Решение № 3320 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2019 г.

Решение № 3320 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2019 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от процесуалния представител на Министерството на образованието и науката и от адв. Й. Йорданов, в качеството му на пълномощник на Т. Петрова срещу Решение № 487 от 03.12.2018 г., постановено по адм. дело № 583/2018 г. от Административен съд В. Т..

Министерството на образованието и науката обжалва решението в частта, с която е осъдено да заплати на Т. Петрова сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея, от отменена, като незаконосъобразна, Заповед № РД-09-727/03.06.2015 г., издадена от министъра на образованието и науката, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 11.07.2016 г. до окончателното й изплащане с доводи за необоснованост на съдебния акт - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. последно АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение в тази част, ведно със законните последици.

Т. Петрова обжалва решението на съда в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от нея иск срещу МОН, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени, от отменена, като незаконосъобразна, Заповед № РД-09-727/03.06.2015 г., издадена от министъра на образованието и науката, имуществени вреди в размер на 16 470 лв. за периода от 03.06.2015 г. до 04.12.2015 г. и производството по делото е прекратено в тази част, както и в частта, с която съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от Т. Петрова срещу МОН иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени, от отменена, като незаконосъобразна, Заповед № РД-09-727/03.06.2015 г., издадена от министъра на образованието и науката, неимуществени вреди за разликата от присъдените 900 лв. до предявените 20 000 лв. Доводите, изложени в касационната й жалба, са за неправилно приложение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваните части и решаване на спора по същество. Страните претендират разноските по делото, които са понесли.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е предявеният от Т. Петрова иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Министерство на образованието и науката, с който претендира ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 470 лв., представляващи неполучено от нея трудово възнаграждение за длъжността "ректор" в периода от 03.06.2015 г. до 04.12.2015 г. и 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди - изживени от нея негативни емоции на разочарование, огорчение, обида, неудовлетворение и притеснения вследствие отстраняването й от длъжност за периода от 03.06.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба – 09.08.2016 г., настъпили в резултат на отменена, като незаконосъобразна, Заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на отмяна на административния акт – 11.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е оставил без разглеждане иска на г-жа Петрова против МОН за присъждане на обезщетение в размер на 16 470 лв. за претърпени имуществени вреди, за периода от 03.06.2015 г. до 04.12.2015 г., от отменената Заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката и е прекратил производството по делото в тази част; осъдил е МОН да заплати на ищцата сумата от 900 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от посочената заповед на министъра на образованието и науката, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2016 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск в останалата му част, до размера на претендираната сума от 20 000 лв., като неоснователен и недоказан; осъдил е МОН да заплати на Т. Петрова сумата от 430 лв., представляваща разноски по делото.

За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна следното:

1. С т. 5 на Решение на Общо събрание на Стопанска академия "Д. А. Ценов" гр. С., проведено на 28.05.2015 г., за ректор на Академията е избрана Т. Петрова и с т. 10 на същото е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за избор на ректор.

2. На 28.05.2015 г. между Председателя на Общото събрание на Академията и проф. Петрова е сключен трудов договор № 1259 за длъжността "ректор"; ищцата е заела тази длъжност за определен мандат, на пълно работно време – 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение от 7 минимални работни заплати за страната. В същото време тя е заемала и длъжността "професор" в учебното заведение по силата на трудов договор № 473/29.04.2009 г. С допълнително споразумение № 1260/28.05.2015 г. към трудов договор № 473/29.04.2009 г. тя е продължила да заема длъжността професор на непълно работно време – 4 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 1 701 лв. и допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, като ректор и като доктор.

3. Решението от 28.05.2015 г. на ОС на СА "Д. А. Ценов" гр. С. по т. 5 и т. 10 е оспорено пред Административен съд – В. Т., който с Определение № 259 от 07.07.2015 г., постановено по адм. дело № 383/2015 г., оставено в сила с Определение № 9918 от 28.09.2015 г. по адм. дело № 10459/2015 г. по описа на ВАС, е оставил без разглеждане жалбата и производството по делото е било прекратено.

4. Междувременно със Заповед № РД 09-727 от 03.06.2015 г., издадена на основание чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "а" във вр. с чл. 24, ал. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО), министърът на образованието и науката, е назначил проф. Върбанов за временно изпълняващ длъжността "ректор" на Стопанската академия "Д. А. Ценов" гр. С. за срок "до избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца" и на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснал предварително изпълнение на заповедта.

5. С определение № 7323/18.06.2015 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 6925/2015 г. по описа на съда е оставено без уважение искането на ректора на СА "Д. А. Ценов" – проф. Петрова за спиране на допуснато предварително изпълнение на Заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката и е отхвърлена жалбата й срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката. Това определение е оставено в сила с Определение № 9215/07.08.2015 г. на ВАС, 5- чл. състав по адм. дело № 8776/2015 г.

6. Т. Петрова е оспорила Заповед № РД 09-727 от 03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката пред Върховния административен съд, който я е отменил, като незаконосъобразна, с Решение № 47 от 04.01.2016 г., постановено по адм. дело № 6924/2015 г., оставено в сила от петчленен състав на ВАС с Решение № 8620/11.07.2016 г. постановено по адм. дело № 2626/2016 г.

7. С. З. № ЛС-3845 от 12.11.2015 г. на временно изпълняващият длъжността ректор на СА "Д. А. Ценов", издадена на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, във връзка със Заповед № РД 09-727 от 03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката е прекратен трудовия договор № 1259 от 28.05.2015 г. на проф. Петрова за длъжността "ректор". Тази заповед е била оспорена от ищцата пред Свищовския районен съд, който с Решение № 30 от 23.02.2016 г., постановено по гр. дело № 859/2015 г. е признал за незаконно уволнението й и я е възстановил на заеманата отпреди това длъжност (т. е. "ректор"). Решението в частта за признаване уволнението за незаконно е потвърдено с Решение № 461/20.11.2017 г., постановено по възз. гр. дело № 829/2017 г. от Окръжен съд В. Търново (от служебна справка на сайта на ВКС настоящият състав установи, че с Определение № 789 от 22.11.2018 г., постановено по гр. дело № 1851/2018 г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на Решение № 461 от 20.11.2017 г. по възз. гр. дело № 829/2017 г. на Окръжен съд В. Т.). В това производство ищцата не е предявила претенция за заплащане на неполучено трудово възнаграждение.

8. На 04.12.2015 г., със Заповед № РД 09-1777, министърът на образованието и науката е назначил проф. д-р М. Божинова за временно изпълняващ длъжността "ректор" на Стопанската академия.

9. В периода 21. 01. - 26.01.2016 г. до Общото събрание на Стопанската академия, избрало ищцата за ректор, били подадени 86 заявления за прекратяване на мандата като членове на събранието. Поради това на 08.02.2016 г. било проведено учредително заседание на Общото събрание на Стопанската академия с мандат 2016 г. – 2020 г., което, освен другите решения, издигнало кандидатури за ректор на академията. Тези решения са били предмет на оспорване от ищцата, чиято жалба е била оставена без разглеждане с Определение № 114 от 08.03.2016 г. на АС-В. Търново по адм. дело № 125/2016 г., оставено в сила с Определение № 8235 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5057/2016 г. На 16.02.2016 г. било проведено Общо събрание на Академията, което избрало нов ректор на Академията.

Изложената от съда фактическа обстановка е основана на събраните по делото писмени доказателства, на заключенията на назначената по делото основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която е отговорила на въпроси относно размера на трудовото възнаграждение, което би получила ищцата като ректор за конкретно посочени периоди. За установяване на твърдяните неимуществени вреди са разпитани свидетели от близкото обкръжение на ищцата и академичната общност.

Въз основа на посочените факти съдът е направил извод, че:

1. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е недопустим и е оставен без разглеждане с мотиви, че за конкретния казус е налице изключение по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ.

В периода от 03.06.2015 г. до 04.12.2015 г. ищцата не е престирала работна сила като ректор, съответно не е получавала трудово възнаграждение. За този период за нея е налице възможността да претендира обезщетение по чл. 213 (в случай, че същата изобщо не е допусната да постъпи на работа), или по чл. 214 (ако е постъпила, но впоследствие е незаконно отстранена), или по чл. 225, ал. 1 (ако претендира обезщетение от признатото за незаконно уволнение) от Кодекса на труда. Тъй като трудовите спорове се разглеждат по реда на чл. 357 и сл. от КТ, т. е. уреденият в кодекса ред за обезщетяване е специален, по силата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ е изключено приложението на ЗОДОВ.

2. Неточното определяне на характера на правния спор в случая е довело до предявяването на иска срещу ненадлежен ответник, който според решаващия съд следва да е работодателят – Стопанската академия "Д. А. Ценов" гр. С., а при исковете по чл. 213 или чл. 214 от КТ солидарно с виновните длъжностни лица.

3. Искът за репариране на претърпени неимуществени вреди е допустим и частично основателен, тъй като са налице комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата а) отменен, като незаконосъобразен, акт на държавен орган, издаден при упражняване на административната му дейност - Заповед № РД 09-727 от 03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката; б) преживени негативни емоции, напрежение и притеснение, които са пряка и непосредствена последица от отменената заповед, за които свидетелстват разпитаните по делото лица и в) пряка причинна връзка между преживените негативни емоции и издадената заповед от 03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката. След приложение на чл. 52 ЗЗД съдът е счел, че обезщетение в размер на 900 лв. е достатъчно за репариране на преживените неимуществени вреди.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, събрани в пълен обем доказателства, съдът е приложил неправилно материалния закон.

Необосновано и в противоречие с материалния закон съдът от първата инстанция е приел, че имуществените вреди, претърпени от ищцата в случая следва да се реализират по предвидения в КТ ред, поради което специалният закон – ЗОДОВ е неприложим по следните съображения:

Т. Петрова е била избрана за ректор на СА – Свищов за периода от 2015 до 2019 г. с решение на редовно проведено на 28.05.2015 г. Общо събрание, на което е получила гласовете на 108 избиратели от гласувалите 131.

След избора между СА, представлявана от Председателя на ОС, и г-жа Петрова е сключен трудов договор за длъжността № 1259, съгласно изискванията на чл. 29, ал. 2 (в приложимата редакция на текста доп. ДВ, бр. 48/2004 г.), чл. 31 ЗВО (в приложимата редакция на текста изм. ДВ, бр. 83/2005 г.) и чл. 107 КТ. Няма спор, че конкретното правоотношение е възникнало от избор и че до този момент проф. д-р Петрова е била в трудови правоотношения, като преподавател в същата Академия. Не е спорно и обстоятелството, че не са установени нарушения при избора и решението на ОС не е било отменено.

Правомощието на министъра на образованието, в качеството му на държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование по чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "а" (в приложимата редакция на текста – ДВ, бр. 68/2013 г.) от Закона за висшето образование (ЗВО), визира правомощие да назначава временно изпълняващ длъжността "ректор" за срок не по-дълъг от шест месеца след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4 от с. з., който гласи: "Правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов ректор, но за не повече от два месеца. " Учредителното заседание на процесното Общо събрание, чието е решението за избор на г-жа Петрова за ректор, е проведено на 20.05.2015 г., на което са избрани председател, зам. председател и са издигнати кандидатури за ректор, вкл. нейната, т. е. не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 4 ЗВО – прекратен мандат на това Общо събрание.

От казаното следва правният извод, че министърът на образованието незаконосъобразно е упражнил правомощие, предоставено му от закона, като е нарушил и автономията на висшето училище чрез пряка намеса в дейността на органа му на управление – Общото събрание, чието решение не е уважил. Незаконосъобразността е констатирана от съда, който е отменил, Заповед № РД 09-727/03.06.2015 г., с която министърът на образованието е назначил проф. И. Върбанов за временно изпълняващ длъжността "ректор" на СА "Димитър А. Ценов" "за срок до избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца".

Незаконосъобразната заповед е в пряка и непосредствена причинна връзка с невъзможността проф. д-р Петрова да продължи да изпълнява длъжността "ректор" след 03.06.2015 г., тъй като: 1. министърът е назначил на тази длъжност друго лице "за срок до избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца" при превратно упражняване на правомощие по закон и 2. допуснал е, на осн. чл. 60, ал. 1 АПК, предварителното й изпълнение, а съдът (вж. т. 5 по-горе) е оставил без уважение искането на ректора Т. Петрова за спиране на това предварително изпълнение. По тази причина именно действията и акта на министъра са в пряка причинна връзка с понесената от ищцата имуществена вреда от 16 470 лв., представляваща договореното с председателя на ОС на Академията възнаграждение за длъжността "ректор", за което е налице валидно сключен трудов договор № 1259 и допълнително споразумение № 1260 от 28.05.2015 г., които не са прекратени по установения в закона ред (вж. по-горе т. 7). Към тази имуществена вреда Стопанската академия няма отношение, тъй като тя е нанесена на проф. д-р Петрова като пряко следствие от акта на министъра на образованието, поради което ищцата обосновано и правилно е ангажирала безвиновната отговорност на държавата.

В съдебната практика няма спор, че пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Настоящият случай е именно такъв. Ищцата не претендира вреди от недопускането й до работното място, както неправилно е изтълкувал волята й първоинстанционният съд, отпращайки я да търси имуществената си вреда по реда на КТ. Вредите се претендират от отменената, като незаконосъобразна, Заповед № РД 09-727/03.06.2015 г., издадена от министъра на образованието, а тя е именно пряката причина тя да бъде лишена от уговореното и очаквано увеличение на имуществото й от възнаграждението за длъжността ректор.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че искът на проф. д-р Т. Петрова с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени, от отменена, като незаконосъобразна, Заповед № РД-09-727/03.06.2015 г., издадена от министъра на образованието и науката, имуществени вреди в размер на 16 470 лв. за периода от 03.06.2015 г. до 04.12.2015 г. е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Затова решението на първоинстанционния съд в тази част, която е с характер на определение, следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Основателна е и касационната жалба по отношение на неимуществените вреди. Съдът обосновано е приел основателност на претенцията, но неправилно е определил размерът на обезщетението. Искът се основава на преживян стрес, накърнена репутация, унижение, подтиснато самочувствие, уронени авторитет и професионално име сред обществото и сред колегите, които са пряка и непосредствена последица от отменената заповед. Негативните преживявания са надлежно установени с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства и обосновават правилността на извода, че подлежат на обезщетение.

Обосновано също така съдът е приел, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган – чл. 4 от ЗОДОВ, като във всички случаи неимуществените вреди трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства.

За настоящата инстанция, предвид създалата се в Академията ситуация" по повод избора на ректор и издадената от министъра заповед, не са необходими доказателства, за да направи извод за преживените от проф. д-р Петрова морални и психически страдания, определени от нея в исковата молба като чувства на "... срам и неудобство, подтиснато самочувствие, уронени авторитет и професионално име сред обществото и сред колегите й", както и в семейството. Касае се за учен, преподавател с авторитет и изградено професионално име, участвал в ръководството на учебното заведение, ползващ се с добро име сред колегите си, които са й гласували доверие и са я избрали за ръководител, от една страна. От друга, немотивирано негативно отношение на част от професионалната общност, скандална ситуация, станала достояние на обществото като цяло, уронения авторитет, чест и добро име както сред обществото, така и в семейството, което съпреживява ситуацията. Такива преживявания неминуемо са нанесли вреда и на психиката и на физическото здраве на ищцата и не се нуждаят от специални доказателства.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът правилно е посочил, че според доктрината и съдебната практика при преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които са релевантни за определяне действителните преки и непосредствени вреди, причинени от съответното увреждащо деяние (в случая издаването на незаконосъобразния акт) - начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на увреждането, особеностите на всеки конкретен случай, характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последиците за психичното здраве на ищеца, продължителността и степента на интензитет, възрастта на ищеца, общественото и социалното му положение.

В случая настоящата инстанция намира, предвид казаното по-горе, че конкретните обстоятелства сочат на преживени болки, страдания и неудобства в значително по-висок размер от определеното от съда, като сумата от 3 000 лв. кореспондира по-добре на характера, интензитета и продължителността на причинения на проф. д-р Петрова дискомфорт.

Върху сумата от 3 000 лв. следва да се присъди и законна лихва, считано от 11.07.2016 г. – датата на отмяна на заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката, както правилно е приел съда, позовавайки се на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата на осн. чл. 130 ЗСВ.

При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно приложения на л. 361 от АД № 542/2016 г., по описа на АС – В. Т., списък на разноските, в посоченото производство проф. д-р Петрова е заплатила разноски (държавна такса за образуване на делото, депозит на вещо лице и свидетели) общо в размер на 425 лв., както и възнаграждение заплатено за правна помощ и съдействие в размер на 2 000 лв. Съгласно приложения на л. 30 от касационното АД № 4160/2017 г. по описа на ВАС списък на разноските, в производството пред ВАС проф. д-р Петрова е заплатила държавна такса за образуване на делото в размер на 5. 00 лева. При повторното разглеждане на делото в АС – В. Търново (АД № 583/2018 г.) процесуалното представителство е било осъществен от адв. Й. Йорданов при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Или общо касаторът дължи разноски в размер на 430 лева, в която част обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл. 10, ал. 3, предл. второ ЗОДОВ обаче Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, определено от Съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая, предвид цената на иска на адв. Йорданов за процесуално представителство пред касационната инстанция следва да бъде определено възнаграждение в размер на 830 лева, или общо съразмерно с уважената част от иска (19 470 лв.) касаторът следва да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 510. 84 (хиляда петстотин и десет лв. 0. 84 ст.) лева.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение