Решение № 15264 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3700/2020 г.

Решение № 15264 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3700/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Г. П. Т. от гр. Стара Загора против решение № 18 от 28.01.2020 г., постановено по адм. д. № 688/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № 10-00-1785/05.09.2019 г. на кмета на Община Стара Загора, като постановена при допуснати съществени нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът кмет на Община Стара Загора, чрез ст. юрк. Желязкова, ангажира писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 10-00-1785/05.09.2019 г., издадена от кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е разпоредено премахване на незаконен строеж, пета категория, съставляващ "Двуетажна масивна жилищна сграда под № 47" по приложение № 1 от комбинираната схема, с размери 11.21 м/ 11. 77 м/ 1. 33 м/ 5. 45 м/ 4. 90 м/ 7. 98 м и височина около 6. 80 м., изпълнен от Г. Тодорова, без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, попадащ по действащия ПУП "под улица", между о. т. 18 а-о. т. 18 б по плана на гр. Стара Загора, кв. "Лозенец", одобрен с решение № 1940, протокол № 46 от 25.06.2015 г. на Общински съвет - Стара Загора /бивша улична отсечка с о. т. 4473-о. т. 4474 по плана на гр. Стара Загора – "Стара Загора разширение – III етап", одобрен със заповед № 2931/04.12.1989 г. и улична отсечка с о. т. 18 а-18 б по плана на гр. Стара Загора, кв. "Лозенец", одобрен със заповед № 214 от 25.02.1986/. Прието е, че от доказателствата по делото, вкл. съдебно-техническата експертиза, се установява наличието и на двете основания за незаконност на строежа, визирани в процесната заповед – по т. 1 и по т. 2, ал. 2 на чл. 225 ЗУТ, тъй като незаконния строеж е изграден в чужд имот, публична общинска собственост, попада под улица по действащия към 1991 г. ПР на гр. Стара Загора за кв. "Лозенец", а по действащия ПУП към настоящия момент една част от сградата попада в улица, а другата в УПИ I – ООД /с предвидено застрояване на сгради за търговия и битови услуги/ в кв. 19 А по плана на кв. "Лозенец". Безспорно е наличието и на второто самостоятелно основание по ал. 2, чл. 225 ЗУТ, тъй като нито се твърди, нито се представят изискуемите по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строителни книжа /проекти и РС/. Изложени са подробни мотиви и за липса на фактически основания по § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ за приемане търпимост на незаконния строеж, за който се твърди, че е изграден дълъг период назад във времето /по писмена декларация – през 1991 г. /, съществува в този си вид и се ползва без противопоставяне от общината. Подробно е обследван въпроса на съответната хипотеза на търпимост по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 и на § 127, ал. 1 ПР на ЗУТ с оглед уточнения времеви период на изграждане на процесния незаконен строеж. Съдът е приел най-благоприятния за оспорващия режим на търпимост по ал. 3, § 16 ЗУТ, но въпреки това е установил липса на втората комулативно изискуема предпоставка – несъответствие с ПУП, действащ към настоящия момент и към момента на изграждане на незаконния строеж, а също и липса на данни за надлежно деклариране на строежа. Прието е, че изграждането на процесния строеж върху улична регулация не е допустимо нито съгласно правилата и нормативите на Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ отм./ и Правилника за прилагането му (отм.); , действали по време на изграждането му, нито по нормите на действащия ЗУТ. Възраженията на нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК във връзка с чл. 8 ЕКПЧОС, са възприети като неоснователни, тъй като въпреки изрично дадената на оспорващия възможност за установяване на относимите факти, не са представени доказателства, че процесната сграда е единствено жилище. От служебно събраните доказателства, обсъдени подробно, е установено, че общинската администрация е предприела действия по предотвратяване на възможността живеещите в квартал "Лозенец" да останат без дом, като е обезпечен начин за настаняване в общинско жилище или закупуване на имот за строителство - заповед № 10-00-11785 от 05.09.2019 г. на кмета на Община Стара Загора, справка от звено "Жилищен фонд" за подадени документи за картотекиране и настаняване на крайно нуждаещи се от жилище граждани; решение № 415 по Протокол № 11 от 30.06.2016 г. на ОбС - Стара Загора; заповед № 10-00-1480/21.07.2016 г. на кмета на Община Стара Загора за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижими имоти – частна общинска собственост. Ето защо, съдът е приел, че с издаването на процесната заповед не се нарушава чл. 8 ЕКПЧОС, още повече, че премахването на незаконните строежи е предвидено в закона средство на намеса на държавата, като служи за осигуряване на законност, сигурност и защита на здравето и правата на цялото общество. Тази намеса е необходима и в случая е пропорционална, тъй като е предвидено премахването на имот, разположен в обхвата на улица, предназначена за обществено ползване. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 46/19.02.2015 г., досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/, както и неподходящото му местоположение по предвижданията на ПУП, не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно е установено от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и наличието на второто визирано в заповедта основание по т. 1, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, тъй като сградата подада в имот публична общинска собственост – улица от о. т. 18 а-о. т. 18 б по действащия план на гр. Стара Загора, кв. "Лозенец", одобрен с решение № 1940, протокол № 46 от 25.06.2015 г. на Общински съвет - Стара Загора /бивша улична отсечка с о. т. 4473-о. т. 4474 по плана на гр. Стара Загора – "Стара Загора разширение – III етап", одобрен със заповед № 2931/04.12.1989 г. и улична отсечка с о. т. 18 а-18 б по плана на гр. Стара Загора, кв. "Лозенец", одобрен със заповед № 214 от 25.02.1986/. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касаторката, че не е точно описан и конкретизиран предмета на премахване по процесната заповед, тъй като вещото лице потвърждава както параметрите на незаконния строеж, така и местонахождението му по приложената схема към процесната заповед – сграда под № 47. Безспорно е установено по делото и обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден в периода след 1991 г., което сочи на приложимост на две от хипотезите за търпимост, а именно: по ал. 2 и по ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Административният съд е разгледал подробно втората хипотеза, като изводите са съобразени със законовите изисквания. Алтернативно приложимата хипотеза по ал. 2, която обхваща период на изграждане на незаконния строеж от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г., освен изискванията по ал. 1 за съответствие с предвижданията на ПУП и правилата и нормативите по действащия правен режим към настоящия момент или към момента на изграждане на строежа, въвежда и изискване строежа да е деклариран от собственика до 31.12.1998 г. Данни за деклариране на процесния незаконен строеж не са въведени в процеса, поради което и тази хипотезата за евентуална търпимост на процесния незаконен строеж се явява неприложима в случая. По отношение на липса на изискванията за съответствие на строежа с предвижданията на ПУП, изводите на административния съд са подробно обосновани и съответни на изяснената по делото фактическа обстановка и се възприемат изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Неоснователни са доводите по касационната жалба за нарушение на чл. 8 от ЕКПЧОС и неспазване принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. От представените по делото доказателства е видно, че Г. П. Т. не установява, че разпоредения за премахване строеж съставлява "единствено жилище", още повече, че сградата няма административен адрес и има разминаване дори в твърденията на броя обитатели. В тази връзка не може да се приеме, че с премахване на процесния незаконен строеж, оспорващата и семейството й /обитатели на сградата/ са застрашени от оставане без дом, още повече, че общинските власти са предприели действия за настаняване в общинско жилище или закупуване на имот за строителство, от която възможност следва да се възползва оспорващата. По казус, сходен с настоящия Европейския съд по правата на човека е постановил решение по дело "Иванова и Черкезов срещу България", което извежда на преден план в преценката по чл. 8 от Конвенцията /ЕКПЧОС/ досежно премахване на незаконно строителство, възможността за алтернативно настаняване на обитателите на строежа, в случай че премахването касае единствено жилище. Както се установи по-горе доказателства в тази насока не са ангажирани от оспорващата, а са предприети и действия за подсигуряване на жилище от общинския фонд и други алтернативни начини за настаняване. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, касаторката дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер от 100 лв, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,