Решение № 11815 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16469/2013 г.

Решение № 11815 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16469/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Сейфедин Белки Юсеин с адрес: гр. Силистра, ул. "Искър" № 3, ет. 3, ап. 4, подадена чрез процесуалния му представител адв. Антонов, против решение № 2775/05.11.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3516/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация № 1242/24.06.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 251/21.10.2013 г. на директора на ТД на НАП - Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че административният съд неправилно е тълкувал стеснително нормата на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 99 от 2011 г. и е достигнал до незаконосъобразния извод, че няма как доходът да се отнася за 2009 г., каквото е изискването на цитирания законов текст. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният акт за установяване на задължение по декларация, както и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТД на НАП - Варна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащо на касационно оспорване съдебно решение и от надлежна страна, за която същото е неблагоприятно, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е бил Акт за установяване на задължение по декларация № 1242/24.06.2013 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 251/21.10.2013 г. на директора на ТД на НАП - Варна. Със същия е извършена корекция на декларираните от Сейфедин Белки Юсеин в ГДД за 2011 г. облагаеми доходи в приложение № 2 доходи от стопанска дейност като ЕТ, производител на селскостопанска продукция. Органът по приходите е приел, че неправилно деклараторът е изключил приход в размер на 48 798.96 лв. при определянето на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване в част V, ред 4 на основание § 18 от ПЗР ЗИД ЗДДФЛ. След извършената корекция е определил годишна данъчна основа в размер на 52027.84 лв. вместо декларираната в размер на 3228.88 лв. и е дължим данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7804 лв. вместо декларирания 484 лв., съответно данък за довнасяне в размер на 7 320 лв. и лихва 860.70 лв. за периода 02.05.2012 г. - 24.06.2013 г. За да отхвърли жалбата против акта за установяване на задължение по декларация, първоинстанционният съд е приел, че през 2011 г. жалбоподателят е получил финансиране за кампания 2010 г. по реда на Наредба № 2/11.02.2010 г. на МЗХ. Установява се от доказателствата по делото, че той е кандидатствал по схемата за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството, по чл. 2, ал. 2, т. 2 от наредбата, която съгласно чл. 1 се прилага за 2010 г. Поради това не може да се приеме, че през 2011 г. той е получил доход, който е следвало да получи през 2009 г., каквото е изискването на § 18 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ. Така постановеното решение е правилно. Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител в Областна дирекция "Земеделие" - Силистра и пререгистриран на 10.03.2010 г. и 21.03.2011 г. От представеното по делото Уведомително писмо от ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция - изх. № 02-190-6500/16.10.2011 г. се установява, че той е подал заявление за подпомагане по одобрена схема за национално доплащане за тютюн съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане за 2010 г., издадена от МЗХ, с УИН 19/030610/51889, валиден за кампания 2010 г. По така подаденото заявление е определен размер на финансово подпомагане по схема за национално доплащане за 2010 г. - 48 798.96 лв., изплатени по банковата му сметка, както следва: 24 399.48 лв. на 27.05.2011 г. и 24 399.48 лв. на 26.08.2011 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 от цитираната по-горе наредба на МЗХ с нея се уреждат специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, които се прилагат през 2010 г. Чл. 3, ал. 1 от същата регламентира, че право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), и продължават да извършват земеделска дейност. Уведомителното писмо на ДФ "Земеделие", РА доказва, че сумата от 48 798.96 лв., изплатена на лицето през 2011 г., представлява финансово подпомагане по схема за национално доплащане за 2010 г. Изискването на чл. 3, ал. 1 от наредбата е предпоставка за предоставянето на такава финансова помощ през 2010 г. и цели да бъдат подпомогнати през тази година земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), и продължават да извършват земеделска дейност. Безспорно жалбоподателят е отговарял на това изискване и именно поради това му е отпуснато финансиране по този ред. Това обаче не означава, че подпомагането се отнася за 2009 г. или за предходни години, каквото е изискването на § 18 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 99 от 16.12.2011 г. в какъвто смисъл са доводите на касатора. Поради изложеното, решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.