Решение № 14028 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6203/2014 г.

Решение № 14028 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6203/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Националният статистически институт със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 1701 от 17.03.2014 г. по адм. д. № 9129/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 41-състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия - гр. София, не е взел отношение. Ответникът - Цветан Маринов Нанов от гр. София, поддържа становище за липса на касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1701 от 17.03.2014 г. по адм. д. № 9129/2013 г., Административен съд - София-град, второ отделение, 41-състав е отхвърлил жалбата на Национален статистически институт със седалище и адрес на управление в гр. София срещу експертно решение № 0413 от заседание № 110 от 22.07.2013 г. на НЕЛК по неврологични болести. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. В мотивите обстойно са разгледани доводите на страните, включително и тези на жалбоподателя. В настоящата касационна жалба отново се навеждат оплаквания срещу процесното експертно решение на НЕЛК, които първоинстанционният съд вече е обсъдил и е дал обосновани и законосъобразни отговори. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 208 АПК, на касационно оспорване подлежи първоинстанционното съдебно решение, а не административния акт. Разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК изисква точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания. Ето защо, в конкретния случай, настоящият състав на Върховният административен съд действа при условията на чл. 218, ал. 2 АПК. Решението, предмет на касационен контрол е валидно и допустимо. Болничен лист № 2917558 от 10.04.2013 г., издаден от ЛКК при МЦ "Апогей" - гр. Габрово е за тридесет дни временна неработоспособност. Към датата на издаване на болничният лист е действала Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), обн. ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г. и Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, обн. ДВ, бр. 34 от 04.05.2010 г. (ПУОРОМЕРКМЕ). Предвид продължителността на болничния лист и на основание чл. 26, ал. 1 от цитирания правилник, компетентният орган е ЛКК. Действително разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и 2 от НМЕ предвиждат, че болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигуреното лице еднолично от лекуващия лекар до 14 дни непрекъснато, а след изтичане на този срок, болният се насочва към ЛКК. В случая тези изисквания първоначално не са били спазени. Но разпоредбата на чл. 13, ал. 3 НМЕ предвижда, че когато болничният лист е издаден в нарушение на ал. 1 и 2 от същия текст, въпросът за временната неработоспособност се решава по реда на чл. 112 от Закона за здравето. В случая, процесният болничен лист е бил обжалван от работодателя пред ТЕЛК, а впоследствие експертното решение на ТЕЛК - пред НЕЛК, които са го потвърдили, включително и относно неговата продължителност. При това положение нарушенията на административнопроизводствените правила, са били отстранени. Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството, че лицето се е нуждаело от продължителен отпуск, с оглед на здравословното му състояние, което обстоятелство е установено и от назначената, и изслушана по първоначалното дело медицинска експертиза, която не е била оспорена, включително и от процесуалният представител на НСИ. В константната практика на Върховният административен съд се приема, че при доказана неработоспособност на осигуреното лице, допуснатите от медицинските органи нарушения не могат да рефлектират в правната му сфера и да предизвикат в нея негативни последици. Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател, че неосъществяването на преглед на Нанов от НЕЛК е довело до формално и необосновано експертно решение. Действително, лицето е било редовно призовавано за заседанието на НЕЛК, състояло се на 22.07.2013 г., но не се е явило. На основание чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, решението е взето по документи. Но това не се е отразило на правилността на оспорения административен акт, тъй като цитираната разпоредба позволява това. Нещо повече, в цитираният текст изрично е записано, че НЕЛК се произнася въз основа на медицинска и друга документация. Следователно по принцип НЕЛК се произнася по посочения начин. Наред с изложеното се съобразява, че от значение е било здравословното състояние на експертизираното лице към 10.04.2013 г. - датата на издаване на болничния лист и когато заболяването, което обуславя временна неработоспособност за продължителен период от време, както е в конкретния случай, е надлежно документирано, това е определящо за преценката, тъй като към 22.07.2013 г. - датата на заседанието на НЕЛК, това здравословно състояние не следва да бъде същото, предвид проведеното лечение. Изводите на НЕЛК се основават на записванията в личния амбулаторен картон (ЛАК), на амбулаторен лист за периода на заболяването и на документите в МЕД. Неоснователно е и поддържаното от касационния жалбоподател оплакване за нищожност на експертно решение № 1537 от заседание № 97 от 23.05.2013 г. на ТЕЛК по Общи заболявания при МБАЛ "Доктор Тота Венкова" АД - гр. Габрово. Действително цитираното експертно решение съдържа три подписа на лекари при състав на комисията от четири лекари. В тази връзка правилно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 37, ал. 1 и чл. 38 ПУОРОМЕРКМЕ, регламентиращи редовността на заседанията и необходимото мнозинство при вземане на решения, които са меродавни за валидността на този акт на медицинската експертиза. Решението на ТЕЛК е постановено след преглед на лицето. Що се касае до съмненията на касационния жалбоподател относно действителното здравословно състояние на Нанов и обуславяло ли е то продължителна неработоспособност, съдът е извършил проверка на оспореното експертно решение на НЕЛК и в неговата част, изискваща специални знания в областта на медицината. В заключението си специалиста по нервни болести д-р Ончева, на стр. 2, т. 2 от медицинската експертиза, проследява историята на заболяването във времето и неговото хронично-рецидивиращо протичане. В съдебното заседание, състояло се на 09.01.2014 г., вещото лице подробно описва страданията, които болният изпитва при подобна диагноза. При това положение не може да има съмнение относно неработоспособността на Нанов. Необходимостта от продължително лечение е аргументирана на стр. 2, т. 3 от медицинската експертиза. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Ответникът Национална експертна лекарска комисия не е представляван пред настоящата инстанция. Процесуалният представител на ответника Цветан Маринов Нанов не е направил изрично искане за разноски и не е представил доказателства за сторени такива. Ето защо съдът не се произнася по присъждането на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,