Решение № 12856 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 128/2015 г.

Решение № 12856 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 128/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Петър Иванов Джоков от гр. Монтана, подадена чрез пълномощник, против решение № 558 от 3.11.2014 г., постановено по адм. д. № 360/2014 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Джоков срещу решение № 5 от 11.06.2014 г. на началник-отдел "Местни приходи" при Община Монтана, с което е потвърден АУЗД № 224/2.04.2014 г. на орган по приходите при Община Монтана по отношение определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт и твърди, че е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът се е произнесъл срещу решението на горестоящия административен орган, а не срещу индивидуалния административен акт, подлежащ на съдебно оспорване - АУЗД № 224/2.04.2014 г. на орган по приходите при Община Монтана. Развива съображения по същество, които поддържа и пред първоинстанционния съд, за недължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, поради непредоставянето й реално от общината. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - началник-отдел "Местни приходи" при Община Монтана, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, алтернативно - за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като извърши проверка за допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на Петър Иванов Джоков с твърдения за незаконосъобразност на АУЗД № 224/2.04.2014 г. на орган по приходите при Община Монтана, в частта, в която е определена ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване и искане за неговата отмяна. Административният съд - Монтана правилно е конституирал страните по делото, събрал и обсъдил относими доказателства. С обжалваното решение № 558 от 3.11.2014 г. съдът е приел като предмет на съдебен контрол решение № 5 от 11.06.2014 г. на началник-отдел "Местни приходи" при Община Монтана, с което е потвърден АУЗД № 224/2.04.2014 г. на орган по приходите при Община Монтана, в частта, в която е определена ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване. С диспозитива на съдебния си акт се е произнесъл по законосъобразността на решението на горестоящия административен орган, издадено по реда на упражнения административен контрол за законосъобразност на АУЗД. При обжалването на АУЗД за местни данъци и такси е приложим реда по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 9б ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ. Съгласно чл. 144, ал. 1 ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 ДОПК, а в ал. 4 е разписано, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро ЗМДТ правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК предвижда, че на оспорване пред съд подлежи ревизионния акт (АУЗД) в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред. Това, предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че самият АУЗД подлежи на обжалване пред съда, а не актът на решаващия орган, с който е потвърден. Административният съд - Монтана е приел за разглеждане, извършил е съдебен контрол и се е произнесъл по законосъобразността на решение № 5 от 11.06.2014 г. на началник-отдел "Местни приходи" при Община Монтана, който акт е акт на горестоящия административен орган в производство по реда на чл. 152 и сл. ДОПК. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, на съдебно обжалване подлежи АУЗД, а не решението на горестоящия орган, постановено по реда на задължителния по този кодекс административен контрол. Действително, съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК ответник в съдебното производство е решаващият орган. Но предмет на съдебен контрол е издаденият АУЗД. Това е и актът, който жалбоподателят Петър Иванов Джоков е оспорил пред АС - Монтана. По отношение на този административен акт първоинстанционният съд дължи произнасяне с диспозитива на съдебното решение, който формира силата на пресъдено нещо за конкретния правен спор. При така регламентираната нормативна уредба, първоинстанционният съд недопустимо е приел за разглеждане и се е произнесъл по законосъобразността на решението на началник-отдел "Местни приходи" при Община Монтана. Касационен довод за недопустимост на обжалваното решение е направен в жалбата, но и съгласно чл. 218, ал. 2, пр. 2 АПК, за допустимостта на съдебния акт съдът следи служебно. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административния съд - Монтана следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд