Решение № 11558 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1896/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение 7652/13.12.2022 г. по адм.дело 6500/2022 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменено решение 294/02.06.2022 г., постановено по преписка 10/2021 г. на КЗД в оспорените части. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му включително и в частта за разноските, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса за касационната инстанция, прави и възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Енергоремонт - Козлодуй" ЕООД, гр. София, в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - Д. Николова като (бивш) управител на "Енергоремонт - Козлодуй" ЕООД, в писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - Д. Карабобалиева, с адрес в гр. Плевен, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е взел предвид, че с оспорените пред него части от решение на КЗД е прието, че "Енергоремонт - Козлодуй" ЕООД, в качеството си на работодател, е извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл.4 ал.2 и 3 от Закона за защита за дискриминация (ЗЗДискр.) на основата на признак "синдикална принадлежност" спрямо Д. Карабобалиева при прекратяване на трудовия й договор и му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. АССГ е изложил мотиви, че решението на КЗД е неправилно, тъй като независимо от дадените указания от комисията по разпределение на тежестта на доказване по чл.9 ЗЗДискр. до страните, в противоречие със събраните доказателства, само и единствено от фактите на прекратяване на трудовото правоотношение на Карабобалиева от "Енергоремонт - Козлодуй" ЕООД и участието й в синдикална организация е направил извод за по - неблагоприятно третиране по защитен признак "синдикална принадлежност". Решението на АССГ е правилно като краен резултат, макар и настоящият състав да не споделя част от мотивите на първата съдебна инстанция. Решението на КЗД е постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, има необходимите реквизити. В първоинстанционното решение не се твърди да са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила от административния орган, поради което доводите на касатора относно компетентност, форма и съдържание на административния акт и спазване на процедурата от административния орган са неотносими към основанията, на които е отменена обжалваната част от решението на КЗД. Въпреки некоректния изказ на АССГ, който обсъжда "правилността" на административния акт, същият очевидно е имал предвид нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона на акта на КЗД в оспорената част. Обоснован е изводът на АССГ, че въпреки дадените указания за разпределение на тежестта на доказване от КЗД по чл.9 ЗЗДискр., сезиралата комисията Карабобалиева не е предоставила факти, от които да се направи извод, че е неравно третирана - а именно не е посочила лица - сравнители, които не са синдикални членове и не са с прекратени трудови правоотношения. В решението на КЗД липсва каквото и да е било извършено сравнение с друго лице, конкретно индивидуализирано с имена и длъжност, спрямо което Карабобалиева да е неравно третирана по приетия от комисията защитен признак по чл.4, ал.1 ЗЗДИскр. вр. чл.8, ал.3 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото й правоотношение. Липсват и каквито и да е било основания КЗД да не кредитира представените от дружеството доказателства, че прекратяването на трудовото правоотношение на Карабобалиева се дължи на други причини, различни от дискриминационно третиране - а именно, че предвид заеманата от нея длъжност и спецификите й - началник административен отдел в отдел "Администрация", по отношение на нея е бил налице състояние на престой за неопределено време по време на извънредната епидимиологична обстановка, породена от епидемията от Covid -19, каквото състояние на престой не е било налице за други категории работници на площадката на АЕЦ Козлодуй. Настоящият съдебен състав споделя доводите на АССГ, че установената липса на синдикална дейност от страна на Карабобалиева, също сочи на липса на връзка между синдикалната принадлежност и прекратяването на трудовото правоотношение в конкретния случай. Обоснован е изводът на АССГ, че в нарушение на приложимото материално право КЗД е приел осъществено неблагоприятно третиране по защитен признак, предвид липсата на елементи от фактическия състав на нарушенията по чл.4, ал.2, и ал.3 от ЗЗДискр. Поради посоченото и наложената имуществена санкция е в противоречие с материалния закон и целта на закона по чл.2 ЗЗДискр. Предвид изложеното решението не страда от заявените от касатора пороци, следва да бъде оставено в сила като правилно като краен резултат. С оглед изхода на делото липсва възможност за присъждане на претендираните от касатора юрисконсултско възнаграждение и разноски. На ответника по касационна жалба "Енергоремонт - Козлодуй" ЕООД, гр. София, следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платимо от КЗД, което е в минималния размер по чл.8, ал.2, т.9 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Ответникът Николова не е представила доказателства за направени разноски по делото, поради което такива не могат да й бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение