Решение № 12269 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7162/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27а, ал.6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба на М. Ангелова, от [населено място], общ. Несебър, чрез процесуален представител адв. Каров, срещу Решение 741 от 19.05.2021г., постановено по адм. дело 812/2021г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед ЗД/Д-А-046 от 25.03.2021г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане Бургас, с която считано от 26.03.2021г. временно е продължено настаняването на малолетния П. Митков, в Центъра за настаняване от семеен тип на деца в [населено място] за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Релевирани са оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Формулиран е петитум за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството. Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Ответникът Директор на Дирекция Социално Подпомагане Бургас, в срока по чл. 232 АПК, не изразява становище. Ответникът П. Митков, чрез особения си представител адв. Йорданова, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционния съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед ЗД/Д-А-046 от 25.03.2021г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане Бургас, с която на основание чл.26, ал.1, изр. второ, във връзка с чл. 27, ал.1, чл. 25, ал.1, т.3 и чл.4, ал.1, т.5 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) е наредено, считано от 26.03.2021г. временно продължаване настаняването на малолетния П. Митков в Центъра за настаняване от семеен тип на деца в [населено място], за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет. Първоинстанционният съд отхвърля оспорването, като приема за правилна преценката на административния орган, че посредством предприетата мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет., ще бъде постигната целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. Върховният административен съд шесто отделение, в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира първоинстанционното решение за валидно, но недопустимо. По силата на чл. 27 ЗЗДет. мярката за настаняване на дете извън семейството по административен ред е с временен характер до произнасяне на компетентния съд в производството по чл. 28 ЗЗдет. В обжалваната заповед правилно е фиксиран периода на настаняване на детето, с оглед временния характер на административния акт, като действието му в темпорален аспект е обусловено от произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. В касационната инстанция е прието заверено копие на Решение 274 от 13.05.2021г., постановено по гражданско дело 2583 по описа на Районен съд Бургас, с което на основание чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 28 ЗЗДет. е отхвърлена молбата на Директора на Дирекция Социално подпомагане - гр. Бургас за продължаване за срок от шест месеца, считано от 26.03.2021г. настаняването на малолетното дете П. Митков в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място], извършено с Решение 1733/21.07.2020г., постановено по гражданска дело 2228/2020г. по описа на Районен съд Бургас. В представеното решение е налице изрично отбелязване, че същото е влязло в сила на 03.06.2021г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция намира, че с постановяването на влязло в сила решение на основание чл. 28 ЗЗДет. относно настаняване на дете по съдебен ред, издаденият административен акт Заповед ЗД/Д-А-046 от 25.03.2021г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане Бургас е преустановила своето действие. Съгласно нормата на чл. 27а, ал.7 ЗЗДет., административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 ЗЗДет. за настаняване на дете по съдебен ред. Тълкуването на нормата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. налага извода, че под административно дело следва да се разбира образуваното съдебно производство във връзка с оспорване на заповедта за временно настаняване по административен ред. Видно от разпоредбата на чл. 27а, ал.6 ЗЗДет. съдебното производство е двуинстанционно. С оглед висящността на производството пред касационната инстанция, по силата на изричното законово разрешение, визирано в чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет., жалбата на М. Ангелова от [населено място], общ. Несебър срещу посочената заповед е останала без предмет и по отношение на същата са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет., първоинстанционното решение следва да се обезсили, а съдебното производство да бъде прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд - шесто отделение,