върнати на 08.11.2021 г. При така установеното от правна страна е прието, че в случая е налице отменена като незаконосъобразна със съдебно решение административна мярка, постановена със заповед 21-1030-001799/29.08.2021 г. на началник група при ОДМВР Пловдив, но същата не касае снемане на регистрационни номера, а само отнемане на СУМПС. Така съгласно чл. 204, ал. 4 АПК административният съд приел, че е налице първата предпоставка за основателност на исковата претенция - незаконосъобразни действия на органа, изразяващи се в свалянето на регистрационните номера на О. Атанасов на 29.08.2021 г. при извършената проверка, но не е налице причинната връзка между незаконосъобразното действие на органа - свалянето на регистрационните табели, и твърдения вредоносен резултат, за който се претендират имуществените вреди, защото с незаконосъобразната заповед за ПАМ се отнема временно СУМПС на ищеца, поради и което Атанасов е бил лишен от свидетелство за управление на МПС. Поради това, както и че по делото не е установено ищецът да е работел и това да е налагало използването на автомобил, и също така не са били представени и доказателства във връзка с представената разписка за получени средства от отдаване под наем на колата по отношение на собственика ѝ, първоинстанционният съд приел, че представените доказателства не са достоверни, а са съставени единствено за нуждите на настоящия процес, поради и което отхвърлил исковата претенция като недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказан само първият елемент за основателност на исковата претенция, а именно: незаконосъобразни действия, извършени от държавен орган при изпълнение на служебните му задължения. Не е установена обаче пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие на органа - свалянето на регистрационните табели, и твърдения от О. Атанасов вредоносен резултат, за който се претендират имуществените вреди в размер на 2800 лева. В случая, и при така събраните доказателства, правилни са изводите на АС - Пловдив, че не са доказани елементите на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Правилно административният съд е посочил, че с незаконосъобразната заповед за ПАМ се отнема временно СУМПС на ищеца, поради и което Атанасов е бил лишен от свидетелство за управление на МПС. Следователно, той не е имал право да управлява което и да е МПС било то личният му автомобил или наетия по представения с исковата молба договор автомобил. В същото време обаче ищецът твърди, че за почти цялото времето на исковия период той е управлявал въпросния нает автомобил. Тук следва да се посочи, че твърдението в касационната жалба за получило се объркване в исковата молба, изразяващо се в неправилно посочване на управлява, вместо правилното ползва и че Атанасов е пътувал като пътник с шофьор, а не самият той да е шофирал, е несериозно и неоснователно. Не може да се приеме, че при едно дълго протекло производство по делото на АС - Пловдив има проведени 5 открити заседания, като също така е разпитан и един свидетел, нито веднъж ищецът, неговият процесуален представител или свидетелят по делото не са посочили, че в случая се касае за невъзможност за ползване на личния му автомобил, а не за управление, като също така, че Атанасов е използвал и шофьор през тези повече от 2 месеца. Реално по делото не е установена вреда, която да се е отразила на имущественото състояние на ищеца, независимо, че по причина на отменения като незаконосъобразен административен акт О. Атанасов не е могъл да ползва собствения си лек автомобил за времето от 29.08.2021 г. до 08.11.2021 г. За да се приеме, че ищецът е понесъл имуществена вреда, следва да се установи реално настъпило намаление на неговото имущество вследствие извършването на разходи, посредством които да компенсира липсата на собствено превозно средство, или пропускането на ползи, които със сигурност би реализирал, ако не беше издаден незаконосъобразния административен акт. Такива по делото не са доказани, а поради това, че вредата следва да е действителна, а не хипотетична, обезщетение на ищеца не се дължи, както правилно е приел първоинстанционния съд. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил исковата молба на О. Атанасов по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив за присъждане на имуществени вреди. Следователно, съдебното решение, като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лв., на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение