Решение № 1056 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11448/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници (АМ), чрез юрисконсулт М. Ламбов, срещу Решение 7427 от 09.10.2024 г., постановено по адм. д. 332 по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на Дриим 2008 ЕООД, с ЕИК 200100942 е отменено Решение с рег. 32-725649 от 05.02.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас при АМ, с което за стока по митническа декларация (МД) MRN 21BG001008035474R1 от 20.05.2021 г. е определена митническа стойност в размер на 15587,77 лв., в резултат на което са взети под отчет и са определени за досъбиране задължение от дружеството за вносно мито в размер на 781,20 лв. и задължение за данък върху добавената стойност (ДДС) по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 1718,63 лв., ведно с лихвите за забава. Наред с това на настоящия ответник по касация са присъдени разноски в размер на 1066,00 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва извода на първоинстанционния съд, че митническият орган незаконосъобразно е отхвърлил приложението на вторичните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 г., МКС), както и че неправилно е приложил резервния метод по чл. 74, пар. 3 МКС. Излагат се съображения, че предвид наличието на повреди по автомобила, които не представляват серийни производствени дефекти, няма как бъде извършена съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото стойността за стока с такива характеристики е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Според касационния жалбоподател решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-599/20 г. не третира въпроса кои данни се считат за налични на територията на Съюза, а отговорът на втория преюдициален въпрос по това решение не означавал, че данни получени по линия на международното сътрудничество с трети страни не могат да служат като налични данни на територията на Съюза. Аргументира теза, че изводът на съда за необходимост при прилагане на вторичните методи по чл. 74, пар. 2 МКС да се издирва информация за сходни стоки в другите държави - членки на ЕС е в противоречие с материалния закон, тъй като поставя невъзможен за изпълнение стандарт за прилагане на вторичните методи. Изразява убеждение, че подобно становище се подкрепя от установеното в решението по дело С-599/20 г. на СЕС. По аргумент от противното следвало да е възможно и отхвърлянето на приложението на някой от вторичните методи при липса на такава информация в националната база данни. Изложени са конкретни доводи относно липса на нарушаване на забраните в чл. 144, пар. 2, б. б, б. в и б. д от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) при определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 3 МКС, равняваща се на декларираната при износа от Канада стойност на стоката. Касационният жалбоподател посочва още, че не било възможно да се извърши експертна оценка на автомобила, тъй като същият бил вдигнат към датата на МД, а вносителят не предоставил изисканите от него снимки за състоянието на автомобила към момента на пускането му в обращение и не отразил счетоводно разходите за неговия ремонт. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов такъв за отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и сторените разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - Дриим 2008 ЕООД, чрез адв. Р. Василева, оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище. Излага подробни аргументи по същество на спора, въз основа на които моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира присъждането на сторените по делото разноски съобразно представени доказателства и списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Бургас е било Решение с рег. 32-725649 от 05.02.2024 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател. С него, на основание чл. 29 МКС, чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 59 АПК, чл. 74, пар. 3 МКС, чл. 85, пар. 1 МКС, чл. 77 МКС, чл. 105, пар. 3 и пар. 4 МКС, чл. 114 МКС, чл. 54, ал. 1 ЗДДС, чл. 55, ал. 1 ЗДДС, чл. 56 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 ЗДДС, по отношение на стока по МД MRN 21BG001008035474R1 от 20.05.2021 г., с описание употребяван пътнически автомобил - наводнен, марка: Ford, модел: F150, с държава на изпращане/износ: Канада и декларирана цена на стоката: 6018,00 канадски долара (CAD), митническият орган е определил нова митническа стойност на автомобила в размер на 15587,77 лв., в резултат на което са взети под отчет и в тежест на Дриим 2008 ЕООД и са определени за досъбиране задължение за вносно мито в размер на 781,20 лв. и задължение за ДДС в размер на 1718,63 лв., ведно със съответната лихва за забава. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод за основателност на предявеното от Дриим 2018 ЕООД оспорване. Изложил мотиви, че спорното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при наличие на фактическите основания, въз основа на които митническият орган е достигнал до правния извод за определяне на нова митническа стойност на стоката - автомобил. Приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като отхвърлил изложените от настоящия ответник по касация възражения в тази връзка. Направил обаче извод, че решението е материално незаконосъобразно и като такова го отменил. Първоинстанционният съд съобразил разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и установения там общ принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, тоест въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Европейския съюз. Анализирал разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 относно възможността на митническата администрация да се отклони от декларираната в МД договорна стойност, субсидиарно приложимите вторични методи по чл. 74, пар. 2 МКС и техния ред за определяне на нова митническа стойност, както и приложимостта на последно предвидения в чл. 74, пар. 3 МКС резервен метод за определяне на такава стойност. Съдът съобразил, че за да обоснове възникването на основателни съмнения за декларираната стойност на проверяваната МД, въз основа на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, издателят на акта се позовал на получена от канадските митнически органи информация от използваната от тях електронна система за декларираните при износ данни за процесния автомобил, от които се установявало разминаване между декларирана митническа стойност от 12064,00 CAD при износа и декларираната във вносната МД стойност от 6018,00 CAD. Споделил установяванията на митническата администрация в тази връзка, като изразил становище, че предоставената информация има официален характер, поради което я кредитирал. Наред с това приел, че съмненията не се опровергавали и от допълнително предоставените от настоящия ответник по касация доказателства, тъй като отсъствали такива за договорената между страните сделка и нейните елементи, както и за плащането на цената, което се установявало едва в хода на съдебното производството със заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Споделил и аргумента на администрацията относно уговорения във фактурата начин на плащане prepayment, който предполагал, че посочената в нея сума не е окончателно уговорената между страните стойност, като същевременно отсъствали други доказателства в тази връзка. Поради изложеното намерил за законосъобразен извода на митническите органи, че съмненията им не са отпаднали и съответно правилно са отхвърлили декларираната в процесната МД стойност на автомобила и преминали към прилагане на вторичните методи за определяне на стойността по реда на чл. 74, пар. 2 и 3 МКС. Не възприел обаче съображенията на издателя на спорното митническо решение относно приложението на вторичните методи за определяне на нова митническа стойност, предвидени в чл. 74, пар. 2, букви от а до г МКС. Аргументирал се, че направеното в спорния акт позоваване на извършена справка в митническата система МИС3А за данни за внос на сходни или идентични стоки се явява недостатъчно за отхвърляне приложението на методите по чл. 74, пар. 2, б. а и б МКС, тъй като тази справка обхващала единствено националната база данни. Основавайки се на приетото в решения на СЕС по дело С-46/16 г. и дело С-187/21 г., съставът на АС - Бургас изложил становище, че при липсата на относима информация в националната база данни, административният орган следвало да положи дължимата грижа да изследва наличните бази данни, създадени и управлявани от другите митнически органи на държавите - членки на Европейския съюз, което в случая не било сторено. В допълнение приел, че предвид състоянието на автомобила, което препятствало установяване на внесени стоки с идентични или сходни характеристики, стойността му можело да се установи чрез използването на експертни знания при съблюдаване на ограниченията на чл. 144, пар. 2, б. а до ж от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Аналогични изводи първоинстанционният съд изложил и по отношение на другите два метода на чл. 74, пар. 2, б. в и г МКС като приел, че митническият орган не се е справил с вменената му доказателствена тежест да обоснове невъзможност за прилагане на тези способи, поради което незаконосъобразно преминал към определяне на стойността по реда на чл. 74, пар. 3 МКС. Наред с това счел, че описаният в тази разпоредба резервен метод бил неправилно приложен от издателя на спорния акт, тъй като несподелимо било становището, че определената нова митническа стойност произтича от налични данни по смисъла на чл. 74, пар. 3 МКС, във вр. с чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, предвид даденото от СЕС тълкуване на термина в негово решение по дело С-599/20 г. В допълнение акцентирал върху обстоятелството, че получената от канадските власти информация се явявала единствено доказателство за направените изявления от износителя, но не била съпроводена със съответните доказателства, че декларираната при износа стойност представлява действително договорената и платена цена за стоката. Поради това не можело да се установи категорично, че тази стойност не включва и други компоненти, като налози, такси и данъци, останали за сметка на износителя. Допълнил мотивите си с аргумент, че остойностяването на стоки следвало да се извършва на база определените стойности при внос на територията на ЕС, каквато декларираната стойност при износа не била. При това налице било и нарушение на заложените в чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 правила, че стойността не може да се определя като по-високата от две възможни стойности, както и на база произволно избрани или фиктивни стойности. По горните съображения съдът приел, че определянето на нова митническа стойност за процесния автомобил било извършено незаконосъобразно и постановил отмяна на спорното митническо решение. Наред с това възложил в тежест на АМ разноските за първоинстанционното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно по резултат. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на спорното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито, ДДС и лихва. Методите за определяне на митническа стойност на стоките са по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съгласно чл. 70, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви от "а" до г от него, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, те могат да отхвърлят декларираната цена. В казуса не са осъществени предпоставките по чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По делото не са приобщени доказателства, от които да се установява действително платена или подлежаща на плащане цена на стоката, която да е различна от декларираната в МД договорна стойност, което обстоятелство съответно да създаде основателно съмнение относно размера на декларираната в МД стойност и да обоснове предвидената в чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 възможност за администрацията да изиска от вносителя допълнителни доказателства. Погрешно е схващането на решаващия състав на АС - Бургас, че отсъствието на други съпътстващи МД документи или информация за установяване уговорената цена на стоката, освен приложената фактура, представлява аргумент за отричане на декларираната договорна стойност. Разпоредбата на чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 предвижда фактурата като единствен необходим придружаващ документ във връзка с деклариране на тази стойност. Несподелим е и аргументът, че посоченият начин на плащане във фактурата предполага, че опоменатата в нея стойност не представлява пълната цена - prepayment визира предплащане и дава информация единствено по отношение на момента на плащане на уговорената стойност и не би могъл да се счете във всеки случай за индиция за частичност на посочената сума. Същевременно, получената по линия на международното сътрудничество информация относно декларирана износна стойност на стоката представлява производно доказателствено средство, което отразява единствено твърдения на износителя и то за величина, по отношение на която митническата администрация не е положила дължимата грижа да изясни какво точно отразява. Правилно е отбелязано от първоинстанционния съд в тази връзка при отхвърляне на определената по реда на чл. 74, пар. 3 МКС стойност, че получената по линия на международно сътрудничество информация не е придружена от съпътстващи документи, от които да се установи дали декларираната износна стойност е равна на договорената между страните цена или евентуално включва и други поети за сметка на износителя разходи. От приложената по делото кореспонденция с канадските митнически власти също не може да се установи каква точно стойност са задължени износителите да декларират в тяхната електронната система за деклариране на износа CERS (Canadian Export Reporting System) и дали верността на декларираните данни се удостоверява служебно чрез проверка на преки доказателствени източници. Направено е запитване и е получен отговор, че декларираната в системата стойност е официалната, като не става ясно какъв смисъл влагат и двете митнически администрации в това понятие. При това положение, макар констатираното от администрацията разминаване между двете стойности да е налице, няма как производно доказателствено средство да бъде кредитирано с по-голяма стойност от наличния по преписката неоспорен първичен документ. В този смисъл принципът на непосредственост в доказването препятства подмяната на първични доказателства с производни такива, а плащането по фактурата е установено и доказано чрез приобщаването на експертни знания. Правилни са съображенията на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на отказа на администрацията да приложи методите по чл. 74, пар. 2 МКС, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към тях в тази им част. Съдът на Европейския съюз тълкува като елемент от задължението на митническите органи за полагане на дължимата грижа при определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. а и б МКС да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (т. 38 от решение на СЕС по дело С-187/21 г.). Следователно, за митническия орган на държавата - членка, в която се извършва митническото оформяне, съществува задължение да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави - членки или от службите на Съюза, тогава когато същият не е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага в националната си база данни (по аргумент от противното и на т. 42 от решение на СЕС по дело С-187/21 г.). Същевременно, споделимо е изразеното в касационната жалба виждане, че абсолютизиране на посоченото изискване до степен вменяване на задължение за търсене на информация от базите данни на всички държави- членки на ЕС по линия на международно сътрудничество би довело до невъзможен за изпълнение стандарт за прилагане на вторичните методи по чл. 74, пар. 2 МКС. В тази връзка следва да се припомни поставеният от СЕС акцент върху заложената в чл. 325 от Договора за функциониране на Европейския съюз и осмо съображение от МКС цел за борба с измамите и всички други незаконни дейности, която изисква митническият контрол да се извършва своевременно и да позволява ефективното и пълно събиране на митата (т. 45 от решение на СЕС по дело С-187/21 г.). От горното следва, че в рамките на своите правомощия митническият орган следва да намери нужния баланс между двата посочени по-горе съюзни интереса, като определи по какъв начин ще извърши дължимото проучване, от кои бази данни и при какви параметри, така че да постигне своевременно и ефективно целта за получаване на необходимите сведения за прилагане на методите по чл. 74, пар. 2 МКС. Изцяло в тежест на администрацията е обаче във всеки конкретен случай да обоснове по надлежен начин избрания от нея обхват на проучване, като изложи пълноценни мотиви в тази връзка, които не следва да се изчерпват единствено до анализ на наличната информация в националната база данни, тъй като вменената ѝ дължима грижа изисква полагане на по-голямо процесуално усилие, както се посочи по-горе. Същественото значение на нуждата да се изложат мотиви от страна на администрацията е припомнено и от СЕС в т. 51 - 54 на неговото решение по дело С-187/21 г. От гореизложеното следва, че след като в спорния митнически акт отсъства обсъждане и проверка на други информационни източници извън базата данни МИС3А, не може да се приеме, че митническият орган е положил в пълна степен дължимата грижа при изключването на методите по чл. 74, пар. 2, б. а и б МКС. Правилен е изводът на състава на АС Бургас за незаконосъобразно приложение на резервния метод по чл. 74, пар. 3 МКС от страна на администрацията. От мотивите на митническото решение се установява, че приетата нова митническа стойност е определена по реда на чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, след изключване на приложението на пар. 1 от същата разпоредба. Приемането на нова митническа стойност, равна на декларираната при износ към канадската митническа администрация противоречи на заложената в чл. 144, пар. 2, б. д от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 забрана, която изключва митническата стойността да се базира на цените за износ в трета държава. Получената по линия на международно сътрудничество информация не може да се третира като данни, които са налични на територията на Съюза по смисъла на чл. 74, пар. 3 МКС. Митническият орган е излязъл извън рамките на разумната гъвкавост, приемайки митническата стойност равна на установената в страната на износа. Отделно от горното, доколкото не е изяснено как точно е формирана декларираната износна стойност и какви елементи са включени в нея, както основателно е отбелязано от първоинстанционния съд, приемането ѝ за митническа стойност по процесната МД противоречи на предвидената в б. ж от чл. 144, пар. 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 забрана, тъй като процесната стойност се явява произволна. С оглед гореизложеното, като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на спорното митническо решение съставът на АС - Бургас е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и представените доказателства от ответника по касация, АМ следва да бъде осъдена да му заплати разноски за платеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в претендирания и доказан размер от 650,00 лв., при липса на направено възражение за прекомерност от страна на касационния жалбоподател. За пълнота, следва да се посочи, че при определяне размера на присъдените разноски за платено адвокатско възнаграждение, касационната инстанция съобразява както крайния изход на спора, неговата фактическа и правна сложност, а също така извършените от страните процесуални действия, както и даденото тълкуване от СЕС в негово Решение по дело С-438/22 г. относно правната регламентация при определянето на размера на адвокатските възнаграждения. В резултат на така извършения съвкупен анализ, настоящият състав на Върховния административен съд достига до извод, че не е налице основание за намаляване на размера на претендираното възнаграждение, в това число и под установените минимални прагове в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение