Решение № 114 от 1.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 271/2009 г.
ВКСI търговско отделение01.10.2009 г.докладчик Никола Хитров
Диспозитив
О. решение № 662/18.12.2008 г. по в.гр.д. № 1020/2008 г. на Пловдивски АС. и вместо него постановява: Отхвърля предявения от Н. С. М. от София против И. груп ЕООД Х. иск на основание чл. 398б, ал. 3 ГПК - отм. за прекратяване на търговското дружество, като неоснователен. Осъжда Н. С. М. от София да заплати на И. груп ЕООД- Х. сумата 885 лв. разноски. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 114 от 1.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 271/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. груп ЕООД Х. против решение № 662/18.12.2008 г. по в.гр.д. № 1020/2008 г. на Пловдивски АС., с което се потвърждава решение № 80/23.06.2008 г. по гр.д. № 132/2007 г. на Хасковски ОС., с което по иска на Н. С. М. от София се прекратява И. груп ЕООД Х. на основание чл. 398б, ал. 3 ГПК - отм. и се осъжда за разноски и държавна такса. Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор. ВКС-I т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок и разгледана по същество е основателна. По повод представеното във въззивната инстанция постановление от 13.10.2008 г. на ЧСИ, че ответникът е изплатил дължимата сума и по отношение на него се прекратява производството по изп.д. № 146/2007 г., въззивният съд е приел, че това касае изпълнителното, а не исковото производство, тъй като не е платено в предвидения 3 м. срок. Всъщност това е основният въпрос, който е решен в противоречие с решение № 347/4.05.2005 г. по т.д. № 631/2004 г. на ВКС-II т.о., поради което с определение № 317/26.05.2009 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В производството по чл. 398б, ал. 3 ГПК - отм. в тежест на търговското дружество-ответник е да докаже с надлежни писмени доказателства прекратяване участието на ограничено отговорния съдружник-длъжник в дружеството и съответно изплащане на взискателя частта от имуществото на длъжника, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, респективно за удовлетворяване вземането на взискателя. Само при наличие на такива доказателства, сезирания ОС. по седалището на ТД, или въззивният АС. в случай, че доказателствата са нови /чл. 188, ал. 3 във вр. с чл. 205 ГПК - отм./, биха могли да отхвърлят иска. Разпоредбата на чл. 398б ГПК - отм. в общи линии е възпроизведена в чл. 517 ГПК. Във въззивното производство е представено постановление от 13.10.2008 г. на ЧСИ З. З. Х., че длъжника по изп.дело А. М. е изплатил дължимата от него сума и затова се прекратява изп.производство по отношение на този длъжник. Това доказателство е следвало да бъде взето предвид от въззивния съд, тъй като е ново по смисъла на чл. 188, ал. 3 във вр. с чл. 205, ал. 1 ГПК - отм. Съгласно чл. 398б, ал. 3, изр. 3 ГПК - отм., съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатила на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, или че вземането на взискателя е удовлетворено. По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен със законните последици на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Няма представен списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, ВКС-I т.о.