Решение № 4222 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1367/2016 г.
ВАСVII отделение12.04.2016 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7701 от 9.12.2015 г., постановено по адм. д. № 8324/2015 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА "Българска телекомуникационна компания" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 300 (триста) лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4222 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1367/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК ЕАД) против решение № 7701 от 9.12.2015 г., постановено по адм. д. № 8324/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 464/2.07.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема касационното оспорване за неоснователно. За да се произнесе, първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и настоящата инстанция не следва да излага повторно. Производството пред Комисията за защита на потребителите е образувано по искане на потребител, като за изясняване на фактите длъжностни лица на Комисията за защита на потребителите са извършили проверка и са съставили за резултата констативeн протокол, който е връчен на представител на касатора. По констатациите, отразени в констативния протокол, дружеството е представило становищe с писмени доказателства. Въз основа на събраните доказателства и обясненията на търговеца органът е установил наличието на нарушение на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че провежданата от "БТК" ЕАД търговска практика е нелоялна, като установената по делото фактическа обстановка сочи на осъществяване на фактическия състав на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката за значението на непредоставената/премълчана информация изисква съобразяване на фактическите действия по търговската практика, всички нейни обстоятелства и характеристики. Първоинстанционният съд е извършил съдебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, анализирайки в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства и е достигнал до правилния извод, че използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителите. Настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е съответна и на целта на закона, формулирана в чл. 68б от Закона за защита на потребителите - осигуряване на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. Административният орган правилно е издирил и приложил материалния закон - чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. В процесния случай касаторът не е оборил констатациите, че с действията си е създал пречка за упражняване правата на потребителя при възникналото застрахователно събитие по сключената застраховка във връзка с договор за продажба. В оспорения административен акт липсват фактически констатации във връзка с неизпълнение на договорните правоотношения, свързани със застрахователния договор, каквито доводи са наведени от жалбоподателя. Дружеството с действията си е поставило потребителя в условия да не може да използва телефона си в продължение на над три месеца след заявяване на застрахователната щета, като още при първото отнасяне на телефона в магазин на дружеството на 15.09.2014 г. телефонът е бил със счупен дисплей. С приемането на телефона е издадена разписка, в която е записано, че телефонът е приет със зачетена застраховка, но в последствие искането на потребителя не е уважено по причина именно на въведените от "БТК" ЕАД нелоялни правила, които фактически са лишили потребителя от използването на мобилен апарат, вноските за който потребителят изплаща навреме, като по този начин последният е лишен от основното си право по договора. Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Според легалната дефиниция на понятието "добросъвестност и професионална компетентност" по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Правният извод на първоинстанционния съд, че конкретно предприетата от дружеството търговска практика противоречи на добросъвестността и на професионалната компетентност и води или е от естество да доведе до съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, е съответен на закона. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички визирани в нормата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП предпоставки, предвид вложения от законодателя смисъл. Касационните възражения на дружеството в обратния смисъл са неоснователни. С оглед спецификата и характера на дейността на търговеца съдът правилно е посочил, че осъществяваната от дружеството търговска практика в случая не отговаря на изискването за "добросъвестност и професионална компетентност". Обоснован е изводът, че от събраните по преписката писмени доказателства се налага извод за съществено изменение на икономическото поведение на потребителя по смисъла на § 13, т. 25 от ПЗР на ЗЗП, предвид предизвиканите фактически пречки за реализиране на правото на използване на мобилен телефон съгласно сключен договор с касатора и търпените в тази връзка неудобства вследствие на търговската практика на дружеството. Касационната инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че касаторът изобщо не е уведомил за този факт потребителя, а последният не е длъжен да знае какви са договорните отношения между дружествата във връзка с твърденията, че "БТК" ЕАД е прекратил застрахователните отношения със застрахователното дружество и вече не е застрахователен агент. От представените по делото доказателства се установява, че и в поместената в сайта на дружеството информация за предявяване на претенции по щети по застраховка VIVACarePhone (установено с констативен протокол от 18.12.2014 г.) изрично е записано, че щети не се регистрират в офиси на застрахователя, а в най-удобния за потребителя магазин Виваком. Твърдението на касатора, че в заповедта на КЗП липсва разпоредителна част, т.е. не е ясно дали информацията следва да се допълни, измени или премахне изцяло, е неоснователно. Нито КЗП, нито съдът са компетентни да посочват условията на потребителските договори. В правомощията им е установяване на тяхната незаконосъобразност и в какво се изразява тя, както и постановяване необходимостта от преустановяването на нарушението. От безспорно установените факти и обстоятелства във връзка с приетата търговска практика се извежда и конкретното нарушение на дружеството и именно въз основа на тези констатации административният орган е постановил забраната. Касационните възражения за неправилност на съдебния акт поради допуснати от органа нарушения на административнопроцесуалните правила и във формата на административиня акт са неоснователни. Както правилно е приел съда в изводите си, издателят на акта е установил относимите фактически обстоятелства и ги е подвел под приложимата правна норма. Спазени са изискванията на чл. 59 АПК. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при направено от касационния ответник искане за присъждане на разноски, следва да му се присъдят такива в минимален размер от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд